Бележки на Яна Боянова

Харесвам земните измерения на европейския съюз. Цветните, малки, народопсихологически символи, с които се съизмерва европейското битие. За нас това бяха ракията, баничките и шкембе чорбата. Но откъм Кипър ликуват заради локума. Изтекли били сроковете за оспорване на "бащинството" над локума и занапред щял да се нарича "кипърски". Напомня се, че рекордът за най-голямо парче локум, регистрирано в Книгата на Гинес, също бил кипърски. Преди 3 години 35 сладкари изваяли 2718 килограмово парче от два и половина тона захар, 350 килограма олио и 150 кг бадеми. По повод това , че Кипър мина едни гърди напред с локума "Стандарт" пише: "Кипър открадна локума от Турция", а електронният вестник "За града" находчиво отбелязва, че "В ЕС и локумът няма да е турски". Малко от теорията на локума тук . А тези шарени кубчета, целите в кокос и ядки, по улиците на сергии, ги помня от ранните години на демокрацията, когато на морето продавачите на

Мислех седянката за поизчезнал жанр. Седянката /или седенката, или седенкята/ си е място за закачки, за шушу-мушу, за уж неволни погледи и уж случайни усмивки. Че не са ли преговорите около учителските заплати точно това? Уж се събрали, но май не на сериозно, уж някаква работа вършат, но на седЕнка много работа не се отмята, повече се говори. "Седянките започват в края на лятото, след празника Голяма Богородица, когато усилната полска работа е приключила и продължават до пролетта" - четем в сайта на "Етъра". Финансовият министър случайно, но много на място използва тази дума, като гледам докъде докараха учителската стачка. Истерията, бавно превземаща родителското ежедневие. Синдикалистите с недоспали и вече състарени от дългогодишните "битки" с правителства физиономии и... обвити в цигарен дим като в "Кръстникът". И двамата министри в костюми, с неделна небрежност разхвърлящи "графика" за размотаване на преговорите в следващите дни...

Има песни, които чуваш хиляди пъти в определен вариант и когато някъде те "застигне" по-стара версия, чак не ти се вярва. Дълги години сладникавата версия на Sealed with a kiss на Донован прелива от всички възможни радиа. Още от времето, по което бях 10-ти, 11-ти клас, т.е. доста години минаха оттогава. И в тази дъждовна неделна сутрин в слушалките, докато се движа с един ленив тролей, ме връхлетя старото парче . Brian Hyland. С особена мекота. И ретро-насладата на онова време, в което пеят много по-драматично от днес:) И като казах драматично, има една песен, която "къса сърцето". Слушала съм я в десетки варианти. В този черно-бял клип Анди Уилямс почти ме "спечели" с Can't Take My Eyes Off You, обаче Франки Вали си е друго нещо... Иначе младият Браян и остарелият Франки имат вид точно на момчета, които изпълняват класически парчета. Другият такъв тип е Дийн Мартин .

За мой срам, не зная текстовете на много от песните, които пееше моята баба. И които знае моята майка. Преди време я помолих да ги напише в едно тефтерче. И се оказа, че само някои "разпознавам" - онези популярни песни като "Назад, моме Калино", "Йовано, Йованке", "Ако умрам ил загинам"... Много от другите за мен са просто текстове и ако не ги чуя, няма да се сетя за мелодията. От време на време детето ми казва: "Изпей ми онази песен, но на тъмно, няма да гледаш тефтера". И в тъмното светваме с някаква играчка с батерия, за да се подсетя тук-там как бяха думите. Това е част от отиващия си свят, не точно на бабите, а на живата информация, която те носят - като песни, разкази, образи, умения да правят нещо - козунак или плетена жилетка. Не че в панелния апартамент една такава песен не би звучала, в кръчмата някъде далече на юг нищо не я прави по-специална, освен развеселяващия и стоплящ алкохол. И си казвам, че не е късно и на 33 да науча

Преди време се абонирах за новини от http://www.thebeatles.com/ . Последното, което ми пращат, е напомняне за 9-ти октомври, рождения ден на Ленън. Никога не съм била от онези пристрастени фенове, които помнят подобни дати. По-скоро наследствен почитател, който помни тази музика от малък. Обичам я и до днес . Та ето го писмото от Йоко Оно: Thursday 4th October 2007 Dear Friends Make sure you visit http://beatles.chtah.com/a/tBHBIv8AekWpmBYYVsdBMSSN4oJ/imagine-1 on October 9th, JohnLennon's birthday, for the unveiling of the incredible IMAGINE PEACETOWER : http://beatles.chtah.com/a/tBHBIv8AekWpmBYYVsdBMSSN4oJ/imaginetow-1 on the isle of Videy,Reykjavik, Iceland.Please visit the site, have a look around, and send your wishes to joinover 495,000 others buried in capsules around the IMAGINE PEACE TOWER,dedicated to my late husband: musician, poet, artist and peace activist,John Lennon.Please join us on October 9th at http://www.imaginepeace.com/ : http://beatles.chtah.com/a/tBHBIv8

В българското предизборно интернет пространство неуморно тупти синьото сърце на Мартин Заимов . Отварям си пощата - и там тупти. Затова си направих труда да събера някои симпатични сърца - за равновесие. Сладникаво занимание, изтъркан символ, но...

Батман не само се вози на софийския градски транспорт, но и управлява. Трамвай №1. Този бутон е връзката с него.

Изпращам днешния ден с "тиквения протест" на младите учени. Състезанието под надслов "Да оттъркаляме безпросветността" беше сред най-силните илюстрации на положението в научните среди и срещу "тиквеното управление" на науката. Целият фоторепортаж на Георги Димитров е тук.

Познавам един от онези нежни хора, които не се интересуват от времето и обстоятелствата, за да правят изкуство и да се радват на красиви неща. И изричат думи, които повечето от нас смятат за наивни, думи извън речника на хаотичното ни и грубиянско време, за думи на отшелник. Росен Рашев - Рошпака е такъв човек. Рисува с бои и тъкани прости и пречистващи образи. Като говориш с него, светът изглежда по-уютен и по-усмихнат.

Пътят към "Ателиета за изкуства и художествени занаяти" минава през повдигане на тази лежерна реклама на известна водка. Тя се отваря като завеса и... влизаш в света на изкуствата:) И рекламата си е вид изкуство, нищо че не притежава най-важната му черта - да подсказва, а не да казва...

Има нещо удивително в твърде многото надписи, които украсяват обществения бит и то умолително-предупредителни: с подтекста "не чупи, не кради, не повреждай"...На една от тези новички лъскави кофи в спретнато планинско селце в Троянско пише, че "този контейнер е ваш, закупен с вашите пари, пазете го"... А маркировката на другата вероятно трябва да я предпази от посегателство.

Писателят Илия Троянов, който работи с няколко езика, ми сподели, че в нито един от тях не среща толкова умалителни в ежедневната реч, колкото в българския. Той идва тук веднъж годишно и въпреки това му прави впечатление, че делникът на българите е изпъстрен с умалителни. И като се замислих, май е вярно. Като започнем с "да пийнем по кафенце с нещо сладичко" гастрономическият речник на българите изобилства от умалителни: "биричка", "картофки със сиренце", малка минерална водичка, да хапнем "рибка". "Салатка и ракийка". Седим "на слънчице", пушим по "цигарка", а на някой му се ражда "бебче". Преди празник се отбиваме за "цветенце", а в църквата палим "свещичка". Гледаме някое симпатично "филмче", а за морето резервираме "малко хотелче". Паркираме по "малките улички", а като се затопли, на балкона изнасяме "пластмасови столчета". Като ни стегне шапка

Латинополитиците винаги са нестандартни. След като обеща на вечния Фидел да продължи борбата му с империализма, венецуелският президент Уго Чавес реши да се намеси и в сферата на часовите пояси. Призори на 1-ви септември часовниковите стрелки в страната ще бъдат преместени с 30 минути напред в сравнение със средното време по Гринуич. Така според министъра на науката и технологиите Ектор Наваро преходът към новото време щял по-добре да разпредели слънчевата светлина в страната. Ексцентричният ход ще окаже благотворно влияние върху здравето и самочувствието на венецуелците, казва Наваро. По-стара хрумка на Чавес бе да смени посоката, в която е застанал белият кон върху герба на страната - вместо надясно - наляво, припомнят руски издания.

Една дългогодишна мистерия приключи. Разгадаха кой е войникът на снимката , който целува медицинската сестра на Таймс скуеър през август на 1945-та. 80 годишният ветеран от Военно-морските сили Глен Макдафи години наред се опитваше да докаже, че той е главното действащо лице в класическия кадър. Наричана "Целувката" и "Денят на победата" и веднъж попаднала на корицата на LIFE, снимката е смятана и до днес за репортажен кадър като от учебник. Самоличността на жената отдавна не е тайна /Едит Щайн/, но за ролята на Макдафи спореха няколко души и спорът стигна до съда. Историята е невероятна. От Едит Макдафи узнава за края на войната. Случайна среща в тълпата, завършила с прословутата целувка и уловена от обектива на Алфред Айзенщат . А аз видях една друга целувка - една сутрин един луд слезе от тролея в задръстване на "Скобелев" и говорейки на висок глас, както само лудите умеят, се втурна срещу рекламно табло на тротоара с изображение на руса и усмихната жен

Българин е в екипа учени, открили най-голямата планета : Това ми напомня вестникарска инициатива отпреди години, която целеше в малко мрачния преход, изобилно произвеждащ тежки новини и истории, да даде и няколко опорни точки за разклатеното национално самочувствие и липсата на ориентири. Тази кампания се наричаше "произведено от българин" и даваше образи на открития или просто добре направени неща от ръцете на българи, на различни места по света. В повечето случаи успешните български творения се появяват "навън". И за много успели българи ние не подозираме. Което отваря голямата тема за успеха и какво е за днешния българин успял човек.