Бележки на Яна Боянова

Промяна на стилистиката - използвам това обобщение на мнения от сайта на Мартин Заимов , за да премина към по-долните примери. Добре че се появи човекът със синьото сърце, за да повее ветрец на друго мислене и друг подход към публиката по време на кметска кампания. Иначе щяхме да се върнем години назад, където сякаш се намират и цитираните откъси. Понеже изборите ще минат и заминат, си заделям за архива някои изключително съдържателни и дълбоки реплики от епичната ТВ изява на двамата Генерали, която не беше никакъв диспут, а лавинообразна размяна на безпосочни реплики. Водещ: Да не би да се скарахте на 9 септември, като сте празнували двамата? Бойко Борисов: Аз не съм го виждал на 9 септември. Бриго Аспарухов: Виждал или не? Бойко Борисов: Не съм ви виждал на 9 септември по никакъв повод и Тити Папазов говори пълни измишльотини. Бриго Аспарухов: Точно така. Аз потвърждавам, че той, Тити Папазов, не казва истината. ............................. Бойко Борисов: Ако още веднъж ми каж

Първооткривателят на ДНК-спиралата и един от основателите на молекулярната биология Джеймс Уотсън, нобелов лауреат, е поредната жертва на магическото понятие "политическа коректност" в USA. Човекът е отстранен от административната си длъжност в лабораторията “Колд спринг харбър” заради интервю, което е било прочетено от блюстителите на американската демокрация като расистко. РИА Новости съобщава, че във въпросното интервю за британската преса, Уотсън говори за бъдещето на Африка като не особено надеждно заради факта, че "вся политика по отношению к этому континенту построена на "предположении, что они обладают таким же разумом, как мы, тогда как все тесты показывают, что это не так". Ето тук е разковничето - това било страшното, разбунило духовете изречение. Наложило се откривателят на ДНК-спиралата да обяснява, че не е имал предвид "по-низша раса" и че науката не разполага с каквито и да било данни за непълноценност на която и да е раса. Ако още се

Помня синоптиците с показалки. Дълги показалки, сочещи някой град и иконките за слънчево, дъждовно, снежно. В училище правехме подобни календари за месеца, с квадратчета, в които прилежно рисувахме съответния знак. Сега този модел и образ на времето изглежда много остарял, защото от години ни натрапиха елемента на забавата, докато гледаме и четем за времето. Вече всичко е забавление. Независимо дали става въпрос за сервизна информация като тази, в която се намесват и неприятни стихии, стават наводнения, урагани помитат покриви или бездомници умират от измръзване. Един вестник продължава, вече години наред, да отделя за времето цялата си предпоследна страница, но прогнозата не е по-дълга от краката на съответната манекенка или фотомодел. Не че разбирам връзката между жените и времето, освен склонността към резки промени:) Няколкото момчета, които говорят за времето по-делово, се губят във въртележката от женски образи. Телевизиите така патентоваха шармантното говорене за времето, че сег

Три районни полицейски управления са взели здравето на джебчийството на Лъвов мост . С добра "превенция", познаване на контингента/любима моя дума/ и бързо залавяне на крадците/крадлите, казва комисар Йордан Вучков. И заградени от три страни/географски и административно - виж горния линк за разпределението на тротоарите между трите РПУ-та/, мераклиите да бъркат по чанти и джобове се оттеглили. Обаче Лъвов мост вече е място-емблема, дамгосано място. Не само заради джебчийството и стискащите пликчета мръсни деца с унесен поглед. А заради всички наслоявания в пейзажа от последните 18 години. Днес ъгловите хотели са пооправени и въпреки новичките фасади, кафенетата отдолу са си място за определени хора, с определени професии. На една крачка оттам стоят продавачите на чорапи - пет чифта за лев, на чаршафи от онези, дето предизвикват алергия и на метли, защото започва друго митично място в софийското ежедневие - Женският пазар. Лъвов мост е гара на мизерията. Най-неприятната спирка

Обичам футбол. Особено не-нашенски. Обичам да гледам как след тежките сезони в клубовете, националите на ред държави не пестят енергия и не маркират присъствие на стадиона. Пък и между мачовете в клубните отбори са си старателни. Явно не е въпрос на физическо изтощение и на форма - въпрос на мотивация е да застанеш зад името си и да го защитиш. Обаче с българския национален отбор такова нещо не се получава. Там мотивация на "звездите" от години липсва. Те умират от кеф да ги величае чуждата преса и през ден да започваме спортните емисии с отбелязаните от тях голове. Хубаво им е да приличат на западните звезди с големи заплати, лъскави коли и красиви жени до тях. Обаче в националния настроението им помръква. Стават неузнаваеми момчетата. Стават нахално безотговорни. Да го ожалиш треньора на 20-ти век Димитър Пенев . Как ще помръкне старата му слава с този отбор мързеливи и безпосочни юнаци . Как ще има тепърва да бере грижи. Не мога да не цитирам този човек: "Ако се върне