Толедо за четири часа

Да тръгнем оттук: по малките, тесни, шарени, каменни улички.

Цветя и фенери над главите ви. Невероятно шофиране по уличките, които са метър и половина-два. Туристите се "строяват" в колонка, когато се разминават с местните шофьори. А те са доста спокойни за условията, в които се движат.

Това се вижда в пролуките, когато се измъкнете от лабиринта на уличките-тунели и искате да видите поне няколко къщи накуп. Смесицата от стилове идва оттам, че в града дълги години са живели заедно маври, християни и евреи. Толедо е бил религиозна столица на Испания.

Късче от катедралата. Попаднахме там в ден, в който имаше ученически празник. Стотици деца бяха накацали като гълъбите по площада с букети и сладкиши в ръка. Беше невъзможно да се влезе вътре, затова снимах само отвън.

Винаги са ме изкушавали статуите по подобни сгради. Да ги гледам една по една. Седящи с векове горе, като че ли си говорят. Любопитна ми е тази образност и символика. Хората в онези времена имали ли са време и надежда да изплуват от битовите си грижи и да ги разглеждат? И вярата в Бог дали ги е карала да поглеждат по-често от днес нагоре?

Дон Кихотовците са навсякъде. За ловците на сувенири обаче времената и културите тотално се смесват. На една витрина можете да видите танцьорки на фламенко, Буда и всякакви духовни водачи.

Местната гордост са специални сладкиши, за които ще срещнете и табели, че са произведени в духовни обители - като например "Марципан Санта Рита". Продават един от видовете на цяло парче, като калъп, от който режеш малки, достатъчно сладки парченца с вкус на коняк, бадеми, трюфели. Прилича на халва, но е много по-вкусно.

По балконите висят килими и знамена, а по стените - гербове. Този рицар е интересен с това, че секунди преди кадъра беше без глава. След като бе поставена, май все още се забелязват две ръце на раменете му:)

Улиците са вълшебни. Пренасят те с пълна сила в други времена, лекуват свикналия с архитектурните безобразия поглед с цветове, избелели фасади, сенници по прозорците и старинни балкони.

В магазинчетата се намира всичко - от делнични дрехи и пури, до замразена риба на тротоара, ветрила, шалове, рисувани чинии... Фокусници-жонгльори отказват да бъдат снимани, протягат единствено шапката за монети.

Толедо е като кратко прераждане. Други времена, други нрави, други мисли. За да имат такива стени и улици, у тези хора трябва да се е стаила някаква хармония и положително отношение към света и историята.

"Толедо е прекрасен, не знам много английски, а навън май заваля", усмихва ми се собственичка на малко кафене, от която купувам бисквити. Вътре висят стари снимки на града. А навън - от кафене на кафене обикаля с полуфалшива версия на "besame mucho" младо момиче с китара.