Азбучна демагогия

В началото бе страхът. А машината на страха започна да произвежда чудовища.

Съвременният западен свят, лежерно подремващ в уютното си консуматорско кресло, бе сепнат от непознатия вирус и разтърсен от изумление и ужас.

Оказа се обаче, че филантропията доминира сред управляващите този презадоволен свят, те се отзоваха на повика да спасяват с доста съмнително усърдие, зад което прозира явно желание за повечко насилие и контрол. И спасението се зададе на хоризонта, но вместо да донесе облекчение и връщане на нормалността, то завихри нова спирала от ограничения. И така до днес, когато настъпва по-лек вариант на вируса, но на някои толкова много им хареса пандемията, че вече се чувстват уютно в нея и ще им е трудно да се разделят с всичките ѝ императиви.

Около началото на здравната криза СЗО внезапно промени определението си за пандемия и така се озовахме в пандемия по новите правила. Впоследствие, в разгара на „пандемията“ промени и дефиницията за ваксина, с идеята ваксина да бъдат и други лекарствени форми извън инжекционната. А правилата, които бяха в сила до момента, касаещи епидемиологични постулати, установени от десетилетия, пак рязко се оказаха неработещи и бяха сменени в крачка от съчинени на коляно опорки, превърнати в официална политика.

Много такива ситуативни промени се случиха, особено в полето на „науката“, и най-вече в тази ѝ част, която е посестрима с бизнес за милиарди. Всяка секунда големите производители на ваксини срещу коронавирус печелят 1000 долара, по официални данни – това може донякъде да ни ориентира защо доминира мантрата, че насреща ни е „единствената защита“, „единственото спасение“ и ако не си сложим поредния бустер, ни грози смърт.

Да се върнем на машината, която произвежда чудовища – през медиите нейният ефект се усилва стократно, с идеята ступорът на обществото да бъде максимално дълъг и вече никой да не си спомня как започна всичко и защо в различните етапи на тази „пандемия“ вземащите решения говореха коренно противоположни неща.

А ето какво се случи. Устремени да се „справят“ с вируса, Европа и САЩ влязоха във въртележка от локдауни, уж докато дойде ваксината. Ваксината дойде и ударно западният данъкоплатец и съвестен гражданин, който вярва на своите правителства, започна да изпълнява своя дълг към себе си и обществото. Но се случиха пробивите. Вместо ефективна и безопасна, ваксината се оказа не толкова ефективна и не толкова безопасна. В началото защитата беше уж 95%, а после се появиха съвсем различни данни, при това в страни с високи вакс ентусиазъм и дисциплина. Така се заговори за бустерни дози, защото защитата траела не повече от 6 месеца. Някои държави вече заявиха, че единствено наличието на бустерна доза те прави сертифициран. Разбира се, ще се стигне и до етапа, в който остава само една възможност за „избор“ – да си ваксиниран и преболедуването няма да има никакво значение, а тестовете ще отпаднат.

Преболедуването е втора категория имунитет, внушават корифеите на пропагандата. По-добър бил имунитетът от ваксината. То затова се и налага през няколко месеца да се опреснява. Научните публикации и данни за дълготрайния имунитет след преболедуване са прът в колелата на дистрибуцията на иновативните и все още в експериментален стадий ваксини. И се търсят начини хората да бъдат убедени в обратното, иначе как ще бъдат накарани да бъдат бууствани абонаментно през няколко месеца?

Така провалът на първоначалните заявки за ваксините бива прикриван със смокиновото листо на отричания естествен имунитет, а обявяването му за немеродавен става още един лост за принуда. И официозната наука мълчи или изрича двойно по-големи неистини, за да обслужи новия дневен ред.

Стъпалата на демагогията обаче са много. Изкачили сме едва няколко.

В началото на кризата ни бе казано, че колективният имунитет ще бъде постигнат, когато 70% от нас се сблъскат с вируса – било по естествен път, било чрез ваксинация. Но след месеци дойде корекция – не, 70% трябва да са ваксинираните – само тогава ще настъпи колективно спокойствие. И новата цел  зазвуча в клиповете на всички кампании за ваксиниране. Е, в Европа постигнаха тези нива и като ни затисна едно спокойствие!

Пресата на властите спрямо неваксинираните доби уродливи форми. Какво да кажат пък ваксинираните, за които мержелеещата се свобода така и си остана далечно видение. Техните сертификатчета вече не са достатъчни – на редица места вече им искат и тестове, така, за всеки случай.

Несъгласните с новия тоталитаризъм излязоха по улиците. И понеже се зародиха въпроси, избуяха съмнения, избухна съпротива - лекари, адвокати, граждански активисти създадоха алианси срещу въведената принудителна ваксинация в голяма част от „цивилизования свят“, започнаха да водят дела, а протестите и маршовете за свобода не стихват, западните управници затегнаха дисциплината и усилиха претенциите си към онези, за които са загрижени, още повече. На места вече изключиха един от възможните инструменти да се считаш за сертифициран – тестовете. Останаха две възможности – преболедувал и ваксиниран, като да си преболедувал става все по-неизгодно в тази схема, защото ти свиват валидния период до минимум – естественият имунитет е приравнен със срок на годност. Но не, няма принуда! Това е новото лице на грижата за човека.

От това по-голяма демагогия, здраве му кажи! Ваксинационният поход е вън от всякаква човешка логика.

В ход е и следващата стъпка – законова регламентация на извънредните мерки, като в Германия, или просто въвеждане на повсеместна задължителна имунизация, като в Австрия. Или пък общата формула: ЕС ще предложи задължителен срок на годност на сертификатите за всички държави. Какви са тези импровизации с индивидуални решения по места!

Там, където се опитаха да наложат задължителни ваксини за определени сфери, не сполучиха особено и това не бе прието с масови възгласи „Ура!“ В Гърция и Италия осъзнаха глупостта да изгонят от работа неваксинираните медици.

Изчакаха управляващите, проявиха търпение към опърничавото и според някои „кресливо малцинство“, но вече нервите им не издържат и единственият подход на „убеждаване“ ще се окаже задължаването. Подгласници на тази теза вече има и у нас, начело с бодряшки поделия нова кампания за ваксинация премиер и с доктори, които призовават за здравна диктатура.

Най-фрапантното внушение, които се случва в тази коронаистерия е това, че, видите ли, малцинството, нежелаещо да се ваксинира, упражнявало диктатура над мнозинството от съвестни граждани. Така видимата вече от началото на 2020 пълзяща диктатура в западния свят, отнемаща постепенно права, просто отмества вниманието от очевидно нелогичните и слабоумни решения, които прокарва със сила, към онези кръгове, които упорито отстояват свободата на личността като водеща ценност, изведнъж изпаднала от каталога на Запада.

Дресурата, на която бива подложен съвременният гражданин на развитите общества, е така видима с просто източно око, че буди недоумение как повече хора не я забелязват и защо са така доверчиво приспани, къде са гражданските им рефлекси, къде е инстинктът за индивидуална свобода.

Понеже границите бяха заличени твърде бързо и се тиражира заклинанието за общностното и общественото здраве, изведнъж личността остана без значение, на втори план – европейският гражданин се превърна в изкупителна жертва на бюрократична демагогия и корпоративни интереси и трябваше да отстъпи мястото си, ценността си в името на зле скроената постановка за общото.

Успяха да му „продадат“ спасително решение и да го превърнат в безлика част от новата каста на ваксинираните.

А който видял, видял – в договора на ЕС за ваксините има цели почернени и засекретени страници, в които не е ясно за какво са се споразумели с фармакомпаниите, но това явно не смущава повечето блюстители на свободата на словото и достъпа до обществена информация.

Не ги смущава и откровената лъжа, с която бе въведен зеленият сертификат – да върне свободата на движение. Вече кой помни позициите на официални европейски институции, че с този документ не бива да се допуска дискриминация? А дали медиите у нас огласиха през септември новината, че се предлага европейски фонд за обезщетения на пострадалите от ваксините за ковид, чийто брой се оказа в пъти по-голям от пострадалите от всички ваксини в историята досега?

Някак в синхрон с нарастващата демагогия за мерките и ваксините се оттеглиха в миманса и всички гласовити НПО-та, които защитаваха всякакви права – от тези на различни видове констенурки до правата на трансджендърите и хората със седем пола и други подобни ексцентрични прояви на личността, които новата управляваща линия на Запада смята за насъщни права, за разлика от правото на избор дали да се ваксинираме или не.

Европа днес представлява жалка гледка на прекрасни градове и великолепни следи от миналото, от които онзи дух безвъзвратно отлетя. Затворени, тъжни, обезобразени от ограничителни линии пространства, които приличат повече на изправителен лагер, отколкото на живите и витални пресечни точки на различни култури и постижения, каквито бяха. Жалко! Новият „медицински“ диктат ще заличи всичко това и ще остане купчина камъни. Дали ще бъдат камъните на историята или камъните на протеста – предстои да видим.