Бележки на Яна Боянова

Тази църква е на 200 години. Камък върху камък, невзрачна и малка. Няма как случайно да минеш покрай нея, защото село Долно Луково е южно от Ивайловград - на края на картата и на края на един път, който се вие като мустак към границата. И това притихнало село, като много други чудати и далечни места, си има апостол. Баба Стефана Димова. Пенсионирана учителка по български език. "Кратка или дълга беседа?", пита и проницателно ни оглежда, за да прецени интереса. Старото име на Долно Луково било Суванли, а турците го наричали Алтън Суванли. Храмът изниква насред дъбова гора. Тук през 1806-та къщи не е имало... Църквата е построена за седмица. Изографисана от местен зограф, останал незнаен. И не всички канони са спазени. Жените и мъжете са влизали на различни места в малката църква, защото е двуделна. Мъжкото отделение - богато изписано, женското - почти монашески аскетично. "Светлото - това е рая, тъммното - ада. Така си го е представял зографът. Някои от светиите държат б

Иван продава стари книги. На мост над Перловската река. Почти срещу бившия си дом в една от старите софийски кооперации, в който е живял ни повече, ни по-малко 50 години. Седи на пластмасов стол от кафене и насред зимната мъгла и тротоарна влага пие чай, попримесен с нещо по-силно. От актовете за незаконното си книгопродаване може да направи изложба.  Не обича да говори за Бойко Борисов. Продава на "приятни цени" и има "сума доценти и професори" сред клиентите си. Има си "шерпи", които тарашат тавани и мазета и му носят книги. И познават каналите, по които книгите-вторични суровини стигат до уличната маса за вехта литература.  Поглажда бялата си брада и дълго върти в ръцете си цигара, която така и не запалва. "Събуждате еврейското в мене, но някои тайни в този занаят няма да ги кажа."  Хората се пазарели доста, продължава Иван. Ако книгата е с цена 5 лв., се опитват "решително" да я свалят поне до 3. Джобно издание на Сергей Есенин с тв

Най-голямата изненада за последните дни. Привечер преджапвам "Графа" и влизам в една от централните книжарници. Имам си едно наум още отпреди Коледа, когато излезе книгата на Георги Господинов с коледни истории . "О, Хенри" се казва. Разглеждам други неща, оставям си я за десерт. Обаче не я намирам на рафта. Решавам, че е някъде около касата, където са новите книги. "Свърши, купиха ги всичките" - тази реплика на продавачката е историческа за най-новите времена. "Всъщност историите в тази книга са седем, - казва Георги Господинов . - Трите са видими, четвъртата е скрита (законспирирана), петата - заснета, а шестата и седмата - нарисувани. Тя е почит към онова, от което са направени Коледите - закъснели дарове, души на прасета, истории за разминавания, в които има повече любов, отколкото във всички срещи на света... И една особена коледна тъга." Не че Георги Господинов не умее да си прави добра реклама и че понякога не ме дразни с прекомерното си м

Така се прави стачка. Безцеремонно и безотказно. Дори култови награди като Златните глобуси на Холивуд ще бъдат жертвани, може би, заради протеста на холивудските сценаристи . Които искат по-голям дял от шоу-баницата. Мислех сценаристите за кротки и откачени типове, които пишат в повечето случаи безумни текстове под натиска на пазарната политика. Измислят малоумни финали, потопени в непоносимо сладък сос, превръщат иначе читави герои в блудкави и неясни личности, опитват се всячески да улеснят възприятието им, като ги лишават от загадъчност. Мислех сценаристите за майстори на предвидимата сцена и очакваната реплика. Но сега със заканата им да поставят стачни постове на раздаването на "Златен глобус" ми станаха малко по-интересни. Даже не искат да напишат сценарий за самата церемония.

Обичам да разказвам за хора, за които в google няма нито един резултат:) Такъв е Венцеслав Михайлов - Венце, по образование стенописец, по душа карикатурист, доскоро пазител и уредник в Софийската градска художествена галерия. Прекрачващ средната възраст. Сега без работа. "Да си уредник, значи да се уредиш, да си пазител - значи да си сфинкс", философства Венце в малкото кафене над "Славянска беседа" дни преди Коледа.  - Колко време ти трябва, гледайки една жена, за да научиш определени неща за нея, без тя да ти казва нито дума?  - Колкото по-малко време - по-същностното. Колкото повече време - има опасност да я харесам, да се влюбя в нея.  Венцеслав рисува в трамваите на София.  Преди време ви разказах за него само след петминутно запознанство. Дори не бях сигурна как се казва, защото беше изписал нечетливо името и телефона си на бързо скалъпена моя рисунка. Сега вече го разпитвам подробно.  - Добре, но в трамвая никога не знаеш коя жена кога ще слезе, колко време