Варна. Първите дни на август. Цветна, шумна, лятна. На всеки ъгъл гъмжи от събития - концерти, изложби на открито, панаир на занаятите, дори надбягване на високи токчета.
И като щипка канела в този шарен коктейл: дни на бразилската култура. Сред гостуващите изпълнители: Клаудио Крон, родом от Бразилия, живеещ в Англия, изкарващ пари от традиционна бразилска музика и традиционно бразилско бойно изкуство: капоейра.
Във Варна първо се разходи из плажове и улици, после събра най-разнородната публика, която съм виждала, в Двора на археологическия музей, за да попътува с тях до Африка, да им разкаже за бразилските инструменти, идващи оттам и да им покаже ритъма, който те връща в началото на времената: перкусии. 
Момчета, момичета, чичовци, лели, баби хващат по някой инструмент, излязъл от шарената торба на времето и му се доверяват. Търсят ритъма, гледат всяко негово движение. Започват да свирят с него без страх, че ще сбъркат. Това все пак е урок на улицата, шоу, пренасяне в други светове. Той ги напътства ту на английски, ту на португалски, а на български научава: "едно, две". Казва им, че събрани в кръг и в ритъма на перкусиите, са като "семейство".
Дворът на музея кънти и вибрира от силата на звука. Малка пауза и: въведение в капоейра. От един ъгъл излиза "беримбау" - главният музикален "играч" в тази смесица между танца и боя. Инструмент с мистично звучене, който лекува всякакви тъги.
Разказва ми за пренасянето на капоейра в Бразилия от Африка. Когато е забранена от робовладелците. И играчите измислят въртеливи движения, които маскират уличния бой като танц. Въвежда се акомпаниментът от музикални инструменти. Някога, за да се скрият от робовладелците, вечер практикуващите капоейра са отивали далече в плантациите за кафе, подреждали се в кръг и играели на спокойствие.
Държи в ръцете си пандеро, традиционен инструмент за изпълнения на самба/прилича на дайре/. Свири на него с върховете на пръстите, с коляно, с длан, дори с чело. Разнася го из фоайето на хотела, излиза с него. Казва, че е любимият му инструмент. Интервюто започва със "Здравейте! Аз съм Клаудио. Как сте? Щастливи ли сте?"
Момчета, момичета, чичовци, лели, баби хващат по някой инструмент, излязъл от шарената торба на времето и му се доверяват. Търсят ритъма, гледат всяко негово движение. Започват да свирят с него без страх, че ще сбъркат. Това все пак е урок на улицата, шоу, пренасяне в други светове. Той ги напътства ту на английски, ту на португалски, а на български научава: "едно, две". Казва им, че събрани в кръг и в ритъма на перкусиите, са като "семейство". 
Дворът на музея кънти и вибрира от силата на звука. Малка пауза и: въведение в капоейра. От един ъгъл излиза "беримбау" - главният музикален "играч" в тази смесица между танца и боя. Инструмент с мистично звучене, който лекува всякакви тъги. 
Разказва ми за пренасянето на капоейра в Бразилия от Африка. Когато е забранена от робовладелците. И играчите измислят въртеливи движения, които маскират уличния бой като танц. Въвежда се акомпаниментът от музикални инструменти. Някога, за да се скрият от робовладелците, вечер практикуващите капоейра са отивали далече в плантациите за кафе, подреждали се в кръг и играели на спокойствие.
Държи в ръцете си пандеро, традиционен инструмент за изпълнения на самба/прилича на дайре/. Свири на него с върховете на пръстите, с коляно, с длан, дори с чело. Разнася го из фоайето на хотела, излиза с него. Казва, че е любимият му инструмент. Интервюто започва със "Здравейте! Аз съм Клаудио. Как сте? Щастливи ли сте?"
Коментари
Публикуване на коментар