декември

Гирлянди. Златисто. Червено. Червено и златно. Декември. Предколедно. Месецът на сребърното и златистото. На светналите улични украси, които в никой друг месец не са толкова настоятелно блещукащи, колкото в настоящия. Камбанки, томболи, пазаруващи тълпи. Мирис на ароматни свещи. Никога Коледа не е била толкова цветна, колкото през последните две-три години.
Преди Коледа претърсвам чекмеджета и гардероби, събирам стари дрехи и стари чанти. И слагам голяма торба навън до кофите. Винаги някой има нужда да се стопли, да си намери вещ, която да го зарадва. Не че не го правя и в други месеци на годината. Но декември е най-особен, най-подходящ да дадеш нещо, без да знаеш на кого. Най-добронамерен в посланията си.
Най-уютен. Най-домашен. Краят на годината е като натоварена с плодове и шарени черги каруца, която едва-едва върви, поклаща се тежко и мързеливо по пътя през снега, пренася всичките ни доволства, усмивки и натрупани тревоги, всички тайни въпроси, и желания, и набелязани мечти. А началото на Новата година е винаги като открито снежно поле, абсолютно тихо, човек не се мярка. Толкова е леко в този бял безкрай, че можеш да започнеш много неща начисто, да разплетеш стари истории, да съчиниш нови:)
Най-хубавото на декември е предчувствието за празник, което се носи с далечно охолство, с мъничко ежедневен блясък, протяжно и позитивно. С наближаването на празниците и най-големите мърморковци кротват. И пожеланията са малко повече от нищо незначещи думи. И неочаквано нещо те прави по-щастлив. Сякаш се повдигаш на пръсти и виждаш нещо, което допреди това е било скрито.