Пропускане към основното съдържание

Томахавката на умопомрачението

Тези дни психологът Христо Монов говори пред една телевизия за психотерора от страна на властите в световен мащаб от март миналата година досега. За ежедневната ковид сводка и негативния контекст, в който брутално ни потопиха с безкрайната лавина от „новини“ за вируса, за депресиите и психичните сривове вследствие на масираната пропаганда на страха и ужаса. И тъй като все пак е лято, посъветва да се концентрираме върху любими занимания и хора, които да укрепват у нас усещането за надежда и щастие, защото животът е по-силен от всичко.

И се замислих как ли щеше да протече тази медико-политико-бизнес маневра по въвеждането на новото ненормално, ако от самото начало онези, които трябваше да управляват родния дневен ред, бяха заложили не на страха, а на усилие да успокояват хората, да ги съветват да включат в арсенала си за защита къде-къде по-ефективно действащи средства за повишаване на имунитета и устойчивостта им на вируси и беди от страха. Ако не споделяха всеки ден сводката, а който иска – да си влиза да я гледа по колкото пъти желае на съответния портал. Ако не плашеха денонощно всякакви математици и стратези на поредната вълна. Ако цели емисии не бяха посветени само и единствено на ковид, а всичко останало някак изчезна.

Щаб квартирата на световния локдаун явно иска да произведе далеч по-различни и мащабни резултати от това просто да предпази хората. Тя замени миналогодишния страх да не умреш с тазгодишния страх да не умреш, ако не се ваксинираш. Нямаш никакви други варианти, освен да лягаш и ставаш с тази мисъл, защото тя натрапчиво те облъчва отвсякъде. И любимите ми нейни говорители са… лекарите. Които по призвание следва да ни помагат, да ни подкрепят и т.н. От едно известно време се вижда тъкмо обратното – внушаване на страх и паника до дупка, тонът е полуподигравателен, а речите – като под индиго. Сега на ход е мантрата „пандемия на неваксинираните“.

Кой не е чувал лайтмотива за простия неграмотен народ, кой не е слушал за неговия опак нрав? Заклеймиха го свои и чужди, доктори и литератори-мъдреци, умно-красиви експерти или просто мародери на ужаса със съответната аудитория в социалните мрежи.

Някои от медицинското съсловие обявиха бойкот на медиите и потъват в мълчание, защото били обидени, че освен техния „бодряшки“ хор на ужаса, в медиите се прокрадват и други мнения. Това кощунствено поведение на медиите в разрез с „науката“ е потресло въпросните капацитети.

Друг виден представител на страховата реторика, от задграничната ни лекарска диаспора, призова медиите да започват всяка емисия със статистики и графики, явно с цел пълно влудяване на аудиторията, което може да доведе до тъкмо обратното: тотален отказ да се възприема въпросната информация.

Днес прочетох и друго ведро предложение – да се излъчват кадри от ковид отделение със страдащи пациенти, та току-виж на този темерутин българския антиваксър му дойде акъла и се засили към някой ваксинационен център. Очаквам следващото предложение да надгради това и да се поставят камери и в други болнични отделения, за да гледаме какво може да ни се случи, ако… Това е тотален абсурд! Неетично, грозно, недостойно. 

И се чудя тук надпреварват ли се да натягат пружината дружно колкото може повече, психолог ли не познават някакъв, че да им обясни някои положения за обратния ефект, който произвеждат, въобще каква е природата на това садистично поведение спрямо масите, неглижиращи спасителните оферти? Някакъв медицински бяс се е възцарил насреща – от неуправляемия народен инатлък срещу ковид психотерора.

И после недоумяват защо хората се събирали тайно по време на локдаун, защо в момента масово маските се носели под носа, защо у нас лятото всичко изглеждало така, сякаш темата с ковида е приключена, както с погнуса отбеляза друг наш медицински наблюдател, работещ зад граница.

Може би всички трябва да стоим нонстоп в ступор, да примигваме в кротко стопроцентово доверие към теориите и практиките на ужаса и да подпишем по един договор с безусловно съгласие някой друг да поеме контрол над битието и съзнанието ни.

Та, радвам се и аз на лятото. Наслаждавам се на златния му ореол. Купих си картини, мисля за хубави неща, разхождам се в парка, правя лимонада и ремонт. Позволих си да се отпусна като един типичен средностатистически тъп и късоглед българин, който предпочита да стои на слънце, да отиде на море без маска, да се грижи за любими хора и места, да мечтае и да продължи криво-ляво живота си, какъвто беше преди великото зануляване, вместо да се замисли за "измамното лятно спокойствие", да се вцепени от задаващата се поредна вълна на вируса и да зачака поредното затваряне наесен. 

Благодат има навсякъде около нас и във всеки миг. Въпреки че не спират да ни внушават чувство за вина, че се опитваме да живеем пълноценно редом с вируса, въпреки постоянно размахваната томахавка на умопомрачението. 

 

Популярни публикации от този блог

амстердам

Ваксини за ширпотреба

С редуване на заплахи и съблазни глобалната дружина, която не спи и постоянно бди за моето и вашето здраве, както и за „етичните стандарти на общността“ ( рязко и конюнктурно променени от година и нещо насам ) , размаха новото плашило - делта щама, и, естествено, мантрата за ултимативно възможното решение. Да се смееш ли, да плачеш ли! Европейската агенция по лекарствата, дясна ръка на фармацевтичната дружина , която тероризира света чрез експерименталните си продукти, била предрекла, че в края на август делта щамът щял да е доминиращ в Европа и, видите ли, единственият шанс за противопоставяне, било… е, предвидимо е -   ускорената ваксинация на европейското народонаселение. Липсата на въображение тук е особено видима. Щамът се предавал по-бързо и водел до увеличен брой хоспитализации. От Гърция „здравните власти“ обаче докладват друго – въпреки нарасналия брой новозаразени, той не се отразява на хоспитализираните и смъртните случаи. Паралелно с това лъсва другата статистика – в

Свобода на дъното на скрина

Имало някога един малък народ, който преминал през много цепнатини на историята, но оцелял. Докретал до модерните времена, закътал нейде в дълбините на пазвата и изтерзаната колективна памет думата "сбобода", но тъй много време било минало, откакто хората наистина разбирали какво е това, че вече никой не можел да си спомни. Отбелязвали разни годишнини, говорели разни политици по площадите, развявайки думата като знаме, но истинската й същност, онази, от миналото, си оставала абстрактна и малко далечна . Дошли месеци на изпитание. Болест някаква затулила радостта човешка, затворили ги повсеместно хората по къщите, надянали им маски и взели да ги плашат. Утре ще умрете, казвали им, не си подавайте носовете навън, голяма беда сполетя човечеството, няма да се прегръщате, да ходите на театър, в парка, защото микробът живее по пейките дълги дни и нощи и дебне кой ще седне. Ще си миете ръцете по 100 пъти на ден и ще ги поливате с химикали също тъй. И успели да поуплашат немалко наро

Молитва за Елена

Не съм писала тук отдавна. Въпреки изобилния материал - в държава като нашата може да се пише денонощно. Това, което ме извади от сладката безтегловност на майчинството, е случка от новините. Поредната катастрофа, равнозначна на поредно безумие и варварско посегателство над живота. Катастрофите в новините са много, лицата на жертвите за секунди проблясват и изчезват в един последен публичен образ. Каква ирония - да си отидеш от света през новините, завлечен от вихъра на ежеминутно обновяващата се информация. В случая с пияния шофьор, който връхлетя върху 12 души на спирка на "Цариградско шосе" и "не можел да върне случилото се назад", си отиде лъчезарната Станислава, а малката шестгодишна Елена, изпадна в кома. Вместо да играе в някоя градинка и да вика колкото й глас държи, защото е дете и се радва на живота, тя лежи тихо и неподвижно, а родителите й "виждат" и си представят смъртта милион пъти, всяка минута. Защото комата е мост между живота и смъртта.