А сега: Мадрид

Красив, цветен, спокоен. С фонтани на ключови площади. И достатъчно, но ненатрапчиви табели за туристите. Подреден, уютен, диалогичен град.

Повечето апартаменти нямат балкони. Ако не броим мястото за две саксии и вятърна въртележка. Много от прозорците са френски, до земята, с дървени капаци или щори.

Това е един от най-шарените площади на града. Някога тук е имало карнавали и екзекуции. Сядаш да пиеш бира или кафе и погледаш фокусници, просяци, странници, много азиатци с фотоапарати. Аз видях жонгльор, който въртеше напоени с бензин огнени въженца. Нощният жимвот на Мадрид не е мит. Закусвалните за бързо хранене работят и след полунощ, сервират ти изцяло чаровни "индианци" от Южна Америка. Общността на латиносите тук продължава да се разраства.

На всеки ъгъл името на улицата е изрисувано върху пано от керамични плочки с образи - кралици, тореадори, каквото се съдържа в името. Ресторантчетата и кафенетата са ретро, а там, където храната е вкусна и оценена от клиентите, по пода задължително се хвърлят салфетки, хартийки, клечки за зъби. И задължително не се почистват до края на деня/или нощта/.

Катедралата до кралския дворец. Около него китайци продават пъстри ветрила по две евро едното и предлагат масажи насред тротоара.

Канелени фунийки и вафли като залъгалки на уличните търговци видях само веднъж. Нашият феномен лотарийна масичка и столче от плат в комбинация с кърпички и семки не съществува. Вкусните сладки неща са в магазини по булевардите, с накичени с изкусителни лакомства витрини.

Всичко по сградите говори за дълги и пишни натрупвания: на история, култура, имперски навици и размах. Няма сграда в центъра на Мадрид, която да е без орнаменти, ангели, светци, митични фигури, която да не носи миналото и представите на някогашните архитекти и строители за хармония.

Не може без улични музиканти. Както и без "живите статуи". Този каубой наруши неподвижността, за да поздрави с ръка на шапката минувач, пуснал монета.

Пешеходните пътеки да огромни, бели, сякаш вчера маркирани. Има много еднопосочни улички, но се движиш без напрежение в големия град. Има много градини с каменни пейки, големи киноафиши с Мег Райън и Индиана Джоунс. И американки, които молят да ги снимаш до паметника на дон Кихот, след което благодарят с продължително мяукащо "thank youuuuuuu".

Въздухът е по-чист от софийския. Шарен и усмихнат град. Прегръща те с мекота и не те оставя да се чувстваш чужденец.