Томахавката на умопомрачението

Тези дни психологът Христо Монов говори пред една телевизия за психотерора от страна на властите в световен мащаб от март миналата година досега. За ежедневната ковид сводка и негативния контекст, в който брутално ни потопиха с безкрайната лавина от „новини“ за вируса, за депресиите и психичните сривове вследствие на масираната пропаганда на страха и ужаса. И тъй като все пак е лято, посъветва да се концентрираме върху любими занимания и хора, които да укрепват у нас усещането за надежда и щастие, защото животът е по-силен от всичко.

И се замислих как ли щеше да протече тази медико-политико-бизнес маневра по въвеждането на новото ненормално, ако от самото начало онези, които трябваше да управляват родния дневен ред, бяха заложили не на страха, а на усилие да успокояват хората, да ги съветват да включат в арсенала си за защита къде-къде по-ефективно действащи средства за повишаване на имунитета и устойчивостта им на вируси и беди от страха. Ако не споделяха всеки ден сводката, а който иска – да си влиза да я гледа по колкото пъти желае на съответния портал. Ако не плашеха денонощно всякакви математици и стратези на поредната вълна. Ако цели емисии не бяха посветени само и единствено на ковид, а всичко останало някак изчезна.

Щаб квартирата на световния локдаун явно иска да произведе далеч по-различни и мащабни резултати от това просто да предпази хората. Тя замени миналогодишния страх да не умреш с тазгодишния страх да не умреш, ако не се ваксинираш. Нямаш никакви други варианти, освен да лягаш и ставаш с тази мисъл, защото тя натрапчиво те облъчва отвсякъде. И любимите ми нейни говорители са… лекарите. Които по призвание следва да ни помагат, да ни подкрепят и т.н. От едно известно време се вижда тъкмо обратното – внушаване на страх и паника до дупка, тонът е полуподигравателен, а речите – като под индиго. Сега на ход е мантрата „пандемия на неваксинираните“.

Кой не е чувал лайтмотива за простия неграмотен народ, кой не е слушал за неговия опак нрав? Заклеймиха го свои и чужди, доктори и литератори-мъдреци, умно-красиви експерти или просто мародери на ужаса със съответната аудитория в социалните мрежи.

Някои от медицинското съсловие обявиха бойкот на медиите и потъват в мълчание, защото били обидени, че освен техния „бодряшки“ хор на ужаса, в медиите се прокрадват и други мнения. Това кощунствено поведение на медиите в разрез с „науката“ е потресло въпросните капацитети.

Друг виден представител на страховата реторика, от задграничната ни лекарска диаспора, призова медиите да започват всяка емисия със статистики и графики, явно с цел пълно влудяване на аудиторията, което може да доведе до тъкмо обратното: тотален отказ да се възприема въпросната информация.

Днес прочетох и друго ведро предложение – да се излъчват кадри от ковид отделение със страдащи пациенти, та току-виж на този темерутин българския антиваксър му дойде акъла и се засили към някой ваксинационен център. Очаквам следващото предложение да надгради това и да се поставят камери и в други болнични отделения, за да гледаме какво може да ни се случи, ако… Това е тотален абсурд! Неетично, грозно, недостойно. 

И се чудя тук надпреварват ли се да натягат пружината дружно колкото може повече, психолог ли не познават някакъв, че да им обясни някои положения за обратния ефект, който произвеждат, въобще каква е природата на това садистично поведение спрямо масите, неглижиращи спасителните оферти? Някакъв медицински бяс се е възцарил насреща – от неуправляемия народен инатлък срещу ковид психотерора.

И после недоумяват защо хората се събирали тайно по време на локдаун, защо в момента масово маските се носели под носа, защо у нас лятото всичко изглеждало така, сякаш темата с ковида е приключена, както с погнуса отбеляза друг наш медицински наблюдател, работещ зад граница.

Може би всички трябва да стоим нонстоп в ступор, да примигваме в кротко стопроцентово доверие към теориите и практиките на ужаса и да подпишем по един договор с безусловно съгласие някой друг да поеме контрол над битието и съзнанието ни.

Та, радвам се и аз на лятото. Наслаждавам се на златния му ореол. Купих си картини, мисля за хубави неща, разхождам се в парка, правя лимонада и ремонт. Позволих си да се отпусна като един типичен средностатистически тъп и късоглед българин, който предпочита да стои на слънце, да отиде на море без маска, да се грижи за любими хора и места, да мечтае и да продължи криво-ляво живота си, какъвто беше преди великото зануляване, вместо да се замисли за "измамното лятно спокойствие", да се вцепени от задаващата се поредна вълна на вируса и да зачака поредното затваряне наесен. 

Благодат има навсякъде около нас и във всеки миг. Въпреки че не спират да ни внушават чувство за вина, че се опитваме да живеем пълноценно редом с вируса, въпреки постоянно размахваната томахавка на умопомрачението.