Почти не гледам телевизия. Старите филми, които въртят, повечето съм ги гледала, докато преди доста години работех в една видеотека. Но заглавие като "Отвъд Африка" ме печели. И ми напомня времената, когато филмите се гледаха ритуално. За по-малките ще разкажа, че тогава нямаше DVD и "Арена", още нямаше и легален бизнес с видеокасети. Видеотеките бяха тесни, задимени помещения във входове на блокове или полумазета. Презаписите се правеха в апартамента на собственика, касетите изглеждаха ужасно, а повечето преводи бяха с по един глас - също гаражно производство, да има два се смяташе за лукс. Мътни години на жадно гледане - след 89-та... Тогава гледах за първи път "Отвъд Африка" и след дълги преговори с един собственик на квартална видеотека, се сдобих с тази ценна и овехтяла от въртене касета на някаква символична цена. Картината, разбира се, е размазана, а едва снощи, когато по телевизията "видях" филма в истинските му цветове, разбрах и до каква степен преводът, който ми е познат, не съответства на оригинала. Но да обичаш една история означава да не се вглеждаш в детайли:) Този филм ме съпътства вече години наред - като реплики, ситуации, отношение към събитията. Макар че разликата във времената ни е повече от век - там разказват за годините 1913-1918 в Кения. И е много уютно, когато не ти е "минало" любопитството към една вече полуархивна лента, въпреки екстрите, които киното днес предлага. Просто днес вече не се разказват подобни истории. Не и по този начин. Почти не гледам телевизия. Старите филми, които въртят, повечето съм ги гледала, докато преди доста години работех в една видеотека. Но заглавие като "Отвъд Африка" ме печели. И ми напомня времената, когато филмите се гледаха ритуално. За по-малките ще разкажа, че тогава нямаше DVD и "Арена", още нямаше и легален бизнес с видеокасети. Видеотеките бяха тесни, задимени помещения във входове на блокове или полумазета. Презаписите се правеха в апартамента на собственика, касетите изглеждаха ужасно, а повечето преводи бяха с по един глас - също гаражно производство, да има два се смяташе за лукс. Мътни години на жадно гледане - след 89-та... Тогава гледах за първи път "Отвъд Африка" и след дълги преговори с един собственик на квартална видеотека, се сдобих с тази ценна и овехтяла от въртене касета на някаква символична цена. Картината, разбира се, е размазана, а едва снощи, когато по телевизията "видях" филма в истинските му цветове, разбрах и до каква степен преводът, който ми е познат, не съответства на оригинала. Но да обичаш една история означава да не се вглеждаш в детайли:) Този филм ме съпътства вече години наред - като реплики, ситуации, отношение към събитията. Макар че разликата във времената ни е повече от век - там разказват за годините 1913-1918 в Кения. И е много уютно, когато не ти е "минало" любопитството към една вече полуархивна лента, въпреки екстрите, които киното днес предлага. Просто днес вече не се разказват подобни истории. Не и по този начин.
Филмчето наистина е много хубаво. Аз не го бях гледал но си заслужаваше да търпя рекламите за да го догледам.
ОтговорИзтриванеИначе и аз помня тези времена, за които говориш. Е, бях много малък, но имах късмета баща ми да купи видео, което записва и така успявахме с едно друго семейство да си записваме интересните филми от видеотеките, които много правилно описа какво представляваха.
Беше си цял празник понякога, когато вземехме много известен и хубав филм за вкъщи :)
Така беше, абсолютно:)
ОтговорИзтриване@Gan, пиши повече и на български теми, че по белгийските не мога да взема отношение:) Впечатленията ми от Белгия са от 1 ден.
По принцип, това е основната цел на блога ми. Опитвам се да показвам какво всъщност е тук, а не само да слушаме от разни хора "еди къде си било еди какво си" и да се чудим и дивим :) Искам да покажа и хубавото и лошото тук.
ОтговорИзтриванеГледам да се въздържам много много от теми за България поне за сега. То има, ама то толкова много може да се пише, че ... :)