Бележки на Яна Боянова

Наистина ми е все едно за досиетата. За агентите. За съседите и колегите - участници в големия агентурен соц-доклад. За тайните имена. За министрите и депутатите от 90-те, които сега се оказват агенти. По повод репликата на Станишев за нормалните хора, които не се интересуват от досиета, ще кажа само, че нормалните, които не се интересуват са повече от нормалните, които се интересуват. Досиетата са толкова изсловоблудствана тема, че вече ми е не скучна, а направо излишна. Искам да ми говорят за днешни и утрешни неща, защото доста време през последните 18 години бе пропиляно в приказки за вчера - по-близкото и далечно вчера. Искам да ми говорят конкретни неща за утре, а не до мен да достига прахоляка от поредната затворена папка с досиета. Прахолякът от миналото и пожълтелите му страници ги оставям на учените, историците, изкушените, лично засегнатите, колегите и... онези нормални хора, които имат житейско време в излишък, за да спорят за досиета.

Мануела се събуди от кома, месеци след катастрофата с Максим Стависки. Кома, която вероятно за близките й е била път сред безкрая. Англичанка бе нахапана до смърт от улични кучета. Бомба, заложена за лице от „криминалния контингент” изкоруби половин блок и рани една жена. Поредната мина взе живота на трима миньори. Това са само „новини” от последните три-четири дни. За пореден път звучат неубедителни, полувиновни гласове кой, защо и как е трябвало нещо да направи, за да не осъмват поредните миньорски семейства с черни ленти по вратите. За пореден път безсмислени обяснения, пълни с термини от минното дело, пълнят ефира, за да се окаже, че и тази трагедия е НЕЯСНА, ИЗЛИШНА, ОТВРАТИТЕЛНА. Нехайството, с което преживяваме подобни случаи, е необяснимо. Те стават част от житейския и медийния ни пейзаж - на шофьорски безумия, административно дебелокожие, криминална вакханалия. Всеки идиот може да ви унищожи апартамента или да ви сгази на пешеходна пътека. Всеки „инвеститор” може да поиска да

От известно време се чудя на Тихомир Безлов. Защо приема всякакви покани за участие в откровено безсмислени интервюта. Заради ореола, който си създаде преди време на човек, научил някакви тайни за подземния свят и от време на време трябва да ги споделя с публиката. Вероятно помните нарко-схемите, които Центърът за изследване на демокрацията извади преди време и те бяха отпечатани във всички вестници - човечетата от различните банди бяха в различен цвят, бяха назовани кварталните тартори и т.н. Преди години Центърът за изследване на демокрацията правеше нелоши конференции и нелоши проекти. После имаше порно-скандал . А от доста време насам ме мъчи усещането, че изследването на демокрацията е основно изследване на престъпната й страна и то основно изследване на Тихомир Безлов. Някоя медиа все си намира повод да го пита за "актуалното състояние на наркопазара" и той като един истински диспечер се отзовава. Снощи по Канала се яви по повод случая "Краус" - отвлечения си

Правилото е всеки нов скандал да измества предишния, всяка режисирана шумотевица да отвлича медийно вниманието от по-важни случки, а най-гафообразните решения да се взимат в петък. Защото събота и неделя се търкулват по-безболезнено в медиите, а до понеделник вече е "изтекла много вода". Така media sapiens бързо натрупва в краткотрайната си памет оглушителна смес от политическа фехтовка/избори/, битови идиотщини/кражби на опасни кабели и силен ток у дома/ и светски клюки/тук се затруднявам да посоча последните/. Преди време цитирах Финци младши за кратката памет . Напоследък обаче забелязвам вълна на настоятелна памет в блоговете. Почти по едно и също време Юлиан Попов , Абагар и Еленко отвориха дума за паметника в градинката на НДК. Комитата започна широкомащабна акция за гранд-хотел България, а Иван пусна "Альоша от бутилката" и настана бурен спор. Кой, къде, какви паметници да слага и да маха. Какво значат. Кой се сеща за тях. Кой е окупатор или скулптор-некад

Пак се сетих за "Пропадане" с Майкъл Дъглас . За задръстването, което отключи натрупания гняв. За бръмчащата муха в колата, която го извади от равновесие. Сутрин в София. Недоспали шофьори с нервни маневри печелят сантиметър след сантиметър по асфалта, надхитряйки останалите - къде с грубост, къде с нарушение, къде с откровен непукизъм. Можеш да изслушаш половин сутрешен радиоблок, докато пъплиш сред "морето от ламарина" /дочут израз на случайна баба на случайна спирка/. Привечер в София. Цветни ивици от размиващи се фарове и светофари. Дъждовна вода, която се стича от десетките чадъри по спирките. Тролеите ги няма, защото не могат да спазват графика от коли. Трябват ни летящи тролеи, паралелни трасета. Задушаващият трафик става все по-налуден. Все повече се измества и към по-късните вечерни часове, в които преди време прибирането с автомобил беше безпроблемно. Няма как. Всеки втори в този объркан, задръстен, неориентиран към хорския комфорт град, се е качил на кола

Все повече се удивлявам на отношението на българите към парите. По два повода - незапомненото по народен ентусиазъм и мащаби купуване на гласове и пенсионерските измами по телефона. Две напълно разнородни явления, разкриващи две напълно разнородни склонности - жива е както нагласата да вземеш малко "аванта", да се сдобиеш с нещо без грам усилие, дори срещу гласа си като едно от малкото граждански средства за натиск, така и изначалната и невъзможна за проумяване доверчивост към непознати, дори когато става дума за даване на много пари. Поредната телефонна кампания извади от джобовете на пловдивските пенсионери доста скътани пари. След врачанската серия , мними роднини продължават да правят телефонни удари в Бургас. Хората дават, въпреки абсурдните постановки "адвокати" и "следователи" да ги чакат по гари и да им звънят лично на вратите. Емоцията избива, разумът заспива, когато звънне някой "близък" и... даже гласът не буди съмнение. На жертвата

Ето това е Спайдърмен, който и утре няма да отиде в предучилищната си група. Защото учителите се самозабравиха. Спайдърмен е научил буквите, но не ги е научил от тези учители, които от 24-ти септември насам мислят за други неща. Научил ги е от мен. Не знам дали търпението ще научи от мен, защото то вече силно ми липсва. И силно се притеснявам дали оттук нататък ще мога да се усмихна на неговите учители. И как точно ще ги погледна в първия ден, след като свърши стачката. Тя беше свършила, но не е. Измамна е била всеобщата надежда и въздишка на облекчение от петък . Не само че краят не се вижда, но и става "безкраен празник" на политическата интрига, която въпреки усмивката на Станишев става все по-отчетлива. Паяжината около учителската стачка не я плете Спайдърмен. Малко спомени отпреди седмица - "някой не иска стачката да приключи" . Отвъд образователните и житейските аргументи и отвъд здравата логика. Отвъд моето, твоето, правителственото и прочее учудване, учите

Кое е по-голямо: павилион или будка? А кое е по-малко от будка? Магазинче за кафе във вход. Врата, щанд с мини кафе-машина, кроасани, солети, вода. И място да застане един човек - продавачът и още половин човек: купувачът. Тези квартални смалени будки вероятно ще оцелеят още известно време, гаражната търговия в този й вид - "всичко на едно гише":) Та на едно такова място бабата, която продава, за 5 стотинки, които казах да не ми връща, ми каза: "Много ви благодаря". Съвсем искрено го каза. Не за 50, не за левче, а за 5 ст. Стана ми мъчно като излязох. Тази жена, вместо да си плете чорапи и да гледа сериали в може би неотоплен апартамент стои в "клетката" и прави кафета. През зимата мръзне. Няма къде крак да подвие. И благодари за моите 5 стотинки... Какво е бакшишът в кафене или пицария, където оставяте и два лева на сервитьора, какво е за фризьорката, на която оставям и три? И какво са за тази жена, облечена в дебели домашни жилетки и елеци, 10 или 20 сто

Промяна на стилистиката - използвам това обобщение на мнения от сайта на Мартин Заимов , за да премина към по-долните примери. Добре че се появи човекът със синьото сърце, за да повее ветрец на друго мислене и друг подход към публиката по време на кметска кампания. Иначе щяхме да се върнем години назад, където сякаш се намират и цитираните откъси. Понеже изборите ще минат и заминат, си заделям за архива някои изключително съдържателни и дълбоки реплики от епичната ТВ изява на двамата Генерали, която не беше никакъв диспут, а лавинообразна размяна на безпосочни реплики. Водещ: Да не би да се скарахте на 9 септември, като сте празнували двамата? Бойко Борисов: Аз не съм го виждал на 9 септември. Бриго Аспарухов: Виждал или не? Бойко Борисов: Не съм ви виждал на 9 септември по никакъв повод и Тити Папазов говори пълни измишльотини. Бриго Аспарухов: Точно така. Аз потвърждавам, че той, Тити Папазов, не казва истината. ............................. Бойко Борисов: Ако още веднъж ми каж

Обичам футбол. Особено не-нашенски. Обичам да гледам как след тежките сезони в клубовете, националите на ред държави не пестят енергия и не маркират присъствие на стадиона. Пък и между мачовете в клубните отбори са си старателни. Явно не е въпрос на физическо изтощение и на форма - въпрос на мотивация е да застанеш зад името си и да го защитиш. Обаче с българския национален отбор такова нещо не се получава. Там мотивация на "звездите" от години липсва. Те умират от кеф да ги величае чуждата преса и през ден да започваме спортните емисии с отбелязаните от тях голове. Хубаво им е да приличат на западните звезди с големи заплати, лъскави коли и красиви жени до тях. Обаче в националния настроението им помръква. Стават неузнаваеми момчетата. Стават нахално безотговорни. Да го ожалиш треньора на 20-ти век Димитър Пенев . Как ще помръкне старата му слава с този отбор мързеливи и безпосочни юнаци . Как ще има тепърва да бере грижи. Не мога да не цитирам този човек: "Ако се върне

Умориха се синдикалистите, които поддържат огъня на учителската стачка - от развяване на знамената по площадите, от седенки, от ултиматуми. Така се умориха, че започнаха да се разсейват във важни моменти. Така се разсеяха, че объркаха цифрите. Не са чули, не са разбрали, кафе ли не са пили преди да влязат да си говорят с премиера... Той си мисли за едни 650 лв., а те за други. Цифрите на Станишев не били верните, разбрахме в късния следобед. Тъкмо се бе разведрил хоризонтът и всички се обнадеждиха, че прибираме децата от улиците и нещата отново затънаха. Колко са били тия синдикални глави и души, че вкупом не са разбрали за какво им говорят? Нормално ли е да излизиш от подобни преговори и скоро след това да ти просветне: "станала е грешка"??? С днешните си изненадващо несериозни и детински изяви синдикатите не само похарчиха предимството си от огласените реплики за седенката , но вече затъват в собствената си недостатъчност. Да им купят калкулатори синдикалните централи. Или

Утре блогърите ще пишат на зелени теми или за екология от най-микроскопичния й смисъл до най-глобалния. Юлиан Попов написа в аванс нещо хубаво за вътрешните дворове като пространство, което ни определя колко сме загрижени за света около нас. Хващайки се за дребните, почти незабележими жестове, с които цапаме, ще се опитам да се сетя колко елементарни неща можем да правим, за да стане по-чисто. Българинът е як пушач, ама наистина по всички статистики безобразен тютюнджия. Но най-лошото е, че изпушената цигарка отива на тротоара, в градинката, през прозореца на колата или през балкона, нали? Сетете се колко от вашите приятели и познати пушачи, културни хора-граждани на света, пътуващи и общуващи, си носят фаса до кошчето? Колко? Преди три-четири дни боядисах в зелено асансьорните врати на моя етаж - и отвътре, и отвън, че цветът им бе станал неопределим от мръсотия. На долния етаж са сини. Децата много им се радват. Познайте какво се случи на втория ден, като поизсъхна боята? Някой кре

Много помага. Да видиш по-ясно някои неща. Не че не ги знаеш, но думите винаги разсейват. Предизборните клипове и хроники са най-подходящият момент да намалиш звука на телевизора до край. И нещата стават доста смешни. Вчера беше събота и предизборните пи-ар-и бяха "построили" много шарени, разпускащи уикенд-кадри - имаше доста балони, деца, включително невръстни под 3 години, имаше боички за рисуване, театрални кръжоци... Многодетни майки. Вероятно предишните седмици от началото на кампанията съм пропуснала срещи в пенсионерски клубове и по градинки. Не я разбирам цялата тази бутафория - толкова пари се харчат, за да се представи един човек изцяло в изкуствена светлина, като грижовен, честен, съчувстващ, уравновесен... Но по не разбирам онези хора, дето ходят по предизборни прояви, влизат в кадър и си тръгват със знаменце. Вярват ли? Очакват ли? Любопитни ли са? Като гледам хрониките от страната /без звук/, ми става тъжно за тези хора, насядали в залите на читалища и вече без

Странно е да гледаш как катерушки на достолепната възраст "няколко десетилетия" ги нарязват за скрап. В златен октомврийски ден като днешния. Тези катерушки ги помня от едно време. Две високи кули с "топла връзка" между тях и накрая - стръмна пързалка. Истински замък, достатъчно голям, за да създава респект, когато си на ръст около метър и малко. От години това място изглеждаше много зле. Западен парк, по пътя към Люлин. Разклатени, нестабилни, разпадащи се, сериозно проядени от ръжда катерушки си доизживяваха времето, заплашвайки всички дребосъци, които играят около тях. Сега обаче, вероятно предизборно, част от здравите са боядисани, добавят им още четвърт живот, а другите направо ги нарязаха с флекс. И дори ги натовариха на камион, не ги оставиха в тревата. Някога в този парк имаше истински лунапарк - с криви огледала, които те деформират безобразно, с чадърчета с течност и нарисувани спирали, виенско колело, въртележки, на които ти става лошо и стрелбища, където

С БДЖ вече всеки прави каквото си поиска. След последния хит , когато бе спрян влак заради 151 пътници без билети, сега от Старозагорско се чу вестта, че има пострадал от обстрел на влак с камъни. БДЖ за пореден път моли за съдействие институциите срещу "антисоциалните прояви". От години камъни летят срещу вагоните. Че някои хора имат проблем с гнева , го писах миналия месец. Но че БДЖ се превръща в мишена на всякакъв тип агресия и нихилизъм, вече е ненормално. Вярно, че много от децата днес не знаят какво е влак, не са се возили никога. Вярно е и това, че автобусите нокаутираха ЖП-компанията и й взеха основния пътнико-поток въпреки всичките си недостатъци. Но пък и БДЖ се държи като нещастна вдовица, която само хленчи. Не прави нищо за поизтупване на избелялото и покрито с прах реноме на железниците и за превръщането им в консервативен, но комфортен транспорт. Може да е романтично, но преди години да пътуваш с влак си беше готино. За разлика от сегашното преживяване . Иначе

снимка Мирослав Златев Взеха ми акъла чиновниците от Царево . Регистрираха марката "нестинари" и за използването й по закон трябва черноморската община да получава пари. Опитали хората да патентоват и обичая, но не успели. Това разгневи градоначалника на Малко Търново , който ще атакува решението на Патентното ведомство. Така една малка община влиза в новините с гръм и трясък. Обикновено със скандал или бедствие. Предприемчивите общинари в Царево сигурно нямат други кахъри. Щом така пламенно са се хванали за нестинарството. Предлагам кметове и чиновници с въображение от всички общини да се огледат. И да си харесат някоя местна забележителлност, местен знак, местна икона. Исперих може да патентова "Хан Аспарух", Търново - "Царевец", Пловдив може да защити "Альоша" - нали "прототипът" ще ни гостува скоро. Чипровци да се погрижи за марката "килим", а Белоградчик - за "скалите". Петрич какво чака - марката "Рупите

Уморих се от идиотски кампании, а сме на прага на поредната. След като вчера Бареков упорито и досадно половин час разпитва Юлиана Дончева как ще си говори с останалите кандидат-кметове като инженер и човек с техническа грамотност, загърбил манекенството и ще я разберат ли/?!?!/, тази сутрин Слави Бинев по Канала ме събуди със закачливия си тон. После Волен Сидеров по радиото говореше за "битката", "битката", "битката" и че сериозният сблъсък щял да е Бойко - Слави /Бинев/, останалите просто запълвали пространство. Според друга версия пък Тити и Слави били "пуснати" да изговорят всички мръсотии срещу Бойко, за да "блесне" Бриго като достоен съперник. Разбрах окончателно, че в тези избори наистина няма ясна граница между политика и шоу. Двете дами, или както писа един вестник "Две хубавици за кметици", май са сред малкото, които ще водят прагматичен предизборен разговор, колкото и да ви е странно. Без ежедневни изхвърляния, без

Днешният изобретател на вестникарски заглавия е "Стандарт". "Робин Худ затри арабин с арбалет" . За поредното зрелищно убийство в магазин за сувенири на Женския пазар иде реч. Предизборният подарък за кметовете - патентния данък да влиза в общинските хазни е наречен от вестника "Джакпот за кметовете". Но руският губернатор на Уляновск мисли по-мащабно, обявявайки днешния ден за Ден на зачатието - вестникът извежда призива му "Правете любов!". В неговата губерния от две години този ден бил ден за изработване на бебета, защото заченатите на тази дата деца се раждали... на 12 юни, деня на независимостта на Русия, разказва "Стандарт". "Говорителят на грипа" д-р Ангел Кунчев стресира публиката с подгряващо предепидемично интервю, озаглавено "Грипът каца със самолет от Англия". Трудно вплитам в тази поредица едно заглавие от "24 часа": "Трудно учителите ще отхапят 500 млн. лв. от излишъка". "Хапка

Те се разбраха . И като двама мъдреци излязоха и обясниха, че занапред ще управляват Двореца-Балчик мирно и щастливо. Ще направят една каса. Ще огледат спорните земи и ще забравят всички хули, които си обмениха по вестниците през последния месец. Утре Биолчев сваля протестния надпис от университета, а Данаилов отменя екскурзията за журналисти, която щеше да ни показва колко е зле положението в ботаническите и другите селения на софийския университет. Правилно си спомняте. Доскоро се говореше за багери и преместване на палми, за лъжлив брой на кактусите и редките видове, за безхаберие. Всяка страна очерняше с цветисти изрази другата, а прекалено емоционалните защитни речи на директора на университетските ботанически градини дори му навлякоха наказание . Но... градината с тръните и плевелите се превърна в райска. Поне днес и поне в публичните клетви на двамата преговарящи зад плътно затворени врати. След шумната полусемейна, полуинтелектуална свада, хоризонтът се избистри подозрително бъ

Политиците в България имат един проблем, който прилича на комплекс: неубедителни са. И колкото по-неубедителни стават, толкова повече изпитват нуждата или да се показват и количествено да компенсират тази своя слабост, или... да привличат внимание с "атрактивни" ходове като да превърнеш кметските избори в маскарад на хора със странни професии. Че не им вярват на политиците е стар факт. Но че продължават да ни мислят за група слабоумни, вече е прекалено. Махам се за десет дни от София. Не ме интересуват избори, не гледам телевизия, не чета вестници. И се опитвам да погледна живота в един малък град без информационното "перде", с което започва и завършва деня ни. И какво заварвам? В софийската кметска надпревара и в сутрешните блокове изпълзяват Бригадир Аспарухов и Мартин Заимов. Чак до отегчение се стесни рамката на въображението на политическите централи. Стандартният вече, изпробван и на други избори ход да извадиш банкер за състезанието, вече е втръснал и на най-