В един от любимите ми филми - "Дим" един от героите всяка сутрин по едно и също време снима улицата пред магазинчето си, месеци и години наред. Запечатва лица, сезони, цветове и състояния. В една от папките си открих, че през изминалата зима съм натрупала немалко снимки на същия принцип - на улицата пред блока и на града отдалеч, снимани от балкона. И в особено актуалните жеги споделям този зимен поглед към града и небесата.
Тези делнични гледки понякога умилостивяват чувството, че живея в грозен град, в който сивото е доминиращиятт цвят. Понякога улицата долу, с паветата и старите кооперации, с гукането на гугутките и вечерното жужене на щурците ми напомня за най-ранното детство и за квартала, в който го прекарах. Щом щурците са тук, значи мястото все още става за живеене:)) А и снегът маскира с белотата си грозните незавършени строежи наоколо...
Тези делнични гледки понякога умилостивяват чувството, че живея в грозен град, в който сивото е доминиращиятт цвят. Понякога улицата долу, с паветата и старите кооперации, с гукането на гугутките и вечерното жужене на щурците ми напомня за най-ранното детство и за квартала, в който го прекарах. Щом щурците са тук, значи мястото все още става за живеене:)) А и снегът маскира с белотата си грозните незавършени строежи наоколо...
Коментари
Публикуване на коментар