Културен шок

Такъв трябва да са изпитали хората от английския и американския ТВ екипи, като са снимали репортажите си от България по време на газовата криза. http://edition.cnn.com/video/#/video/world/2009/01/09/moore.bulgaria.gazprom.suffer.itn Премиерът се възмути и прати писмо до шефове в чуждестранните медии, за да им обясни "простоватия и стереотипен начин, по който ние, страната ни и Плевен са представени в този „репортаж". В писмото се говори за реалността и професионализма и за отстъплението на професионализма, за манипулацията на реалността. Така се получавало "хубаво кино и разтърсващи сълзливи кадри, но едва ли добра журналистика". Пак опряхме до имиджа. До непоклатимите стереотипи, които западните медии използват за нас и които се свеждат до циганските каруци, бездомните кучета, българските проститутки, джебчийките. Дали ромското семейство, кюмбето, опушващо фасадата на блока или показателя, сочещ стойност 0000 получено количество газ не са били част от реалността ни по време на газовия студ? Ако изключим неяснотата с какво всъщност се топли това ромско семейство: на дърва, на котлона на готварската печка или на несъществуващо парно, картинката е вярна. Това е част от България. Пейзажът е част от европейския съюз. Колкото и да е неприятно и на нас, и на властта. Така изглеждаме. Какво виждате около себе си? Мръсни тротоари и квартали в големите градове, многобройни зеещи, опустели, разграбени и ръждясали заводи край пътищата, безумни ромски колиби от картони и подръчен материал също край пътищата, клошари по улиците, психопати, убиващи децата си и полицаи, които са принудени да протестират за заплати, докато безумците вилнеят. Това не е ли България? Защо се сърдим на журналистите, изпратени тук да заснемат жертви на газовата криза. Телевизията е картинка, колкото по-силна и емоционална, толкова повече продава. Колкото повече human story, толкова повече грабва. Друг е въпросът как се режисира един подобен репортаж. Безспорно, разминават се визията на премиера как изглежда България и визията на снимащите. Няма как - те не са дошли да снимат рекламен клип за туристическите ни чудеса, нито за историята ни. Снимат настоящето, делника, лишен от усмивка. Често грозен. Със същия успех ние можем да снимаме бездомниците в някоя европейска държава или финландското градче, в което поредният психар стреля в училище. То сигурно ще изглежда помръкнало и притихнало като Златица тези дни. Дали обаче правителството на другата държава ще възрази срещу нашия медиен подход? Работа на премиера ли е да се сърди като дете, което си пише домашните, но седи на чина, нарочен на чин за двойкаджиите? За да се промени стереотипната представа за нас, трябва да променим визията си, да изчистим улиците си, да махнем гетата, да се поподредят селата, да се справим със съборетините-призраци от миналото, да намалим бездомните кучета и просещите, да вкараме поне десетина изявени оперативно интересни лица зад решетките, да спрем да сечем неконтролируемо горите, да можем да правим референдуми... Тогава можем да се цупим, че някой изкривява представата за нас. Но когато всеки ден се гледаме в кривите огледала на действителността, да виним друг, че не ни е видял добре, е несериозно.