Пропускане към основното съдържание

ретро-момчета /или културата на римейка/

Има песни, които чуваш хиляди пъти в определен вариант и когато някъде те "застигне" по-стара версия, чак не ти се вярва. Дълги години сладникавата версия на Sealed with a kiss на Донован прелива от всички възможни радиа. Още от времето, по което бях 10-ти, 11-ти клас, т.е. доста години минаха оттогава. И в тази дъждовна неделна сутрин в слушалките, докато се движа с един ленив тролей, ме връхлетя старото парче. Brian Hyland. С особена мекота. И ретро-насладата на онова време, в което пеят много по-драматично от днес:) И като казах драматично, има една песен, която "къса сърцето". Слушала съм я в десетки варианти. В този черно-бял клип Анди Уилямс почти ме "спечели" с Can't Take My Eyes Off You, обаче Франки Вали си е друго нещо... Иначе младият Браян и остарелият Франки имат вид точно на момчета, които изпълняват класически парчета. Другият такъв тип е Дийн Мартин.

Коментари