Бележки на Яна Боянова

Тази изложба продължава до 15-ти януари заради големия интерес. Утре трябваше да свалят от стените черно-белите и някои цветни снимки на Лорънс Шилър, в които се оглеждат лицата на Америка от 60-те . Никога не съм знаела, че някои от любимите ми снимки от филми са негови. Пол Нюман и Робърт Редфорд във финалната сцена на "Бъч Касиди и Сандънс Кид" и изправени до стената с усмивки под мустак. Мохамед Али. Снимките в тази изложба са от любимо мое време - когато още не съм била родена - 60-те. Харесвам филмите и музиката от онези години. И всичко в тази изложба ми е познато - като лица и сюжети. Боби Кенеди преди убийството му. Лий Харви Осуалд и пушката, с която е убит JFK. Никсън. Младият Клинт Истууд с пилешка кълка в ръката. Джак Лемън след снимачен ден. Закъде без Мерилин Монро? Има цяла серия голи снимки. Барбара Стрейзанд преди да изгрее във филми като " The Way We Were ". Морски пехотинци, целите в кал и само очите им се виждат. Въпреки усещането за deja vu, с

Трябва да имаме чувство за хумор. В тази държава, в която стават предимно чудеса. И хората са предимно агенти. Емблемите на престъпността успяват да се разболеят винаги тежко и винаги навреме, шефовете на общинските фирми , взети заедно - образуват дълъг синджир от далавери, а като започнат да ги съдят, добиват образ на страдалци в износени пуловери на ромбчета. Ватманите на трамваите, които карат мотриси отпреди моето детство работят в една компания с Христоско Вретенаров , завлякъл общината с над половин милион лева, без никой да го усети навреме. Държава, в която всяка цветна и силна реплика на главния прокурор звучи добре, но трудно се реализира. Днес той каза, че положението с правната и финансовата дисциплина в общинските фирми е... "драматично". Живеем в държава, в която измислените малки партии на Бившите /НДСВ-та, СДС-та, Атак-и/ не излизат от мода. Това е държавата, в която ВИП-персони карат крадено ауди, Азис и гаджето му се целуват на огромни билбордове, а в парла

Грънчаров рече да разкажа малко за наградата "Димитър Пешев" . Може пък да ви стане интересно, знам ли:) Изработена е от скулптора Васко Василев. Символизира скъсан лист хартия, чиито "крила" са съединени с безопасна игла, т.е. пукнатините помежду ни. Дават я в края на календарната година в категории радио, ТВ, преса - "за етническа и верска толерантност в медиите", "за принос към преодоляване на стереотипите в обществото". Идеята е да се поощри цивилизованото отношение към етническия и верския друг - наш съсед, колега, непознат, тъй щото медиите ни да не звучат примитивно. Миналата година резултатите от изследване за враждебната реч в медиите не бяха никак добри. Било в заглавия, било в самите поднасяни истории се крие тенденциозното желание да уязвиш, обидиш, поставиш различния някак по-долу, да го представиш пред публиката така, че и той самият да не може да се познае. Има няколко важни и печални извода около тази награда: 1. Българските меди

Наистина ми е все едно за досиетата. За агентите. За съседите и колегите - участници в големия агентурен соц-доклад. За тайните имена. За министрите и депутатите от 90-те, които сега се оказват агенти. По повод репликата на Станишев за нормалните хора, които не се интересуват от досиета, ще кажа само, че нормалните, които не се интересуват са повече от нормалните, които се интересуват. Досиетата са толкова изсловоблудствана тема, че вече ми е не скучна, а направо излишна. Искам да ми говорят за днешни и утрешни неща, защото доста време през последните 18 години бе пропиляно в приказки за вчера - по-близкото и далечно вчера. Искам да ми говорят конкретни неща за утре, а не до мен да достига прахоляка от поредната затворена папка с досиета. Прахолякът от миналото и пожълтелите му страници ги оставям на учените, историците, изкушените, лично засегнатите, колегите и... онези нормални хора, които имат житейско време в излишък, за да спорят за досиета.

the sound of silence you keep on moving i'll meet you at midnight the temple of the king babe i'm gonna leave you learning to fly a kiss to build a dream on