Коледа за ваксинирани

От Ню Йорк дойде новината, че Новата година на открито щели да имат щастието и предимството да съпреживеят единствено ваксинираните, или пък онези, които за да се слеят с тази елитарна обществена прослойка, решат да си бръкнат предпразнично в носа, за да се тестват. И съответно да си покажат свидетелство, че са чисти.

В немскоезичната Европа пък стягат традиционните коледни базари, но… само за ваксинирани. И ако навалицата от желаещи стане прекалено голяма за чувствителните санитарни власти, щяло да има резервации онлайн кога и кой пазар искат да посетят желаещите да се топнат в предколедната консуматорска треска.

Родните телевизори ни показаха лъскави търговски центрове в Париж, в които коледната украса вече радва само… притежателите на зелен сертификат. Което може би първосигнално следва да задейства мечтите и шопинг нагоните на опърничавия и скептичен зрител, та пожелавайки да се докосне и той до този вълшебен и успокояващ свят с вкус на шоколад и канела, но в български вариант, да се прежали и, псувайки наум, да се запъти към някой ваксинационен център, ако тестът му за антитела е бил неблагонадежден.

С една дума – сертифицираното стадо е поканено на угощение за сетивата. За награда за изтърпените несгоди и кратковременно отпускане на душата. Защото идат нови ограничения.

Добрата стара Европа, за която тук доскоро ни уверяваха, че вече живее нормално, всъщност отчита нов ръст на случаите.

Онова, което се представя за усърдие, отговорност, дисциплина и доверие в онези общества, само отчасти е така. Факт е, че ваксините бяха наложени и „промотирани“ със серия похвати от насилническия арсенал с цел хората да бъдат притиснати и принудени да приемат заветната игла като най-лесния начин да си върнат уж стария живот и като най-краткия път към „свободата“ да правят онова, с което бяха свикнали преди ковидиадата да изкриви всичките ни представи за наука и обществено здраве и да срути като пясъчен замък ценностите на западния свят.  

Несъгласните с новото нормално в тези европейски общества (сочени като образец пред нашата проста сган, която си играе с търпението на европейските здравни чиновници), ежеседмично продължават да протестират и не спират, защото са наясно, че всяка нововъведена рестрикция не е саможертвена крачка към бъдещата свобода, а тъкмо обратното – свободата става все по-ефимерна и с размити контури. Но тези кадри спряха да се появяват в емисиите на големите медии у нас. Като по команда те наблегнаха отново на лошите новини и безжалостно натиснаха паник бутона.

Запълвайки вакуума от липсата на размирни кадри, с ехидна назидателност водещите ни убеждават как мнозинството на запад така спокойно приема мерките и е толкова отговорно, че грам не си помисля да роптае, а ние като „идиотите на Европа“ се държим като същински ганьовци, непризнаващи безкористното усърдие на науката да ни спасява, като разиграваме уникален експеримент.  

На българска почва продължава публичната сеитба на квалификации за нежелаещите да се ваксинират. Като в добре заучено хорово изпълнение от различни сегменти на обществения живот звучат в удивителен синхрон едни и същи опорки.

Сякаш е въпрос на престиж за мнозина да се самоафишират самоотвержено на правилната страна, като громят противниците на ваксините. Някак поразително тези хора ми приличат на някогашните комсомолци, със същия плам си „лепят“ значки в социалните мрежи – да не би да остане неясно кой се ваксинирал, кой се самоизолирал, пък кой вече не ще да се вижда с неваксинираните си приятели.

А междувременно на фона на задаващата се коледна суматоха Германия подготвя да приеме законодателство, което официално ще разпише ограниченията и ще даде още повече власт на онези, които ги налагат.

Предлагат се спиране на достъпа до публичния транспорт за неваксинирани лица и ежедневно тестване в някои сектори. Тоест следващото стъпало на новите правила е на път да бъде преодоляно. Натискът ще се усили.

Така бавно и полека, пълзящото отнемане на възможности и права, които до вчера изглеждаха непоклатими, се превръща в ежедневие, в рутинна „новина“, в част от пейзажа. Сертификатът, който изглеждаше налудно в началото, постепенно се превръща от нещо немислимо в норма. Въведен уж да улесни движението, той бе наложен като тотално ограничаващ редица дейности инструмент.

Маргинализацията на огромни групи от хора по признака притежание на зелен „пропуск“ е историческо посегателство върху принципи, които се смятат за основа на западните демокрации. Изключването на тези групи от обществения живот, изтласкването на хиляди и милиони от определени дейности ще предизвика своеобразен разпад и разкъсване на социалната тъкан и постепенна деконструкция на досегашните модели на живот.

Упражнението с ваксините и сертификатите дава чудесна нагледна представа на режисьорите на това зло колко е лесно да насъскаш една част от населението срещу друга, хиперболизирайки една опасност, и колко безпроблемно – да накараш послушните и доверчивите да се превърнат във врагове на бунтуващите се и отказващите да влязат в схемата.

Така нещата се нареждат перфектно – озлобяваш максимално защитниците на системата, за да бранят новите правила, а паралелно инфантилизираш дебата, като размахваш възможната реалност подобно на бонбон пред очите на малко дете, за да го излъжеш да направи нещо, което му е неприятно. Но децата никога не бива да се подценяват.