06 февруари, 2009

културен шок

Такъв трябва да са изпитали хората от английския и американския ТВ екипи, като са снимали репортажите си от България по време на газовата криза.
http://edition.cnn.com/video/#/video/world/2009/01/09/moore.bulgaria.gazprom.suffer.itn

Премиерът се възмути и прати писмо до шефове в чуждестранните медии, за да им обясни "простоватия и стереотипен начин, по който ние, страната ни и Плевен са представени в този „репортаж". В писмото се говори за реалността и професионализма и за отстъплението на професионализма, за манипулацията на реалността. Така се получавало "хубаво кино и разтърсващи сълзливи кадри, но едва ли добра журналистика".

Пак опряхме до имиджа. До непоклатимите стереотипи, които западните медии използват за нас и които се свеждат до циганските каруци, бездомните кучета, българските проститутки, джебчийките.
Дали ромското семейство, кюмбето, опушващо фасадата на блока или показателя, сочещ стойност 0000 получено количество газ не са били част от реалността ни по време на газовия студ? Ако изключим неяснотата с какво всъщност се топли това ромско семейство: на дърва, на котлона на готварската печка или на несъществуващо парно, картинката е вярна.

Това е част от България. Пейзажът е част от европейския съюз. Колкото и да е неприятно и на нас, и на властта. Така изглеждаме. Какво виждате около себе си? Мръсни тротоари и квартали в големите градове, многобройни зеещи, опустели, разграбени и ръждясали заводи край пътищата, безумни ромски колиби от картони и подръчен материал също край пътищата, клошари по улиците, психопати, убиващи децата си и полицаи, които са принудени да протестират за заплати, докато безумците вилнеят. Това не е ли България? Защо се сърдим на журналистите, изпратени тук да заснемат жертви на газовата криза. Телевизията е картинка, колкото по-силна и емоционална, толкова повече продава. Колкото повече human story, толкова повече грабва. Друг е въпросът как се режисира един подобен репортаж.

Безспорно, разминават се визията на премиера как изглежда България и визията на снимащите. Няма как - те не са дошли да снимат рекламен клип за туристическите ни чудеса, нито за историята ни. Снимат настоящето, делника, лишен от усмивка. Често грозен.

Със същия успех ние можем да снимаме бездомниците в някоя европейска държава или финландското градче, в което поредният психар стреля в училище. То сигурно ще изглежда помръкнало и притихнало като Златица тези дни. Дали обаче правителството на другата държава ще възрази срещу нашия медиен подход? Работа на премиера ли е да се сърди като дете, което си пише домашните, но седи на чина, нарочен на чин за двойкаджиите?

За да се промени стереотипната представа за нас, трябва да променим визията си, да изчистим улиците си, да махнем гетата, да се поподредят селата, да се справим със съборетините-призраци от миналото, да намалим бездомните кучета и просещите, да вкараме поне десетина изявени оперативно интересни лица зад решетките, да спрем да сечем неконтролируемо горите, да можем да правим референдуми... Тогава можем да се цупим, че някой изкривява представата за нас. Но когато всеки ден се гледаме в кривите огледала на действителността, да виним друг, че не ни е видял добре, е несериозно.

5 коментара:

Боян Юруков каза...

Наистина репортажа е бил нагласен. Случва се доста често да го правят. Аз писах на репортера още щом видях записа по CNN. Не предполагам, че ще ми отговори де, но за да се оправи имиджа ни, едно от първите неща, които трябва да направим е спрем такива провокации.

яна боянова каза...

Не съм съгласна. Знаеш, че да се бориш с медиите на тема "манипулации" е малко обречена кауза. Трябва да се борим с действителността, за да има по-малко материал за манипулации. А и наистина не е работа на Станишев да пише подобни писма.

Анонимен каза...

Това е истината! Всичко друго е просто дълбок провинциализъм и комплексираност. Ако знаете само какви неща изнасят за нас в чужбина - лошото е,че са верни! Хубавото е,че чуждите журналисти много не се задълбочават, иначе...Представяте ли си, ако този журналист беше акцентирал на мизерията, която се видя бегло?Че при подобни условия и животни не биха издържали... Но какво ли съм седнал да убеждавам - "Няма по-сляп от този, който не иска да види!" Хубава мъдрост,нали?
Тъжното е, че подобен начин на мислене изповядват много българи.Но аз се радвам, че има и доста като Яна, Сандо,Тошко Райков, Сибилла Стоянова,Златина Коева, а и някои други честни люде около няколко много силни блога,което за мен,по-възрастния,е утеха и ми вдъхва усещане за нещо добро, което все пак може да се случи на бедната ни родина. Когато работех в Париж върху третата си "парижка" книга, шефът на туризма,г-н Пол Рол, направо ми каза:"Мосю Райков,искам Вие не само да ни хвалите, но и да ни критикувате!Защото иначе "заспиваме" и губим ориентация!" Хлъцнах...Това го казва не кой да е, а един от хората, които с Бертран Деланое, кмета на Париж, за две-три години направиха революция в този огромен град във всяко едно отношение. И ето, той не сеобижда,напротив,иска критика...Да,стоях и гледах объркано,признавам си... Вие как бихте реагирали,драги сънародници? Ами това е - разликата е от земята до небето...Това е!
А иначе тръбим - ние сме европейци...Да,европейци...
С поздрав:
Димо Райков
dimoraikov@skyrock.com
dimoraikov.blogspot.com
П.П. Между другото,прочетете последната статия в БЛОГУВАЩИЯ С ПИЛЦИ - там също ще видите и чуете неща, които отново ще разтреперат някои...А пък едно стихотворение на Даниела Йотова в блога й "Кукувиче гнездо" за България днес е достатъчно красноречиво,според мен.

Анонимен каза...

Напълно съм съгласна с репортажа. Това е самата действителност в България. Грозните вече стари блокове, мръсотията по улиците и хората, които няма с какво да се топлят или какво да ядат.

Charly каза...

А кой е виновен за ставащото на тази територия през последните няколко десетилетия,едва ли обикновенните хора които я обитават,наскоро бях в Прага ами че там и най-гадническият им квартал е по добре устроен от най добрите наши райони,то май цялата ни държава е едно голямо гето.
p.s.Наричам България държава но ние си знаем какво е.