За някои места Бог наистина е високо, а държавата - неопределено далече. Неделино. Силуетите на стари, изтърбушени междуградски автобуси с остатъци от надписи на немски "Свързваме ви с Европа", найлоните на уличните скелета, под които нещо мъничко и зелено си кълни, кравата, която пасе в училищния двор. Всичко е застинало като пейзаж на непроменливото или на времето, в което промените пристигат със закъснение и чувствителна загуба на сигнала.
Върху електрически стълб стои надпис-стрелка "бръснар", а в единствената с толкова внушителното име будка "Милениум" се продават вестници, тетрадки за намаляващите ученици и химикалки. На дървено табло в кафене на централния площад с опушения рисунък на рапидограф е написано "капочино".
Рекичката, която преди време наводни част от града и доведе големите телевизии да снимат тук, сега е спокойна и прескачаща боклуци. Цветните кофи за разделно събиране са като нови. Част от следобедната дрямка на това място, са трима-четирима дядовци на пейка, близо до моста. В черни дрехи и черни шапки. Това е тяхната наблюдателница, тяхното КПП и място за раздумка.
Единственият събитиен белег е полуотлепеният от вятъра плакат на поредната фолк-персона, посетила региона. Десетки жени са на работа в Испания, затова и големи къщи, вдигнати на по два-три ката още преди 89-та, вечер пустеят тъмни. През отворите на липсващи прозорци, там където парите не са стигнали за довършването, призрачно прелитат врабчета. На хълм над града безучастно наблюдава Замъка - хотел, който се извисява над изпочупените халета на някогашното производство, над коминчетата, тъжно отпращащи лекия дим в посивялото небе на дъждовен ден, над мълчанието на един смаляващ се град "в ЕС".
Туризмът не е на мода, за разлика от близкия Златоград. Мъжете в трудоспособна възраст са пръснати по строежите на София и курортите, а най-после някой се е захванал и с изографисването на красивата бяла църква в
центъра, която срамежливо и тихо стои на площада като недовършен паметник вече десетилетие . Най-сетне я озаряват образи. Какво значение има кога ще е готова. Нали Бог оттук е толкова далече.
За някои места Бог наистина е високо, а държавата - неопределено далече. Неделино. Силуетите на стари, изтърбушени междуградски автобуси с остатъци от надписи на немски "Свързваме ви с Европа", найлоните на уличните скелета, под които нещо мъничко и зелено си кълни, кравата, която пасе в училищния двор. Всичко е застинало като пейзаж на непроменливото или на времето, в което промените пристигат със закъснение и чувствителна загуба на сигнала.
Върху електрически стълб стои надпис-стрелка "бръснар", а в единствената с толкова внушителното име будка "Милениум" се продават вестници, тетрадки за намаляващите ученици и химикалки. На дървено табло в кафене на централния площад с опушения рисунък на рапидограф е написано "капочино".
Рекичката, която преди време наводни част от града и доведе големите телевизии да снимат тук, сега е спокойна и прескачаща боклуци. Цветните кофи за разделно събиране са като нови. Част от следобедната дрямка на това място, са трима-четирима дядовци на пейка, близо до моста. В черни дрехи и черни шапки. Това е тяхната наблюдателница, тяхното КПП и място за раздумка.
Единственият събитиен белег е полуотлепеният от вятъра плакат на поредната фолк-персона, посетила региона. Десетки жени са на работа в Испания, затова и големи къщи, вдигнати на по два-три ката още преди 89-та, вечер пустеят тъмни. През отворите на липсващи прозорци, там където парите не са стигнали за довършването, призрачно прелитат врабчета. На хълм над града безучастно наблюдава Замъка - хотел, който се извисява над изпочупените халета на някогашното производство, над коминчетата, тъжно отпращащи лекия дим в посивялото небе на дъждовен ден, над мълчанието на един смаляващ се град "в ЕС".
mnogo si prava Qna,a kakvo misli6 za ob6tinata,predsedatelq i i kmeta na Nedelino?
ОтговорИзтриванепочти не ги познавам; това е погледът на госта
ОтговорИзтриване