В така наречения "преход" се отделиха, с невидима линия помежду им два типа МЕСТА. Новите, продукт на новото време и онези, които все повече избледняват, като стари снимки, които все по-рядко забелязваме. Големите банки от стъкло и метал, кафенетата с екзотичен дизайн, широките "вип"-магазини със стерилно огромни витрини, детските парти-клубове и солариумите са нови образи на "модерността" в градския пейзаж. Някъде далече останаха отломъци от едно друго време. Например работилничка, в която някой, ВСЕ ОЩЕ, подвързва книги, поправя инструменти или претапицира столове.
Наскоро влязох в смесен магазин. По-малките дори не си го представят, защото не са виждали. Селско магазинче, в което можете да срещнете шампоан "Па-Па", блузи от басма и домакински принадлежности от "едно време" редом до захар, брашно, мушама и лепенки за рани. За микрокосмоса на едно село смесеният магазин си е актуалност. За променения поглед на градския човек, който прави "шопинг", вероятно е забавен спомен.
Помните ли кварталните видеотеки - онези малки, прашни и мрачни помещения, в които нахлу пиратската видеоиндустрия в първите години след 89-та? И те изчезнаха една по една, погълнати от законите на пазара, големите вериги и... възможността да си намериш филма в мрежата.
Не бях влизала при обущар от години. Препоръчаха ми един, в Борисовата градина, на стадион "Българска армия", от страничния вход, до будката на пазача. Вехтичко помещение, с работещо старо радио, стари рафтове и стари столове. Човек би се запитал откъде си намира материалите за работа този човек със странен занаят, във времената, в които на пазара продават и обувки за 5 лв. Той е усмихнат човек. Прави добри неща с ръцете си. Цял живот това е правил. И прилича на обущар от приказките. Друг е въпросът дали образът му ще оцелее? Дали нашите деца ще знаят какво е да си "занесеш обувките на поправка":)
Времето тече различно за всички ни, дори в образите, които ни заобикалят. Обичам да се отбивам при една квартална шивачка. Спасявала ми е много дрехи. Зимата, когато се стъмва по-рано, си пуска настолна лампа още в три-четири следобед. Понякога влизам просто да си поприказваме. На такива места и разговорите са различни и има една успокояваща лекота във въздуха, която сякаш ти напомня: не всичко е бързане и ядове. И като звънне gsm-ът, ти се струва странно, защото си на място от миналото...
И накрая се сещам за клек-шопа. Наскоро откриха първия КЛЕК-АРТ - т.е. пространство за изкуство, маскирано като прозорче на клек-шоп. Изкуствоведката, с която правих интервю спомена, че това е един от уникалните образи на прехода, дори метафора - как капитализмът израстнал изпод земята, излязъл на улицата от мазето:)
Наскоро влязох в смесен магазин. По-малките дори не си го представят, защото не са виждали. Селско магазинче, в което можете да срещнете шампоан "Па-Па", блузи от басма и домакински принадлежности от "едно време" редом до захар, брашно, мушама и лепенки за рани. За микрокосмоса на едно село смесеният магазин си е актуалност. За променения поглед на градския човек, който прави "шопинг", вероятно е забавен спомен.
Помните ли кварталните видеотеки - онези малки, прашни и мрачни помещения, в които нахлу пиратската видеоиндустрия в първите години след 89-та? И те изчезнаха една по една, погълнати от законите на пазара, големите вериги и... възможността да си намериш филма в мрежата.
Не бях влизала при обущар от години. Препоръчаха ми един, в Борисовата градина, на стадион "Българска армия", от страничния вход, до будката на пазача. Вехтичко помещение, с работещо старо радио, стари рафтове и стари столове. Човек би се запитал откъде си намира материалите за работа този човек със странен занаят, във времената, в които на пазара продават и обувки за 5 лв. Той е усмихнат човек. Прави добри неща с ръцете си. Цял живот това е правил. И прилича на обущар от приказките. Друг е въпросът дали образът му ще оцелее? Дали нашите деца ще знаят какво е да си "занесеш обувките на поправка":)
Времето тече различно за всички ни, дори в образите, които ни заобикалят. Обичам да се отбивам при една квартална шивачка. Спасявала ми е много дрехи. Зимата, когато се стъмва по-рано, си пуска настолна лампа още в три-четири следобед. Понякога влизам просто да си поприказваме. На такива места и разговорите са различни и има една успокояваща лекота във въздуха, която сякаш ти напомня: не всичко е бързане и ядове. И като звънне gsm-ът, ти се струва странно, защото си на място от миналото...
И накрая се сещам за клек-шопа. Наскоро откриха първия КЛЕК-АРТ - т.е. пространство за изкуство, маскирано като прозорче на клек-шоп. Изкуствоведката, с която правих интервю спомена, че това е един от уникалните образи на прехода, дори метафора - как капитализмът израстнал изпод земята, излязъл на улицата от мазето:)
Коментари
Публикуване на коментар