Бележки на Яна Боянова

Ганчо ми подаде "факела" на една приказна блог-обиколка, която мога да продължа с една от любимите ми приказки, от тъжната съкровищница на Андерсен: "Беше люта зима, валеше сняг, настъпваше тъмна вечер - последната вечер на годината. В тоя студ и в тая тъмнина вървеше по улиците бедно, малко момиченце, гологлаво и босо. Наистина, когато излезе от къщи, то имаше на нозете си чехли, но каква полза от тях? По-рано ги беше носила майка му, затова те бяха много големи за него. Момиченцето ги загуби, когато изтича да прекоси улицата, за да не го прегазят минаващите коли. Единият чехъл то не можа да намери, а другият бе грабнат от едно улично момче, което избяга с него. И момиченцето отмина нататък съвсем босо, с посинели от студ крачка. В червената си престилчица то носеше кутии с кибрит, а една държеше в ръката си. През целия ден никой не купи от него кибрит, никой не му даде нито пара. Треперещо от студ и глад, бедното дете вървеше бавно нататък. Жално му ставаше на човек

Толкова близо до смъртта. Толкова близо трябва да се стигне, за да излязат хора на площада. Днешният протест в Златица след убийство събра повече от хората пред народното събрание на последните демонстрации против управлението. На широко отразяваните, нагнетявани, анемични протести срещу всичко и срещу всичко, които на фона на умислени и остарели рок и блус-символи на демокрацията не успяха да раздвижат застоялата кръв на загадъчния персонаж, който наричаме "гражданско общество". На малкия площад в Златица били около 1000 протестиращи. Със свещички в ръце. Спомнете си бързо забравяните последни убийства - драматични, безсмислени, идиотски. На студентите Стоян и Найден. Спомнете си сестрите Белнейски. Спомнете си децата, смачкани в "картонената" дискотека "Индиго". Не забравяйте задушения арестант Куцаров. На това общество му трябват кръв и сълзи, за да прояви истинско възмущение. Защото умората от 20-годишния спектакъл на демокрацията, игран вече почти б

Виждам малката продълговата кутия на горния рафт в кафенето на радиото. Масленки. Опаковани и снимани на картинка. Не знам дали са като онези. Като спомена от детстките години. Но думата е магическа. От години ги няма старите сладкарници, в които миришеше на боза от 6 и 9 ст. и винаги се чудех откъде идва бозата, наливана през кран, подобен на чешмяния:) И като ги няма старите сладкарници, изчезват и "култови" в миналото наслади като кадаиф и тригуни. Вярно в хипермаркетите има опакован кадаиф или баклава - бледо подобие на онази, която помня, но всичко е много стерилно, опаковано, различно. Няма ги мазните вилици, с които сервираха тези сладкиши: - "За тука ли?" Че за къде. Ако вземеш за вкъщи, още докато го носиш, дебелата амбалажна хартия започва да подгизва. Тези неща се ядат в сладкарницата. Масленки. Трошливи и безумно сладки. С малко пудра захар и няколко чертички отгоре. На връщане от парка или кварталното пазаруване от малкото пазарче на "Ситняково

Слязох от колата преди обед. Пустош. Шофьорът отпраши с колегите към Берковица и хижа Ком. Аз останах на площада. Наоколо: само шумът на реката и изкривена табела, заплашваща с 200 лв. глоба за боклуците. Но си хвърлят. В джоба си имам само едно листче с написани имена на хора, които трябва да потърся, без телефони, без предупреждение, че ще дойда и ще имам само няколко часа, в които ще събера всичките им дълги истории. Това дърво е срещу спирката. А на спирката няма никой. То и автобус минава веднъж дневно в едната посока - към Лакатник, а после - пак веднъж дневно - към Вършец. Някога е имало работеща фурна. Носел се е мирис на хляб. Сега дори кръчмата по обед не работи. Отварят я за няколко часа сутрин - да раздадат хляба и вечер - когато двама-трима сядат да изпият по ракия. Дори хора за кръчмата няма, казва ми Борис, който работи в кметството и е момче за всичко: пази камбаната, държи ключа от ракиджийницата, чисти гробищата... А това е дядо Благой. С дебела шуба и обичайните се

Не сте допускали, че един скандал може да излиза от тоалетната? Значи не сте българин. Ние умеем да се забъркваме в безсмислени скандали, но когато и изкуството се намесва, ситуацията става деликатна и неописуема. Пред широка публика в евростолицата Брюксел един български художник ще си отмъсти . Като нарисува тоалетна, изразяваща ... всичко българско и родно върху пано, описващо отделните страни в ЕС. "Проектът за мен е възможност да си уредя сметките с фалшивия патриотизъм, да се облекча от българската материална и духовна нищета. Още повече, че това ще изнерви доста хора - впрочем мен това ме интересува, искам да провокирам скандал, особено у нас!", казва г-жа Джелебова, цитирана от БНТ. "Това е пънк жест, нарочно примитивен и вулгарен" - продължава авторката на куриозното послание. След първоначалния гняв или нервен смях, ще дойде и времето за отрезвяване. Забавно и провокативно е само на пръв поглед. На втори е леко отвратително. Проектът цели да се надсмее над