Бележки на Яна Боянова

Призивите за молитва ми действат успокояващо. Не ме плашат другостта и непознатото, молитвата е молитва на какъвто и да е език, на каквото и да е място, под булото на която и да е вяра. Щастлива съм, че в България, кръстосала пътищата на много вери и молитви като невидимо сливащите се линии на ръката, църковните камбани и напевите от минаретата не си пречат едни на други и не враждуват. Че на окъсаната ни балканска черга има място и за едните и за другите молитви. Докато не се появи някой политически злодей, който да впрегне религията в немощната си каручка и да я засили по нанадолнището на скандала, че и на войната, помним балканското близко минало. И така да понатрупа подкрепа. Само че нашенският злодей с побелели коси и черна тениска с надпис "Атака", със солиден стаж по площадите на прехода, отдавна е престанал да разбира, че линиите на разделението умориха и отвратиха хората. И пали ли пали - омраза, слухове, чужди знамена, молитвени килимчета. Подписките за премахване н

След като преди време се произнесоха по казусите "Шифърът на Леонардо" и "Хари Потър" и заклеймиха Мадона като развращаваща нравите и носеща нещастия на българите /като трагедията с кораба "Илинден", сега нашенските свещеници се вдигнаха на площадно шествие, за да искат вероучение в училище. За пореден път. И то не какво да е -"православие", а където искали... "ислям". Колко демократично. Напоследък иначе анемичният глас на родната църква заяква, след като дядовците с брадите успяха да убедят чичовците в парламента, че в Семейния кодекс не бива да се правят чак революционни поправки, каквито обществото очакваше от години. Така съжителството без брак остана зад борда на законодателните промени във вида, в който бяха замислени. Църквата обаче, останала зад борда на общественото доверие като институция, годна да прави нещо за човека, освен да продава свещи и да разпръсва блоговонен тамян на големите празници, продължава да упорства по въп

В едно горещо пладне преди две три седмици се возя в автобус 310. Това, да поясня за хората, които отдавна се движат само с коли, е автобус-реликва от ученическите ми години, май оттогава не е сменян. Сивото и миризливото вътре е най-малкият проблем. "Хармониката" по средата прилича на дрипаво покривало на онези стари файтони с пътуващи артисти, които са се движили в дивия запад. Седалките са твърди и меко казано ужасни. Така или иначе обаче цялата ни държава е втора употреба. Осигуряваме втори живот на отдавна забравените и изхвърлени от богатия свят вещи. Но не тези битови благини ще обсъждам тук. Над вратата имаше надпис, който привлече вниманието ми. Опреснявайки немския си от гимназията се зачетох: "В делнични дни след 19 часа моля ползвайте за слизане вратата при шофьора. В събота правете това след 15 часа, а в неделя през целия ден." Ето тук вече цивилизационните разлики лъсват с всичка сила. В един малък информативен и безобиден надпис. Това си го представе

Искам да съм швейцарска домакиня, която в неделя излиза да гласува на референдум за статута на домашните любимци , след което се връща да разчисти снега върху ливадата пред къщата и пече златист кейк в тишината на следобеда. А не слуша истеричните купони на съседите си, които опровергават слуховете, че чалгата залязвала. Вероятно нахапаната от улични кучета преди няколко дни в Смолян жена иска същото. Уви, България няма скоро да пребори безумната популация от улични животни. Няма да спечели и войната с простотията - не само на междусъседско ниво, но и на национално. Искам да живея в северна Испания, където снегът е толкова изненадващ, че наистина прилича на бедствие, тъй като подобен сняг не бил валял от четвърт век насам. Там е събитие и приключение да попаднеш в снежния капан. И макар и с отрицателен знак, е някак вълнуващо. Не искам снегът да е вечен, познат до болка проблем, на който все не намират решение, техниката все не излиза навреме и въпреки ранните прогнози все сме в бедст

Не сте чували за баба Гюза? И аз не бях. Но детето ми е втори клас и в едно от учебните помагала се зачитам в следния емблематичен текст за диктовка: "Баба Гюза оправи бялата си забрадка. Взе хурката. Пъхна я под кожухчето си и проточи бяла нишка. Вретеното затрепка и зашумя като пеперуда. Печката забумтя." Замислете се колко от думите в този текст не говорят нищо на днешния второкласник. Припомнете си коя година сме. Когато аз бях втори клас, можех да разбера този текст, защото баба имаше и хурка, и вретено, а на село печката на дърва в студените месеци наистина бумтеше вечер в тъмното. Моето дете обаче смята, че хурката е инструмент за подстригване на овце. Съжалявам. Опитах се да му обясня кое какво е. Не там е проблемът. Проблемът е, че днешните учебници, освен, че са написани ужасяващо ретро, са и ужасяващо скучни . Eдно е да имаш тук там битови и исторически препратки в тесктовете. Друго е във всеки втори текст децата да четат архаизми, а госпожата да ги кара да си ги з

До тази сутрин бях убедена, че сме държавата на Наглите. Така ме убеждава от доста време насам публичният дневен ред. Ежедневното медийно меню. От днес вече знам, че сме и държава на Адреналинките. По стечение на обстоятелствата от известно време съм по пантофи и временно не ходя на работа. Все още обаче не съм прескочила границата на домакините като една перспективна таргет-група на рекламодатели и купувачи на сапунени саги. И като такъв един зрител и слушател с неопределен статус се опитвам да си открия нещо вълнуващо и смислено за гледане и слушане сутрин/защото вечер отдавна съм преминала на научно-популярните канали, по другите - всички или танцуват, или се състезават, или събличат душите си в "разголващи интервюта"/. Та сутрин от месец насам, вече не помня, гледам и слушам само за Наглите, за техните продължения, пипала, сраствания в октоподи. След като премина цунамито около убийството на "радиоводещия" Боби Цанков, сега всички политици на прехода, дори онези

Тази вечер Бойко Борисов прояви изобретателност. Отиде да чака Станишев пред Министерския съвет, без да имат уговорена среща. А после, обиден, каза следните неща, които е добре да прочетете в оригинал: "Бойко Борисов: Диалог може да има, когато се престане със "селските номера" 22 март 2009 21:21 Агенция "Фокус" София. Кметът на София Бойко Борисов помоли премиера Сергей Станишев и неговите пиари да престанат с „тези селски номера", предаде репортер на Агенция "Фокус". Премиерът иска да ме изкара, че съм по-страхлив или че той е по-куражлия от мен. Но неговите пиари го направиха за смях тази вечер, неговият щаб са разчели всичко, освен че аз съм безстрашен човек. Аз съм израснал в Банкя на улицата. Когато той се е возел в „Мерцедес” без номер до училище, аз се биех с чантата на гърба от нас до училище и обратно", каза Борисов. Попитан все пак може ли да има диалог между него и премиера, Борисов обясни, че пиарите на министър-председателя тря

Защо ни беше тази протяжна кампания по села и градове? Ентусиазъм, анимиран автобус с книги, разнасящ просвещението и посланието, че да се чете е все така модерно? Живи предавания, заснети филмчета в различни краища на света? След като финалът е малко или много предизвестен. Толкова предвидим. Толкова провинциален. Ние българите наистина обичаме да си разглеждаме пъпа. Това, че "Под игото" спечели го доказва. Няма нищо лошо - книгата си е добра, като история, като емоция, като образи. Но да стане "любим роман" означава всички дружно да се пренесем на чина, при темите по литература, при черно-белите филми. Откъде е тази втораченост в миналите сюжети, славянската носталгия, кахъренето, че все нещо ценно сме оставили зад завоя - как да си го върнем? "България на три морета" и т. н. Сега "Под игото" номер едно. Това вкопчване в образи-икони от миналото е като комплекс за вина, че нещо днес не ни се получава. Като комплекс за малоценност, че днес с

Два пъти през тази седмица пенсионерите бяха нарочени да решават проблеми на държавата. Не че тя особено усърдно решава техните, но... Първо шефката на данъчните Мария Мургина предложи пенсионери да следят за раздаването на касови бележки в магазините. Ако ви се стори, че зад някой щанд ви дебне сянката на бдителен пенсионер - то това ще е помощникът на властите, който ще помага за внасянето на ред в безредните ни обществени дела. Тъкмо ще има пари да си купи повече от фалшивото сирене или съмнителни кренвирши. Без да губи време и може би завидял на Мургина, че го е изпреварила, просветният министър Даниел Вълчев огласи идеята т.нар. свободни часове в училище да бъдат ликвидирани, като се призоват запасняците, т.е. пенсионирани преподаватели, за да запълнят вакуума от учители. Така държавата ще се справи с епидемията "свободни часове", използвани от учениците по предназначение: да пушат и пият по градинките, да ходят безцелно по улиците. Ето това е като виц. След като преди

Някога, всяка уважаваща себе си соц-баба плетеше на по-малките си или по-големи внучета терлички, ръкавички и... вълнени гащи. Зиме по пързалките и при настинки вършат чудеса. Като имаше режим на тока в демократичните години и парното отслабваше - скритите най-отзад в гардеробите вълнени гащи влизаха в тайната си роля - децата могат да се въргалят по пода, без да настиват, а по-големите: тайно да се стоплят, използвайки това древно и вълшебно изобретение. Сега отново дойде златно време за вълнените гащи - който ги има и не го е срам да си ги обуе. След уличната киша, дългия работен ден и призивите да пести топло и да плаща навреме, завръщайки се в апокалипсиса на газовата немощ, човек може да угаси лампите, да запали една свещ за романтика и... да си спомни за вълнените гащи. Те, също като чесъна, звучат като много драстично решение за префинените ни градски души, свикнали с лукса на дългата баня и разточително светещите крушки. Надали някой уважаващ себе си тийнейджър би посегнал към

Отварям си една от пощите с "десетдневно закъснение". Стар приятел ме пита защо не пиша тук, че му липсват мислите за малките неща... Напоследък сякаш не живея, а тичам. Само задръстванията забавят този безумен ритъм. Но японците скоро ще изкопаят метрото и то ще стигне до радиото. Телефонът ми титка през няколко минути с breaking news - за някоя измама, катастрофа, починала звезда. Въобще лошавина някаква. На другия телефон настоятелно sms-но ми обясняват, че е наложително да спечеля "Мерцедес". Допиваме поредната политическа боза. Кой какво на кого казал, а неговите пиар-и му се обадили и той веднага отговаря, първият му връща, а вторият не се дава и продължава да коментира. И така от зори до мрак. Премиер, който се обади на фенките, кметове с бицепси в старчески дом, кремиковски металурзи с метален блясък в очите/повече метал от този на Доган/, арестувани бизнесмени, а идва и грипът. Един Обама зад океана и заклинанието "финансова криза". Това е похлу

То съграждането на нещо общо започва от правилата, които хората поставят помежду си. Било двама души да поживеят заедно, било група адвокати да изчетат томове писания по дадено дело, било стоителите да построят етаж, било хлебарят да направи добър хляб, докато всички спим. Използвам тези елементарни примери, защото децата учат още "първите седем години", че "не се дъвчи с отворена уста", "на линейката се прави път" и "боклуците се хвърлят в кофата, а не през прозореца". Или поне нормалните родители разказват на децата си кое може, кое трябва, кое е недопустимо.  Днес на голяма част от населението правилата приличат по-скоро на комсомолска отживелица, отколкото на по-лесен начин да живееш с другите. Или ще запалиш цигара там, където не се пуши, или ще си хвърлиш бутилката от вода на магистралата, а тоалетната хартия - насред китна зелена полянка до пътя, която използваш като тоалетна. Или няма да си дупчиш билет, или ще караш без колан, или ще про

Фотоизложбата „До Угърчин и обратно – фотографии на младежи, отгледани в дом” се открива утре вечер в зала "Средец" на министерството на културата. Снимки на осем "деца от домовете" на възраст от 16 до 23 г., прекарали детството си във вече закрития дом в Угърчин, ще се продават, а средствата ще се върнат при тях . Визуални разкази за хора и места, оказали влияние върху живота им, пише в съобщението за изложбата. Толкова рядко имат думата. Обикновено са в кадър като участници в мрачна пиеса, преливаща от насилие и безнадеждност. В тази изложба са автори, опитват се да видят средата си отстрани. Дали за миг, само колкото трае щракването за снимката, забравят? Или ако забравят, няма да стане добра снимка? Сигурно е много тъжно, обръщайки се назад, да видиш тези кадри и да знаеш, че това е твоето минало, че нямаш друго, че то е предопределило в голяма степен съдбата ти... Но сигурно трябва и да си смел, за да го затвориш в рамката на една снимка, така безпощадно разго

За някои България се променя. За други - горе-долу. А за трети - никак. Те си обитават материално и географски места, които почти не се променят. Далече от тътена и мълвата за министерски рокади, корумпирани служители, шумни съдебни процеси, евродоклади. Далече, по селата. Събраха се в София представители на селските читалища от цялата страна на среща, на която бюрократите от министерствата на земеделието и културата им обясниха как ще могат и те да се докоснат, евентуално, до някои европроекти. Казаха им, че документацията била на български и че няма да е трудно да се поподготвят. А хората питаха за какво ще бъдат тези пари: за акордеон ли на читалището или? И както си питаха, застана един човек от Каварненско и право на Нихат Кабил в очите рече, че иска да кръстят улица на негово име в едно село .  Правилно чухме, не "Шибил", а "Кабил". Европейското за човека от Каварненско и за министъра са две коренно различни неща. Европейското не е стигнало дори като полъх, ка

Лента от червен плюш маркира зоната, в която става опасно за журналисти - питащи и снимащи. За откриването на новия парламентарен сезон председателят на НС Георги Пирински надмина себе си - маркира територия за депутати и... с лика на Ботев залости парламентарното кафене, така че журналята да не се смесват с хората в костюми и да не им спират сладката приказка.  Единият кулоар ще бъде свободен от жужащи момичета с микрофони и момчета с камери. И ще осигури нечий илюзорен комфорт. Някой беше казал, че няма по-страшна ограда от тази, която човек сам поставя в ума си.  От известно време насам оставам с впечатлението, че Георги Пирински харесва оградата като символ. Спомнете си масираните заграждения от парламента по време на учителската стачка . Мотивирани от неговите опасения. Пирински бе автор и на обяснението за космическите лъчения , които блокират пултовете за гласуване.  И сега поредният нелеп ход: и без това неголямата, строена в зората на българските демократични времена преди де

Хора, зима е. Не забравяйте, че през зимата е нормално да вали сняг. Така каза шефът на Гражданската защита по радиото. Обичам зимата. Но започвам да се съмнявам, че София е моят град точно в този сезон.  Очевидно обитаваме паралелни реалности с фирмите-концесионери. Те били чистили неуморно. Според полицията, дала справка за почистващите машини, това съвсем не е така. За пореден път. "В 6.30 ч. тази сутрин е започнало почистването на спирките на градския транспорт. Екипите, ангажирани със снегопочистването, извършват трета обработка на улиците, по които се движи масовият градски транспорт", чета в БТА малко преди 10.  След като съм минала по глухия, празен като никога и заринат със сняг бул. "Драган Цанков" по една 20-сантиметрова партизанска пътечка на 4-метровия тротоар. Улицата пред детската градина беше като пред хижа в планината - паркираш и не знаеш дали ще излезеш след това. Кварталните улици на не много отдалечения ми от центъра квартал бяха неописуемо непо

Цветните коледни пожелания и sms-енергията да сме позитивни поне на празниците се удавиха в лошотии и странности. На света не му пука за смирението, за Коледа, за вглеждането малко отвъд повърхността на агресията и кресливото ежедневие. То не бяха застреляно семейство в САЩ, развилнял се австралиец в нощна София, хулигански изпълнения с пиротехника в Москва, вечните кръвопролитници в Пакистан , които този път ликвидираха Беназир Бхуто. Помня тази жена като по-млада. Един от образите от новините, които са се запечатали в паметта ми. Сега това ще бъдат само архивни кадри. Гала се съблече за "Playboy". Сайтовете се радват : "най-после", "ето и тя..." Мислех си, че точно тя няма да го направи. Явно шоу бизнесът си има "железни правила" и суетата е безпощадна. Рано или късно всички се разголват - физически или душевно. Снимат се голи или разказват детски спомени, показват черно-бели снимки, канят репортер в жилището си и готвят с него. А глезлата, ко

Отдавна не бях попадала на толкова точен и съвпадащ с отношението ми към писането във вестниците и състоянието на ежедневния печат анализ - Боян Знеполски в списание "Обектив". *заглавието е на цитирания автор

Ето тази книга смесва медии, pr, политика, екшън... Русия преди... "третия мандат на Путин". Кое е продаваемо в медиите? Кога риалити-шоуто става част от политически сценарий като в " Да разлаем кучетата "? Колко /не/можем без медии, колко ни манипулират? Бестселър на руския пазар.

Трябва да имаме чувство за хумор. В тази държава, в която стават предимно чудеса. И хората са предимно агенти. Емблемите на престъпността успяват да се разболеят винаги тежко и винаги навреме, шефовете на общинските фирми , взети заедно - образуват дълъг синджир от далавери, а като започнат да ги съдят, добиват образ на страдалци в износени пуловери на ромбчета. Ватманите на трамваите, които карат мотриси отпреди моето детство работят в една компания с Христоско Вретенаров , завлякъл общината с над половин милион лева, без никой да го усети навреме. Държава, в която всяка цветна и силна реплика на главния прокурор звучи добре, но трудно се реализира. Днес той каза, че положението с правната и финансовата дисциплина в общинските фирми е... "драматично". Живеем в държава, в която измислените малки партии на Бившите /НДСВ-та, СДС-та, Атак-и/ не излизат от мода. Това е държавата, в която ВИП-персони карат крадено ауди, Азис и гаджето му се целуват на огромни билбордове, а в парла