Бележки на Яна Боянова

Умориха се синдикалистите, които поддържат огъня на учителската стачка - от развяване на знамената по площадите, от седенки, от ултиматуми. Така се умориха, че започнаха да се разсейват във важни моменти. Така се разсеяха, че объркаха цифрите. Не са чули, не са разбрали, кафе ли не са пили преди да влязат да си говорят с премиера... Той си мисли за едни 650 лв., а те за други. Цифрите на Станишев не били верните, разбрахме в късния следобед. Тъкмо се бе разведрил хоризонтът и всички се обнадеждиха, че прибираме децата от улиците и нещата отново затънаха. Колко са били тия синдикални глави и души, че вкупом не са разбрали за какво им говорят? Нормално ли е да излизиш от подобни преговори и скоро след това да ти просветне: "станала е грешка"??? С днешните си изненадващо несериозни и детински изяви синдикатите не само похарчиха предимството си от огласените реплики за седенката , но вече затъват в собствената си недостатъчност. Да им купят калкулатори синдикалните централи. Или

Никога не съм се заглеждала в подобни картинки. Оказаха се eнциклопедия на "бирени ситуации". Клик за увеличение.

Може да са комични старите табели, но срещани на всяка крачка, може пък и да имат ефект - да ти напомнят очевадното - че по-чисто е по-добре. Не съм фен на малките табелчици "образцов дом", които още си висят по портите на много места, но гледам на по-големите, по фасадите, не само като на смешка от миналото. Предвид днешното увлечение по цапането. Снимките са от Мишевско /недалеч от Джебел/ и Белица.

Утре блогърите ще пишат на зелени теми или за екология от най-микроскопичния й смисъл до най-глобалния. Юлиан Попов написа в аванс нещо хубаво за вътрешните дворове като пространство, което ни определя колко сме загрижени за света около нас. Хващайки се за дребните, почти незабележими жестове, с които цапаме, ще се опитам да се сетя колко елементарни неща можем да правим, за да стане по-чисто. Българинът е як пушач, ама наистина по всички статистики безобразен тютюнджия. Но най-лошото е, че изпушената цигарка отива на тротоара, в градинката, през прозореца на колата или през балкона, нали? Сетете се колко от вашите приятели и познати пушачи, културни хора-граждани на света, пътуващи и общуващи, си носят фаса до кошчето? Колко? Преди три-четири дни боядисах в зелено асансьорните врати на моя етаж - и отвътре, и отвън, че цветът им бе станал неопределим от мръсотия. На долния етаж са сини. Децата много им се радват. Познайте какво се случи на втория ден, като поизсъхна боята? Някой кре

Много помага. Да видиш по-ясно някои неща. Не че не ги знаеш, но думите винаги разсейват. Предизборните клипове и хроники са най-подходящият момент да намалиш звука на телевизора до край. И нещата стават доста смешни. Вчера беше събота и предизборните пи-ар-и бяха "построили" много шарени, разпускащи уикенд-кадри - имаше доста балони, деца, включително невръстни под 3 години, имаше боички за рисуване, театрални кръжоци... Многодетни майки. Вероятно предишните седмици от началото на кампанията съм пропуснала срещи в пенсионерски клубове и по градинки. Не я разбирам цялата тази бутафория - толкова пари се харчат, за да се представи един човек изцяло в изкуствена светлина, като грижовен, честен, съчувстващ, уравновесен... Но по не разбирам онези хора, дето ходят по предизборни прояви, влизат в кадър и си тръгват със знаменце. Вярват ли? Очакват ли? Любопитни ли са? Като гледам хрониките от страната /без звук/, ми става тъжно за тези хора, насядали в залите на читалища и вече без