Бележки на Яна Боянова

" Масови контрольорски хайки в градския транспорт на София за Задушница". Е, на това му викам заглавие. И подход на институция към традицията. "Дивечът" в транспорта срещу хайките. Поводът не е футболен мач, не са избори със "засилено полицейско присъствие" заради масовата дивотия с купуването на гласове, а... Задушница. Контрольорите щели да ходят в екипи. Те и сега го правят. Не че има особен ефект. Продължава да битува безсмислицата или по-скоро симулацията на контрол в два варианта: ВАРИАНТ ПЪРВИ: "Къде ви е билета?" "Ами, нямам" "Следващият път си продупчете." ВАРИАНТ ВТОРИ: Твърде натуралистичен за описание, но завършва със сваляне на нередовния от возилото или с поражението на контрольора, който след яка караница, в която се включват съвестни граждани-пътници, вдига ръце и напуска "тепиха". Кого плашат тези от "Градския транспорт"? Чии нерви ще се опъват утре - на тръгналите към гробищата? Безумно е

Ако си разгромен в спорта, в цифрово изражение, трябвало да искаш да носиш сака на този, който те е бил. Не съм спортист, но това го е казал сегашният и бъдещ софийски кмет , който със сигурност е кметът, разписващ най-много картички със своя лик, т.е. човек, който се радва на главозамайваща гражданска любов. Сигурна съм, че няма такова явление другаде по широкия свят - хората да са толкова неспособни да отличат деловите качества на един човек от личния му "чар". Сигурна съм, че са малко и кметовете, които използват толкова фамилиарен език и си отварят с него толкова много врати. На българина явно му харесва да зачеркне с дебела черта институциите. Набраният с годините гняв към тях се вписва стихийно в одобрението на този, който се държи не като човек от институция, а като човек със сак. Замислете се какво има в "сака" на Бойко Борисов. За ви стане малко тъжно. Или пък все едно. снимка Булфото

Първооткривателят на ДНК-спиралата и един от основателите на молекулярната биология Джеймс Уотсън, нобелов лауреат, е поредната жертва на магическото понятие "политическа коректност" в USA. Човекът е отстранен от административната си длъжност в лабораторията “Колд спринг харбър” заради интервю, което е било прочетено от блюстителите на американската демокрация като расистко. РИА Новости съобщава, че във въпросното интервю за британската преса, Уотсън говори за бъдещето на Африка като не особено надеждно заради факта, че "вся политика по отношению к этому континенту построена на "предположении, что они обладают таким же разумом, как мы, тогда как все тесты показывают, что это не так". Ето тук е разковничето - това било страшното, разбунило духовете изречение. Наложило се откривателят на ДНК-спиралата да обяснява, че не е имал предвид "по-низша раса" и че науката не разполага с каквито и да било данни за непълноценност на която и да е раса. Ако още се

Помня синоптиците с показалки. Дълги показалки, сочещи някой град и иконките за слънчево, дъждовно, снежно. В училище правехме подобни календари за месеца, с квадратчета, в които прилежно рисувахме съответния знак. Сега този модел и образ на времето изглежда много остарял, защото от години ни натрапиха елемента на забавата, докато гледаме и четем за времето. Вече всичко е забавление. Независимо дали става въпрос за сервизна информация като тази, в която се намесват и неприятни стихии, стават наводнения, урагани помитат покриви или бездомници умират от измръзване. Един вестник продължава, вече години наред, да отделя за времето цялата си предпоследна страница, но прогнозата не е по-дълга от краката на съответната манекенка или фотомодел. Не че разбирам връзката между жените и времето, освен склонността към резки промени:) Няколкото момчета, които говорят за времето по-делово, се губят във въртележката от женски образи. Телевизиите така патентоваха шармантното говорене за времето, че сег

Интернет ще влезе в света на коренното индианско население в горите по Амазонка - такъв план оповестил бразилският кабинет. Сателитна връзка ще имат 150 изолирани района, в които живеят туземци, смятани за истинските пазители на тези места от незаконната сеч. Преди това обаче местните правителства ще трябва да осигурят компютри. За целта централните власти действат заедно с индиански и еко-НПО. Горите по Амазонка имат установени около 20 милиона обитатели. Действащата дигитална система за наблюдение на застрашените зони се нарича Forest People's Network и позволява бързо сигнализиране срещу незаконни действия. Някои са против нашествието на компютрите за еко-мисията, защото ще унищожат самобитните култури. Изцяло в тази посока днес новинарските сайтове съобщават, че гуарани-вождът Силвино Морейра във Форт Мбороре в североизточна Аржентина поставя селището под карантина заради зачестилите самоубийства на местни момчета. Той заклеймява "алкохола и наркотиците на белите хора"

Е, и Саманта Фокс дойде! Но не през 80-те, горещите години на диското, а през 2007-ма. Дойде да пее в Разград. Помните ли ликовете на русия и черния от modern talking или Си Си Кеч? Имаше ги върху рекламни календарчета, запалки и ключодържатели по стрелбищата и сергиите. Но Саманта Фокс за онова време си беше толкова разголена, колкото соцпредставите за шоу не можеха и да допуснат. През последните години България си навакса да иде на концерт на коя ли не от големите бивши звезди, гласове и музиканти. Вярно, някои все ни заобикалят. Но онези, които бяха тук, идваха като ехо от стари желания и стари мании, като пратеници на носталгията. Отиваха да ги видят хората, които ги бяха слушали толкова много навремето, че тази късна радост беше малко горчива. Казваха си: ама и те са толкова остарели, колкото и ние, гласовете им не са същите... Дори напъните Каварна да стане рок-столица са толкова извън времето, че се чудя защо толкова неща ни се случват със закъснение. Саманта Фокс с големите ци

Покрай кампанията за търсене на BG-символ, който да ни рекламира и дава "образ" на българското пред чуждите туристи, се опитвам се да се сетя за някои устойчиви анти-символи. Такива, които са се настанили толкова трайно в усещането за българско, че не знам дали някога ще отмрат. Най-напред чинийката от сервиз за кафе, в която се събира такса "тоалетна". Неизтребим символ. Обикновено с цветенца или от най-простите - релефна едноцветна чинийка на вълнички, в която стотинката звънва при таксуване. За мръсните тоалетни въобще не отварям приказка. После - шофьор на маршрутка по анцунг. С метнато на облегалката горнище по домашному. Мърляво такси. Неотдавна във Велинград се качих в едно, в което се надигаха гъсти облаци прах от седалките, не беше мита тази кола от месеци. Опикан подлез. Докато го изминеш, свят ти се завива от миризмата. Слънчогледови семки, люпени от продавач/ка, докато те обслужва. Случвало ми се е дори в магазин за дрехи, да не говорим за сергиите по ул

Миналото лято за една седмица бях в Сливница. Прочетох онова, което носех със себе си и реших да си търся друга книга. В центъра. Вестникарите ми обясниха, че ей там, в ламаринената барака, която прилича на стар тотопункт, е Книжарницата. И влизаш в света на свръхестественото, на магиите и рецептите за вечен живот и щастливо общуване с другите хора. Можех да избирам между приложна психология от най-лековерните, тайни и загадки на древни места, градински ръководства и учебници. Забравих кримироманите и розовите серии. Те винаги се харчат. Скоро във Велинград ме погледнаха лошо, защото единственото, което поисках да разгърна от твърде оскъдната редичка книги, беше някакъв Дейвид Балдачи - шпиони, заговори и убийства... и се отказах. Подобни неща ми разказаха за Неделино. В курортните градчета по морето е същото. Така изглежда вече книжарницата в малкия град. Или по-скоро само носи името книжарница. Вътре има много повече шарении, картички, пътни карти, ключодържатели и детски играчки. Кн

За пръв път на 11-ти септември не се сетих от сутринта за онзи 11-ти септември. За пръв път ми се струва толкова далече - утихнал дори в спомените, не само в нетрайната ни, обагрена с ежедневни апокалипсиси обща медийна памет. За пръв път днес усетих онази лекота, с която се опитваме да забравим лошите сънища. Не че не трябва да се помни. Дори бих гледала отново и отново онзи филм-мозайка на 11 режисьори, всеки от които в 11 минути беше намерил своя ъгъл към черния ден. Просто начинът, по който медиите се опитват да си го "спомнят", не ми харесва. Колективните клишета: горящите небостъргачи, замъглената от гъст дим картина и безпосочно тичащите хора - всичко това ще се превърне в толкова стереотипна представа за събитията, каквато са руските филми за войната. Днес гледа ли ви се такъв филм??? Всеки има своя "картина" от 11-ти септември, лична случка, която е запомнил заради този ден, личен "шифър" за онези безкрайно дълги часове. Има книги, има хиляди мате

Добре ми е с филмовото лято. Старички филми, попрашасали, но пък носят познато усещане и като знаеш, че нещо си струва, го гледаш и за 12-ти път. Ето, извадиха "Кръстникът", "Извънземното", класики като "Редник Райън" и... други ленти като "Рикошет" и "Брилянтин", в които прическите на жените носят мириса на 70-те и 80-те, блузите са с огромни подплънки, а екшъните ти се струват визуално примитивни. Но лятото свършва и над ефира надвисва сянката на риалити-напрежението. В средата на септември към политическия предизборен риалити сезон ще се влеят с нови сили новите скъпи комерсиални продукции, а пийпълметрията ще отчита всеки милиметър преднина, т.е. всеки зрител и половина повече в сметката на големите телевизии. Билбордовете вече подгряват публиката. "Пълна промяна" срещу още един "Сървайвър". Ще излязат и нова порция игри като "Това го знае всяко хлапе". Някои от игрите-ветерани ще останат. Но едно е важ

Малки песъчинки на омразата, които се натрупват. Това е видимо и без анализатори и хора от НПО-та, които да осветляват циганския проблем. След онези мини-"въстания" в Красна поляна започват да зачестяват единичните случаи на междуетническо насилие, което води и до смърт. Пребито момиче от дом за сираци, призиви за средновековна мъст след побоя в Самоков, заглавието "Ром преби мъж в Долна Митрополия". Това не е само ехо от случилото се в Красна поляна. Това натрупване на насилие в един момент може да промени качествено картината. Онази "замръзнала" картина на ромско-българските отношения, която си наблюдаваме безучастно от години. В един момент просто ще се пръсне на парчета. Както водата разцепва камъка след време... Психологът Христо Монов говори за два модела на детството, които се сблъскват като последица от трайната гетовизация на циганите. "Децата от глобалния свят на интернет, за които Азът е основополагащ в ценностната система, влязоха в стълкн

Тригодишно момче от софийско село се е простреляло с газов пистолет, а тригодишно момиченце в Сливенско си е отишло заради падане в необезопасена тоалетна яма. Преди дни кучета разкъсаха малко дете във Великотърновско. А май миналата година от село край морето изчезна отново тригодишно хлапе, от собствения му двор, оставен с отворена порта. Общото между тези случаи е, че децата очевидно са били сами. И лековерно възрастните са подценили любопитството им да тършуват насам-натам и да разглеждат света. Повечето подобни инциденти се случват в селата. Там децата живеят по-свободно и не са "вързани" за полата на майка си като градските деца. Но опасностите са еднакво страшни и на двете места. Не си представям как се чувства майката на онова дете, паднало в ямата, нито майката на разкъсаното от кучета наскоро проходило детенце. Никой не е "застрахован", но не може да оставиш едно мъниче да се самоотглежда, воден от бабешкото заклинание, че бог пази "пияните и децата&q

Няколко страхотни изречения от интервю със Самуел Финци : - Кое не можеш да приемеш в съвременния образ на българина? - Безпаметността. Липсата на мисъл какво е било преди, което си е предпоставка да не мислиш какво ще бъде напред. Мисли се само за момента и всичко трябва да стане ей така, с щракане на пръсти едва ли не. Тук има едно нетърпение, което прераства в агресия. Всичко това идва от липсата на памет. Българинът забравя много бързо. Забравят се много извършени деяния и после тази забрава идва не от някаква щедрост или всеопрощаващо отношение, а защото той си казва – „абе, айде, много важно!”.

"Като чуеш Горан Брегович, кракът ти без да искаш започва да потропва". Това точно определение на един познат ми идва наум, когато виждам определящата дума в днешния медиен поток - чалга. Напоследък ми върви да цитирам поппевици. "От 17 години държавата ни е една абсолютна чалга и не е случайно представители от чалгата да влизат в политиката. Всеки влиза в политиката с цел да вземе каквото и колкото може и да се оттегли, както е в чалгата", казва Кристина Димитрова по повод това, че Митко Пайнера си прибра обратно кандидатурата за местните избори, подтикнат от Бойко Борисов. Самият той обобщи: "Не мога да заложа партията срещу чалгата". А според медийния експерт Георги Лозанов, който полифонично коментира всякакви теми и жанрове, "кандидатурата на Митко Димитров изцяло отговаря на състоянието на българската политика и на очакванията на аудиторията към масовите партии. В последните години политическите идеи тръгват по-скоро от чалгата". Изведнъж п

В Пловдив - двойно убийство заради поставена пред чужда врата торба с боклук... Заслужава си отвъд битовата смърт, примесена с алкохол и да си "отидеш" заради това, че на съседа му е докривяло по дребен повод, да разгледаме мястото на "торбата с боклук" в българската народопсихология. Торбата с боклук е диагноза. Състояние на духа. Оставянето й пред входа на блока е ежедневен ритуал, без който много хора не могат да започнат деня си. А полета й от висок етаж към залинялата зелена площ около блока е друго неповторимо изживяване. Особено лятото, вечер, когато прозорците са отворени и малкото градски щурчета се чуват. Тогава песента им се прекъсва от шеметно летяща... ТОРБА С БОКЛУК. Винаги се случва по тъмно. Анонимната торба с боклук се приземява с трясък на метри от близките кофи. Но усилието да гледаш по-далеч от носа си не е за всеки. Затова и торбите с боклук влязоха в новините.

Софийските ремонти разместиха трафика и спирките на транспорта като игра на "Не се сърди човече" - има пионка, няма пионка, има спирка, няма спирка. Че хората не са длъжни ежеминутно да следят медийната информация за менящите се спирки на градския транспорт, е ясно. Но че изчезват ламинираните табели, които се ветреят по постоянни и временни спирки, си е чист български феномен. Нарича се "изместване на гнева". Трябва някой/нещо да "отнесе" яда на онзи, който не се е информирал навреме, който закъснява, който си търси оправдание. В случая изчезва табелката и никой след теб не може да прочете посланието на градския транспорт до редовия пътник...Проблемът за реализирането на гнева е стар народопсихологически проблем. Българинът трупа напрежение в работата, което си "донася" у дома или обратно - домашното напрежение се проявява в службата. Затова често на работа е начумерен и свадлив, а домашното насилие за мнозина е ежедневие. А умението да живееш в

За някои неща ще си останем "слепи". Ще изхабим много демократично време, за да ги погледнем по-отворено и без емоции. Наскоро правих репортаж за един млад българин, който спечели място в престижна американска писателска програма. Особеното при този човек е, че се казва Азиз Шакир Таш, пише, занимава се с арабистика, превежда и преподава в два истанбулски университета. Идва си често в България. Книгите му са издадени на български. Докато монтирахме този репортаж, споменах, че имам най-добрия превод на Корана, на проф. Цветан Теофанов, с много ценно въведение за исляма. Това породи изблик от негативни реакции от типа: "като чуя за изтока, потръпвам" и "там живеят само диваци". Пак неотдавна обикалях около Кърджали. В село Мишевско, кацнало на едни меки слънчеви хълмове над Джебел, прекарах няколко часа с кмета Аптула Якуб, който ми разказа всичко за миналото и настоящето на това място. Пихме кафе и ядохме домашна баклава и отношението на този човек към мен,