Пропускане към основното съдържание

Българинът и правилата

То съграждането на нещо общо започва от правилата, които хората поставят помежду си. Било двама души да поживеят заедно, било група адвокати да изчетат томове писания по дадено дело, било стоителите да построят етаж, било хлебарят да направи добър хляб, докато всички спим. Използвам тези елементарни примери, защото децата учат още "първите седем години", че "не се дъвчи с отворена уста", "на линейката се прави път" и "боклуците се хвърлят в кофата, а не през прозореца". Или поне нормалните родители разказват на децата си кое може, кое трябва, кое е недопустимо. 

Днес на голяма част от населението правилата приличат по-скоро на комсомолска отживелица, отколкото на по-лесен начин да живееш с другите. Или ще запалиш цигара там, където не се пуши, или ще си хвърлиш бутилката от вода на магистралата, а тоалетната хартия - насред китна зелена полянка до пътя, която използваш като тоалетна. Или няма да си дупчиш билет, или ще караш без колан, или ще пробваш да се отървеш от катаджията с дребни пари за почерпка. Ще пробваш gsm-а си в самолета. Ще минеш на червено, щото така ти харесва и нямаш време, ще къртиш банята точно събота и неделя, когато всички съседи са си вкъщи, или пък ще храниш улично куче, което лае и гони целия квартал, само защото обичаш кучетата и не ти пука за хората. А ако имаш домашно куче - ще го заведеш да се изпикае в пясъка, където ровят децата. Ще опиташ да запишеш детето в училище "по втория начин". На интервюто за работа ще кажеш, че се оправяш с 5 езика, вместо с един и половина. 

Ако си шофьор на автобус или такси, ще натрапиш на всички пътуващи твоя музикален избор, например Преслава. Ако си майстор - непременно ще понабуташ клиента - било с материала, било с изработката. Ако си търговец - ще го удариш с грамажа. Ако си запалянко- ще палиш седалки на и без това изтърбушените ни стадиони. Ако си ловец - ще заобиколиш лееекичко сезона. Ако си роднина на болен, ще се скараш със сестрата, която напомня, че свиждането в болницата свършва, или просто няма да й обръщаш внимание. Ако си ром, ще караш каруца в центъра на София. Ако имаш бензиностанция - смесваш бензина. Ако на някой му падне левчето от джоба, няма да му кажеш, а ще го прибереш, защото това ти е "късмет". И не на последно място - ако ти натъртят, че нещо е "off the record" - непременно ще го използваш публично, защото така ще размажеш конкуренцията/за това последното ме подсети Мартин Карбовски/.

Просто не виждаш причина да спазваш правилата. Ей това ни дърпа с години назад. ПРА-ВИ-ЛА-ТА. Поне на поносимо ниво да се спазват. На елементарно битово-улично ниво. Поне малко. Защо в други общества хората изглеждат по-спокойни, сигурни и усмихнати? Само заради парите? Не, заради правилата. Защото писаните и неписани правила те правят по-учтив, по-внимателен, по-съчувстващ дори. Защото знаеш какво да очакваш от другите, ако ти го правиш. Нас писаното и неписано масово неподчинение на правилата ни прави странни, глупави, заядливи, мръсни, опаки, че даже неприятни отстрани. Както се изрази в един репортаж млад стипендиант на някаква програма: "не мога да разбера как наричате страната си "земен рай", а в същото време я съсипвате по този начин..." А аз не мога да разбера откъде идва съпротивата към правилата. И как хитрецът се научава, че е по-добре по-малко да хитрува.

Коментари

  1. Чудесен материал си написала Яна! Докато го четях първоначално изпитах чувство на яд и гняв, но после ми стана тъжно. Стана ми тъжно, че все още не можем да се оттърсим от този си манталитет - да отричаме всичко и всички, да отказваме да бъдем поне малко по-духовни и възпитани и т.н.
    За съжаление, повечето хора пожелаха криво да разберат демокрацията, както на тях им харесва...
    Все още се надявам, че поне тези, които идват след нас ще бъдат по-различни, макар да почвам да се съмнявам и в това...

    ОтговорИзтриване
  2. Поздравления, Яна, страхотни размисли, но...
    Но сигурно ще са без резултат, както повечето „такива” неща...
    Бих искала да коментирам последните думи на Юри:
    „Все още се надявам, че поне тези, които идват след нас ще бъдат по-различни, макар да почвам да се съмнявам и в това...”
    От нас и само от нас зависи децата ни да са по-различни! От нас зависи да възпитаме нормален музикален вкус утях, от нас зависи да ги „дресираме” (ако се налага) да бъдат възпитани и да знаят основните правила, от нас зависи да им даваме нужния пример, от нас зависи да ги опазваме от лоши влияния, да ги научим да пазят чистота и т.н. и т.н....От там нататък смятам, че можем да сме спокойни за тях...
    Ако трябва да сме реалисти, обаче, към европейските ценности ще се доближим след ...2-3 поколения! Това е положението, според мен...

    ОтговорИзтриване
  3. Надявам се, че осъзнаваш колко си права! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Абсолютно съм съгласен с написаното от теб. Пресъздала си навиците на болшинството великолепно и съвсем реално. Поздравления.

    Аз също винаги съм бил на мнение, че спазването на правила е едно от основните условия за какъвто и да било напредък. Разбира се най-вече духовен. Защото именно той предхожда всякакъв друг.

    Това, което не мога да разбера, тук в тази държава е защо обикновените хора смятат неспазването на правила от властимащи за прегрешение, а неспазването на същите от самите тях, за нешо нормално.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар