Паметта на паметниците

Безименният войник на тази снимка държи опърпано и избеляло от слънцето, вятъра, дъждовете и мръсния въздух българско знаменце. Няма кой да му го смени. Но пък някой чиновник, загрижен за паметта и паметниците в същата градина, е разпоредил обновяването на друг паметник:

С нова фасада и... нов надпис, отчайващо неграмотен. "В памет на загиналите български воЙни 1941-1945". Ех, кои ли са тези войни, как загива една война? Кога ли поръчалите надписа са учили за множественото число на някои думи като "воин"? Да не упреквам онези, които са издълбали надписа. Но нали след това някой от отговорните лица трябва да го е видял? Или и той не знае разликата между "войни" и "воини", или е решил, че вече похарчени, парите трябва да имат своя публичен образ, макар и в сбъркания надпис...

За съжаление, днес подобна грешка ще впечатли малко хора. Защото все повече стават онези, за които няма значение как се пише. Защото все по-малко се пише. Но паметникът не е интернет-форум, блог или смс, за да е толкова безобразно неграмотен. Толкова обезобразен. Какво показваме с подобна почит? Чия памет търсим? Воините са български, но и езикът трябва да е правилен български.

Мисля, че отдавна сме обърнали гръб на паметниците като фигури и послания в публичното пространство и не ги забелязваме. Те са протоколни знаци. И без това България е страна на работническо-партийно-героичните паметници и скучните писателски бюстове. Почти няма модерни, раздвижени скулпторни решения, само тук-там се срещат абстрактни форми. Но нека поне войниците, тези вечно застинали воИни, да имат спокоен сън, че си ги спомняме правилно и грамотно. Иначе и те ще ни обърнат гръб.

снимки: личен архив