Бележки на Яна Боянова

Сивото ежедневие на полицаите в Нови пазар е разнообразено в любопитна посока. Неизвестен крадец си "взел" 9 народни носии от читалище . В краткото съобщение не се казва какви точно са носиите. На мен винаги ми е липсвало познаването на повече детайли в тях и разпознаването им. Ето тук си открих разни видове мъжки и женски носии. А тук си намерих и повече описания.

Никога не съм се заглеждала в подобни картинки. Оказаха се eнциклопедия на "бирени ситуации". Клик за увеличение.

"20 артекспедиции в Източните Родопи" - така се нарича квадратна черно-бяла книжка с документални интервюта с местни жители от селата около Кърджали. Книжката е част от цветния замисъл на арт-движение "Кръг" /което в Кърджали си има и галерия/ да превърне близкото до града село Дъждовница в гостоприемно място за художници, поети и всякакви експериментатори... през лятото. Преди време старото селско полуразрушено училище до джамията беше превърнато в арт-център с интернет , където се рисува върху камък, в двора се правят инсталации, а вече втора година провеждат празник на терлика /тази година изядоха 300-килограмова торта с формата на терлик/. Говори се на всякакви езици, турското селце малко трудно се поотпуснало, но приело постепенно странните гости и започнало да им готви местни гозби. И сега, като прелистване на стари снимки от лятото, се зачетох в книжката. 16 до 20 годишни хора - Бехрие Ишерин, Мюмюн Басри, Елица Мавродинова, Овсанна Черкишян и други са обик

Красива е първата космическа валута - универсалната междугалактическа квази валута куид. Монетите Quid са създадени от специален полимер - прозрачни и кръгли, така че в безтегловност да не могат да... наранят космическите пътници. Мисли се за здравето на космическите туристи. Новата валута има и обменен курс – 1 Quid = 6,25 английски лири. Освен, че вече се купуват парцели на Луната, се мисли за бъдещата "пазарна ниша", защото до средата на този век щяло да има условия за туристите на Луната. А на Земята, засега, се борим с тукашните пороци и кривици, като продаваме в мрежата "електронна цигара" . В мъжки и женски вариант. Неотдавна руските режисьори бяха лишени от един класически похват в извайването на образи - в руските филми, финансирани от държавния бюджет, вече е забранено да се пуши . От пропагандата до художественото внушение имало една крачка и било трудно да бъдат разграничени. Не че в пуританска Америка от години не се водят люти спорове за пушенето на

Има сутрини, в които новините звучат нереално и странно. Такава е днешната. Открита стъпка на тиранозавъра Рекс в Монтана радва учените - щели по нея да гадаят подробности за динозавърското битие преди 67 милиона години. Великанският отпечатък съвпада с размера на кости от митичното чудовище /тиранозавърът според енциклопедиите е бил около 5 метра висок и около 13 дълъг/. В същото време откъм Добруджа дойде опровержение, че търсели останки от динозавър. Около откритите вкаменелости засега витае неяснота, но експертът се възмущава от медийните "бомби" с думите: "Динозавър в Добруджа - по-инфантилно нещо не съм чувал". В Камбоджа обаче има арестувана крава. По разследване за участие в катастрофи. На този фон, тукашните коне, които тичат по булевард "Брюксел" и ги приемаме за нещо нормално като животните в Индия, са си направо галеници на закона. В четенето на новини по диагонал тази сутрин се натъквам и на поредната сензация: бебетата, родени през зимата и

Като ходя из малки градчета, едно нещо срещам навсякъде -големите жълти табели "Букмейкърски пункт - ЕвроФутбол". Тази чужбинска новост - "букмейкърски пункт" проникна и в най-затънтените краища. Но сега чета прелюбопитната вест, че "ЕвроФутбол" подпомага не какво да е, а един съвместен проект с "Работилница за граждански инициативи" за забравени традиции, обичаи и образи. След няколко дни в Шумен ще гледат "Карагьоз се завръща". Група от българи, арменци, роми и турци възстановяват популярния от 16-ти до 20-ти век ориенталски театър на сенките. В Турция знаят преданието, че през 14-ти век живели ковач на име Карагьоз и приятелят му каменоделецът Хадживат. Работели в Бурса и често разсмивали работниците с шеги и измислици, които разигравали пред тях. Така разваляли дисциплината и строителството не вървяло. Ядосал се султанът и заповядал да ги накажат със смърт, но веднага след присъдата съжалил за своята жестокост. Тогава шейхът Кюштер

Тази история е за положително настроени хора. Чичо Пепи /той самият се представя така/кара тролей едицица в София. От години се возя по този маршрут и винаги ми е добре като попадна точно на него. Тролейбусът е №2112. И няма как да не видиш, че е различен още с качването. Цветни надписи украсяват целия вътрешен корпус на возилото, като буквите с размер една педя са изрязвани една по една. "Мъжете знаят какво, а жените знаят как", "Любовта ще спаси света", "Който иска нещо - търси начин, а който не иска - намира причина" и т.н. Ясно е, тук няма случайни неща. Чичо Пепи е положителен човек. Рано сутрин пуска някое радио с повечко музика, винаги е спретнат - по риза, никога не носи шуби, анцузи и други приемани за шофьорски дрехи. Има си една панерка с малки шарени бонбончета, с които черпи децата, качващи се от първата врата. Това е единственият тролей, в който има книга "За препоръки и оплаквания", на която е записано, че "похвалите са против

Руските восъчни фигури пак идват в София. Пътят им тази година започна от Созопол и минава през Пловдив. Мастрояни и Бекъм, Висоцки и Роналдо - пъстрата компания от клонинги ще бъде настанена в музея "Земята и хората" след 10-ти октомври. Преди две години са гастролирали Ленин, Фидел, Хитлер и холивудски звезди, сред които Чаплин и Мерлин Монро. Не съм ходила нито веднъж, но се оказа, че восъчните "шествия" са доста популярни у нас. Преди година поживели в центъра на Русе . Рузвелт, Шварценегер и Бийтълс. В Стара Загора са се порадвали на Даяна и Путин. От Библията до Майкъл Джексън - майсторите на восъчни фигури правят всичко. Винаги съм се чудила на желанието хората да гледат подобни образи - в цял ръст, призрачно осветление и сковани жестове. Сега в София ще "дойде" цялата Тайна вечеря. Homo ludens или "забавляващият се човек" ще открие още един начин да види света. А това че восъчната фигура няма никакво послание, няма и значение. Нали между

Имаше времена, в които да ходиш с червено палто през зимата беше опасно . Тогава бяхме толкова полудели и разделени от ветровете на промяната, че се ориентирахме за партийните страсти по дрехите. Оттогава датира и понятието "червени бабички". Тази зима червеното ще бъде цвят номер 1. Не съм фен на червеното, но има интересни факти около този цвят. Според слънчев календар в Тайланд, в неделя всеки може да се накипри в червено, а родените на този ден - да смятат цвета за "свой". В източна Азия изписват имената на починалите с червено мастило в Книга на мъртвите, а ако това се направи с име на жив човек, се смята за проклятие. В римската митология червеното е свързано с бога на войната Марс - оттам идва и името "Червената планета". Червеното е свещен цвят по места в Африка и там на жените се забранява да носят червени дрехи. В Русия цветът има общ корен с "красив". Червеното е традиционен цвят, с който картографите отбелязват пределите на Британскат

Парк със светулки щели да правят в Италия догодина. Проект в Парка на живото изкуство в Торино. Сега там има имитации на светулки, а четири години ще "отглеждат" истински, за да изпълнят парка с онази мистична светлина, която само светулките "произвеждат ". Не знаех, че за режисьора Пиер Паоло Пазолини изчезването на светулките било преход към индустриализацията. Която ни отдели от естествените цветове, промени светлината заради автомобилните газове и заглуши щурчетата заради шума. И сега един голям град като Торино ще се опита да върне усещането за светулките. Звучи хем нежно, хем невероятно, хем измъчено. Хората все се опитват да си върнат изгубеното. Изгубеното детство - чрез непривични постъпки и хобита като възрастни. Изгубеното спокойствие - чрез екотуризма и залитане в източни практики като йога. Изгубената любов? Носталгията по изгубеното е в нас като индиго - малко ако притиснеш, все някъде се отпечатва образ...

Хората са луди на тема "сувенири" и парченца материя, която им напомня нещо. Сувенирната индустрия е неотмираща, защото човешката склонност към материализиране на спомените все повече се засилва. Подклаждана от изобилието на предмети, припомнящи и в най-кичозния вариант някого или нещо: град, известна личност и т.н. Ватиканът се вълнува от интереса на католиците към религиозните артефакти. 100 хиляди късчета от светите одежди на предишния папа Йоан Павел II се предлагат на вярващите за продажба. Те могат да поръчат по мейл, факс или по пощата, разказва "Таймс" . Католиците си искат парченцето, защото то ще подсили молитвите им... Не ставало дума за колекционерска стойност, а за вид посвещение, обяснява Би Би Си . Разбира се, навсякъде, където има повишено търсене, има и измамници, които се опитват да изтъргуват фалшиви реликви. Култовите предмети са стари, колкото света. Имало ги е и в най-примитивните общества. А модерното време, болно от несигурност, им гарантира

Усещам я първо по студа в апартамента. Не по листата, които тази година се объркаха и нападаха твърде рано. Два пъти в годината ми е така студено - преди и след сезона на Парното. Допива ми се червено вино. Есенни са и покупките за детската градина, заменящи късите дрехи, тесните пантофки и скъсаната раничка. "Ротацията" на дрехите: летните "изчезват", излизат пухкавите купчинки с пуловери и жилетки. Продавачите на стелки се активизират. А цветята се скриват от балконите. Пред блоковете паркират все повече "клекнали" назад коли - с пълни щайги зимнина. Кафенетата свиват "крила", разбирай чадъри. А край пътищата се продават чували с червени чушки. Започва да мирише на печена тиква. Купувам си "Упсарин". По-често отварям папките със снимки от лятото. Понякога колата трудно пали. След летните "забавни" филми, по кината вече има какво да се гледа. Децата събират много кестени. Сутрин започвам да правя чай.

Музей на последната вещица в Европа. Това са направили в Швейцария. Нещо като реабилитация на Анна Гьолди, за която се знае, че е последната европейка, заклеймена и екзекутирана като вещица през 18-ти век. Последната от десетките невинни жени, обвинени в магия и общуване с нечистите сили. За да разберете историята на Анна Гьолди, трябва да се върнете в малкия швейцарски кантон Гларус, описан от Би Би Си. Мястото, сякаш заобиколено от всичко важно, което се е случвало по света, днес е в новините. Там в далечната 1765-та Гьолди, висока, тъмнокоса и добре изглеждаща жена намерила работа като домашна прислужница. После била обвинена, че иска да убие осемгодишната дъщеря на работодателя си - съдия и изгряваща политическа фигура, като сложи игли в храната й. Историята е задвижена от зрънце погубваща отмъстителност на "господаря", с когото домашната помощница имала интимна връзка. Местен журналист и автор на нова книга за Анна Гьолди нарича случилото се "юридическо убийство&q

Намръщено човече. Това трябва да е българският символ. Не розата, не Орфей, не и азбуката. През август в мрежата събираха предложения за BG-символ, който да представя страната на международни изложения, в туристически реклами и т.н. В края на септември на този адрес ще започне гласуване за избрани предложения. Нестинари, кисело мляко, хан Аспарух, Царевец, златни съкровища и шопска салата. Ръченица и айрян. Хляб и сол. Ракия. Всичко това са предлагали хората за символ на България. Мадарският конник бе сред често срещаните варианти. Това е нестандартно и неформално допитване, което може и да извади някоя екзотична идея за символ, извън кабинетите на туристическите шефове и рекламни агенции, които не могат много читаво да представят българските прелести пред света. Гледала съм ужасяващо слаби рекламни филмчета, половината време в кадър се разхождат хора по бански. Друг е въпросът, че символът трябва да се визуализира. И тук вече идва трудното: представете си кофичка кисело мляко. Или му

Продължавам темата за необичайните надписи и съобщения по кофите за боклук. На тази снимка, т.е. върху стената на тези кофи за боклук, е спечелилата изборите "единна кандидатура" за кмет на Кърджали. Вероятно посланието е: ако не ни видят и чуят на друго място, то като си изхвърлят боклука, със сигурност ще ни забележат.

Идва Илия Троянов. Въпреки, че го обявяват за "германец, роден в София", за себе си го наричам един от онези българи, намерили Мястото си далече оттук. Пише книги, превеждан е в няколко европейски страни, прибрал е в кабинета си няколко литературни награди. Пораснал е в емигрантско семейство. Живял е в Кения и Индия. Учил е право и етнология и казва, че "човек, който купува книги, не може да бъде номад". Пише на немски, а на български се появяват две негови заглавия - "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" и "Събирачът на светове". Последното заглавие се превърна в метафора за самия него. Събирачът на светове.

Не обичам екшъни. Но имам няколко любими. Които правят крачка встрани от безмозъчната схема "бой, бой и още повече бой". Последният такъв пример в екшън-стилистиката на днешното кино е Борн . Самоличността, превъзходството и ултиматумът. И заради въпросите за паметта и цената, но и заради винаги присъстващия "втори план" - този герой не е еднопластов, свъсен и непроницаем като повечето силни момчета, които само стрелят. Има колебание, има търсене, има самоизмама. Добре е като се виждат повече неща - и страхове, и сълзи някакви. Добре е, когато сценаристите се напънат да измислят и друг екшън-мотив, освен отмъщението. Матрицата на безгрешно удрящия, който е виртуоз на пътя, мачка всичко наред и оцелява след авто-салто-мортале, тук е най-малката причина да гледаш. Дори камерата, която превръща филма в един по-дълъг клип и се "врязва" в сюжета като отделен участник, е повод да се загледаш. Има красиви екшъни. В които забравяш за задължителната купчина мъртви

Прочуха се нашите амбулантни търговци отвъд Дунава, на север. Румънският печат писа за голям брой техни представители, глобени от полицията в Букурещ, задето въртели незаконна търговия. Нашенците от погранични селища продавали всякакви неща - от потници и чорапи до паста за зъби и одеколон. Опитах се да потърся повече подробности за стоките, които българите предлагат на шосето, но навсякъде се въртят само тези - малко бельо и малко помада. Амбулантната търговия е неизкоренима. Тя е част от вкуса на Балканите и на Изтока. Колкото по на изток отиваш, толкова повече неща можеш да си купиш на улицата - от палачинки до употребявани авточасти, детски играчки и торбички против молци. Извинете, но от години на "Графа" точно до една голяма книжарница си висят комбинезони и пеньоари - и в студ и в пек, те са се вписали завинаги в пейзажа на трамвайната спирка. Също от години в един вход на "Графа" едни позастаряващи вече момчета продават чорапогащници и вероятно знаят наизуст

Има нещо много особено в интервюто или портрета на известен човек, когато не го гледаш по телевизията. Като читател или слушател трябва да ти "подадат" описание, малко атмосфера, малко детайли, за да си го представиш. Да видиш неща, които и журналистът е видял, а не просто да прочетеш въпросите и отговорите. Вестник "Политика" препечатва от "Обзървър" среща с Джон Малкович . Започва със спомен на автора за Малкович отпреди 14 години, посочва мястото на срещата - Шепъртън студио, където той довечера "ще играе със същия раздърпан бял пуловер, с който е облечен, докато си говорим". А после впечатления като "той говори, сякаш е невероятно стар, всъщност е само на 53" преливат в цитати. Ефектът от това е, че в края на страницата имаш невероятно плътна представа за този човек, постигната с факти и емоция. Какво се случва в българската преса? Тя страда от синдрома да гони скандалното за сметка на информацията. Тя предпочита да жълтее, отколкот