Бележки на Яна Боянова

Тази история е за положително настроени хора. Чичо Пепи /той самият се представя така/кара тролей едицица в София. От години се возя по този маршрут и винаги ми е добре като попадна точно на него. Тролейбусът е №2112. И няма как да не видиш, че е различен още с качването. Цветни надписи украсяват целия вътрешен корпус на возилото, като буквите с размер една педя са изрязвани една по една. "Мъжете знаят какво, а жените знаят как", "Любовта ще спаси света", "Който иска нещо - търси начин, а който не иска - намира причина" и т.н. Ясно е, тук няма случайни неща. Чичо Пепи е положителен човек. Рано сутрин пуска някое радио с повечко музика, винаги е спретнат - по риза, никога не носи шуби, анцузи и други приемани за шофьорски дрехи. Има си една панерка с малки шарени бонбончета, с които черпи децата, качващи се от първата врата. Това е единственият тролей, в който има книга "За препоръки и оплаквания", на която е записано, че "похвалите са против

Миналата зима, точно около Коледа, гледах този филм. Не обичам мюзикъл, но този го изгледах заради странното усещане, че е направен интересно, различно, особено, неочаквано. Някои филми ме "преследват" с образите си дълго време. Имаше умопомрачителни реплики като "Твърде лесно е да се вкопчиш, твърде късно е да съжаляваш" и "Да те обичам не беше грешка, да те мразя не беше избавление. Може би това е любов, но не е блаженство". Кадрите са отломки от визуалното съвършенство на perhaps love. В източните филми го има този предел: казваш си, че по-красиво не биха могли да го заснемат...

В полумрачна и заканително есенна събота като днешната ровя в старите снимки. И събирам три много емблематични - за остатъците от овехтели образи около нас. Буквите, които вече нямат значение. Ръждата по катинарите, избелелите цветове. На витрината на смесения магазин пише, че се продава. Героичните сцени са съпътствали ходенето на кино в Монтана. А в крайпътното "кафене" близо до Якоруда отдавна не мирише на кафе...

За мой срам, не зная текстовете на много от песните, които пееше моята баба. И които знае моята майка. Преди време я помолих да ги напише в едно тефтерче. И се оказа, че само някои "разпознавам" - онези популярни песни като "Назад, моме Калино", "Йовано, Йованке", "Ако умрам ил загинам"... Много от другите за мен са просто текстове и ако не ги чуя, няма да се сетя за мелодията. От време на време детето ми казва: "Изпей ми онази песен, но на тъмно, няма да гледаш тефтера". И в тъмното светваме с някаква играчка с батерия, за да се подсетя тук-там как бяха думите. Това е част от отиващия си свят, не точно на бабите, а на живата информация, която те носят - като песни, разкази, образи, умения да правят нещо - козунак или плетена жилетка. Не че в панелния апартамент една такава песен не би звучала, в кръчмата някъде далече на юг нищо не я прави по-специална, освен развеселяващия и стоплящ алкохол. И си казвам, че не е късно и на 33 да науча

Руските восъчни фигури пак идват в София. Пътят им тази година започна от Созопол и минава през Пловдив. Мастрояни и Бекъм, Висоцки и Роналдо - пъстрата компания от клонинги ще бъде настанена в музея "Земята и хората" след 10-ти октомври. Преди две години са гастролирали Ленин, Фидел, Хитлер и холивудски звезди, сред които Чаплин и Мерлин Монро. Не съм ходила нито веднъж, но се оказа, че восъчните "шествия" са доста популярни у нас. Преди година поживели в центъра на Русе . Рузвелт, Шварценегер и Бийтълс. В Стара Загора са се порадвали на Даяна и Путин. От Библията до Майкъл Джексън - майсторите на восъчни фигури правят всичко. Винаги съм се чудила на желанието хората да гледат подобни образи - в цял ръст, призрачно осветление и сковани жестове. Сега в София ще "дойде" цялата Тайна вечеря. Homo ludens или "забавляващият се човек" ще открие още един начин да види света. А това че восъчната фигура няма никакво послание, няма и значение. Нали между

Да видиш семейство "слонове" на разходка или "съвещание" на гълъби можеш само когато не си на работа. Когато учителите стачкуват. Имаше една книга на М. Дюрас "Цели дни сред дърветата". Такива са моите последни дни. А някой беше казал, че не ни остава време да поглеждаме небето. Напоследък само това правя.

Интернет ще влезе в света на коренното индианско население в горите по Амазонка - такъв план оповестил бразилският кабинет. Сателитна връзка ще имат 150 изолирани района, в които живеят туземци, смятани за истинските пазители на тези места от незаконната сеч. Преди това обаче местните правителства ще трябва да осигурят компютри. За целта централните власти действат заедно с индиански и еко-НПО. Горите по Амазонка имат установени около 20 милиона обитатели. Действащата дигитална система за наблюдение на застрашените зони се нарича Forest People's Network и позволява бързо сигнализиране срещу незаконни действия. Някои са против нашествието на компютрите за еко-мисията, защото ще унищожат самобитните култури. Изцяло в тази посока днес новинарските сайтове съобщават, че гуарани-вождът Силвино Морейра във Форт Мбороре в североизточна Аржентина поставя селището под карантина заради зачестилите самоубийства на местни момчета. Той заклеймява "алкохола и наркотиците на белите хора"

Преди време се абонирах за новини от http://www.thebeatles.com/ . Последното, което ми пращат, е напомняне за 9-ти октомври, рождения ден на Ленън. Никога не съм била от онези пристрастени фенове, които помнят подобни дати. По-скоро наследствен почитател, който помни тази музика от малък. Обичам я и до днес . Та ето го писмото от Йоко Оно: Thursday 4th October 2007 Dear Friends Make sure you visit http://beatles.chtah.com/a/tBHBIv8AekWpmBYYVsdBMSSN4oJ/imagine-1 on October 9th, JohnLennon's birthday, for the unveiling of the incredible IMAGINE PEACETOWER : http://beatles.chtah.com/a/tBHBIv8AekWpmBYYVsdBMSSN4oJ/imaginetow-1 on the isle of Videy,Reykjavik, Iceland.Please visit the site, have a look around, and send your wishes to joinover 495,000 others buried in capsules around the IMAGINE PEACE TOWER,dedicated to my late husband: musician, poet, artist and peace activist,John Lennon.Please join us on October 9th at http://www.imaginepeace.com/ : http://beatles.chtah.com/a/tBHBIv8

В българското предизборно интернет пространство неуморно тупти синьото сърце на Мартин Заимов . Отварям си пощата - и там тупти. Затова си направих труда да събера някои симпатични сърца - за равновесие. Сладникаво занимание, изтъркан символ, но...

Имаше времена, в които да ходиш с червено палто през зимата беше опасно . Тогава бяхме толкова полудели и разделени от ветровете на промяната, че се ориентирахме за партийните страсти по дрехите. Оттогава датира и понятието "червени бабички". Тази зима червеното ще бъде цвят номер 1. Не съм фен на червеното, но има интересни факти около този цвят. Според слънчев календар в Тайланд, в неделя всеки може да се накипри в червено, а родените на този ден - да смятат цвета за "свой". В източна Азия изписват имената на починалите с червено мастило в Книга на мъртвите, а ако това се направи с име на жив човек, се смята за проклятие. В римската митология червеното е свързано с бога на войната Марс - оттам идва и името "Червената планета". Червеното е свещен цвят по места в Африка и там на жените се забранява да носят червени дрехи. В Русия цветът има общ корен с "красив". Червеното е традиционен цвят, с който картографите отбелязват пределите на Британскат

Батман не само се вози на софийския градски транспорт, но и управлява. Трамвай №1. Този бутон е връзката с него.

Изпращам днешния ден с "тиквения протест" на младите учени. Състезанието под надслов "Да оттъркаляме безпросветността" беше сред най-силните илюстрации на положението в научните среди и срещу "тиквеното управление" на науката. Целият фоторепортаж на Георги Димитров е тук.

Парк със светулки щели да правят в Италия догодина. Проект в Парка на живото изкуство в Торино. Сега там има имитации на светулки, а четири години ще "отглеждат" истински, за да изпълнят парка с онази мистична светлина, която само светулките "произвеждат ". Не знаех, че за режисьора Пиер Паоло Пазолини изчезването на светулките било преход към индустриализацията. Която ни отдели от естествените цветове, промени светлината заради автомобилните газове и заглуши щурчетата заради шума. И сега един голям град като Торино ще се опита да върне усещането за светулките. Звучи хем нежно, хем невероятно, хем измъчено. Хората все се опитват да си върнат изгубеното. Изгубеното детство - чрез непривични постъпки и хобита като възрастни. Изгубеното спокойствие - чрез екотуризма и залитане в източни практики като йога. Изгубената любов? Носталгията по изгубеното е в нас като индиго - малко ако притиснеш, все някъде се отпечатва образ...

Странно е да гледаш как катерушки на достолепната възраст "няколко десетилетия" ги нарязват за скрап. В златен октомврийски ден като днешния. Тези катерушки ги помня от едно време. Две високи кули с "топла връзка" между тях и накрая - стръмна пързалка. Истински замък, достатъчно голям, за да създава респект, когато си на ръст около метър и малко. От години това място изглеждаше много зле. Западен парк, по пътя към Люлин. Разклатени, нестабилни, разпадащи се, сериозно проядени от ръжда катерушки си доизживяваха времето, заплашвайки всички дребосъци, които играят около тях. Сега обаче, вероятно предизборно, част от здравите са боядисани, добавят им още четвърт живот, а другите направо ги нарязаха с флекс. И дори ги натовариха на камион, не ги оставиха в тревата. Някога в този парк имаше истински лунапарк - с криви огледала, които те деформират безобразно, с чадърчета с течност и нарисувани спирали, виенско колело, въртележки, на които ти става лошо и стрелбища, където

Вижте този човек. Има осанка на лидер още от младини. Неотстъпчивост някаква. Когато преди години се появиха първите му снимки с кимоно на тепиха, беше хем любопитно, хем сензационно, хем пикантно. Политическият pr не беше толкова нагъл. Днес да си политик с императорски замах и да имаш паралелен "различен образ", друго лице, друг стил, е просто част от ролята. И Путин разширява все повече присъствието си в "паралелните светове". Влиза в театъра. Все си мислех, че светските списания и биографичните четива са достатъчни за прелъстяване на публиката, но се оказва, че и театърът се поддаде на политическите преображения. Първата пиеса за руския лидер сигурно ще бъде хит. Според прогнозите, след излизането на "Ваканцията на президента" на сцена, театралният образ на Путин щял дълго да бъде популярен и актуален. Авторите изучавали речите и публичните изказвания на Путин, за да го мултиплицират максимално достоверно. Умишлено бил търсен образа на супергероя, ко

В центъра на Берковица има един полукръг от ниски, стари еврейски сгради. Дори там, където използват партера за кафенета и магазини, не са сменяли олющената, с помътнял бял цвят дървена дограма. Пак в центъра има два блока с непокътнати от времето релефи - освен Ленин и Благоев, ги има и Г. Димитров и Т. Живков. "Скара Сталин" е в отбивката за Клисурския манастир. Собственикът се казва Сталин и има собствени развъдници за риба. Точно над тях минава високоволтов далекопровод, заради който Сталин си има разправии с властта. Казват, че при него са най-вкусните кебапчета в Северозападна България. Е дно време в Берковица започнали да правят малиново вино. В технологичните тайни бил замесен отново евреин, а дълги години виното било популярно и изнасяно в Съюза. Сега местен родолюбец и чешит, учител по рисуване, е сред малкото, които си правят малинова ракия и се опитва да поддържа малинови масиви. Миналият месец градът се сдоби с "Дървото на живота". В неговите ниши са

Музеят в Чипровци. Там разказват как килимите се боядисват с естествени багрила. На стената има "палитра" от цветовете, които могат да се получат от градински растения. Да, във века на химията. Прозорче на хотел в "Чипровци". Общината постегнала сградата и я продала. Сега това е най-уютно изглеждащото хотелче в този запустял и утихнал район. Сграда в Берковица. Носи аромата на минало. Малко ретро, малко тъжно. Бели перденца по прозорците и един класически надпис за аптека. Дървените фигури и лица на Ангел Паунов от Вършец. Продава ги на паркинга на Клисурския манастир. Разглежда хората и казва, че дървото предава всякакви нюанси. Баба Люба пече червени чушки в двора на "Кръстевата къща" в Берковица. Оплаква се, че младите са до един "в Англия" и градчето е глухо. Парченце от Берковица сутрин, след дъжд. Църквата "Свето Възнесение Христово" в Чипровци, гушната на хълма, ненатрапчиво наблюдаваща. "Боробенд" от Мало Буче. Семей

Познавам един от онези нежни хора, които не се интересуват от времето и обстоятелствата, за да правят изкуство и да се радват на красиви неща. И изричат думи, които повечето от нас смятат за наивни, думи извън речника на хаотичното ни и грубиянско време, за думи на отшелник. Росен Рашев - Рошпака е такъв човек. Рисува с бои и тъкани прости и пречистващи образи. Като говориш с него, светът изглежда по-уютен и по-усмихнат.

Е, и Саманта Фокс дойде! Но не през 80-те, горещите години на диското, а през 2007-ма. Дойде да пее в Разград. Помните ли ликовете на русия и черния от modern talking или Си Си Кеч? Имаше ги върху рекламни календарчета, запалки и ключодържатели по стрелбищата и сергиите. Но Саманта Фокс за онова време си беше толкова разголена, колкото соцпредставите за шоу не можеха и да допуснат. През последните години България си навакса да иде на концерт на коя ли не от големите бивши звезди, гласове и музиканти. Вярно, някои все ни заобикалят. Но онези, които бяха тук, идваха като ехо от стари желания и стари мании, като пратеници на носталгията. Отиваха да ги видят хората, които ги бяха слушали толкова много навремето, че тази късна радост беше малко горчива. Казваха си: ама и те са толкова остарели, колкото и ние, гласовете им не са същите... Дори напъните Каварна да стане рок-столица са толкова извън времето, че се чудя защо толкова неща ни се случват със закъснение. Саманта Фокс с големите ци