Бележки на Яна Боянова

Така се прави стачка. Безцеремонно и безотказно. Дори култови награди като Златните глобуси на Холивуд ще бъдат жертвани, може би, заради протеста на холивудските сценаристи . Които искат по-голям дял от шоу-баницата. Мислех сценаристите за кротки и откачени типове, които пишат в повечето случаи безумни текстове под натиска на пазарната политика. Измислят малоумни финали, потопени в непоносимо сладък сос, превръщат иначе читави герои в блудкави и неясни личности, опитват се всячески да улеснят възприятието им, като ги лишават от загадъчност. Мислех сценаристите за майстори на предвидимата сцена и очакваната реплика. Но сега със заканата им да поставят стачни постове на раздаването на "Златен глобус" ми станаха малко по-интересни. Даже не искат да напишат сценарий за самата церемония.

Обичам да разказвам за хора, за които в google няма нито един резултат:) Такъв е Венцеслав Михайлов - Венце, по образование стенописец, по душа карикатурист, доскоро пазител и уредник в Софийската градска художествена галерия. Прекрачващ средната възраст. Сега без работа. "Да си уредник, значи да се уредиш, да си пазител - значи да си сфинкс", философства Венце в малкото кафене над "Славянска беседа" дни преди Коледа.  - Колко време ти трябва, гледайки една жена, за да научиш определени неща за нея, без тя да ти казва нито дума?  - Колкото по-малко време - по-същностното. Колкото повече време - има опасност да я харесам, да се влюбя в нея.  Венцеслав рисува в трамваите на София.  Преди време ви разказах за него само след петминутно запознанство. Дори не бях сигурна как се казва, защото беше изписал нечетливо името и телефона си на бързо скалъпена моя рисунка. Сега вече го разпитвам подробно.  - Добре, но в трамвая никога не знаеш коя жена кога ще слезе, колко време

"Имам една приятелка. Аз се обаждам на тази приятелка. Не говоря с нея за 5 години. Питам "Как е живот в България" и тя ми каже: "Аз имам една къща в един село. Никой не живее там. Ако ти искаш, можеш да ходиш." Така канадката Надя Счепара се озовава в самоковското село Рельово. Надя е красива и усмихната млада жена, с руса коса почти до кръста. Била е в Азия и в Африка - в Камбоджа и Мароко... Говори приличен български. Разказът й продължава така: "Аз заключвам телефон, купува билет, продавам моя пиано. Сега аз съм тук. " Намесва се Станимир Костов, художник, чийто път се пресича с българските пътеки на Надя. "Прекрасна история. Ние сме в кафе извън София. Решавам да си порисувам. Влиза Надя и отива на бара. Поръчва си вино. Помислих си: "Това момиче изглежда много добре, но със сигурност никога няма да си поговоря с нея. Скица след скица, тя идва с чаша вино и ме заговаря - "Мога ли да видя какво рисуваш? Аз идвам в България, за да ри

Помните ли... ако сте поне над 25 годишни, как събирахме в кашончета помощи за децата на братска Африка? Няма да забравя. Всеки трябваше да приготви дълготрайни храни, които да стигнат до гладуващите деца. Май бяха от Етиопия. Помня, че дадох буркан с лютеница, пакет с бисквити, шипков мармалад. Не знам как детският ми ум е разбрал това хранително послание, тази подадена отдалече милостиня от анонимни детски ръце. Но натрапчиво си спомням тези моменти, защото за втора поредна година в групата в детската градина раздават на всяко дете кашонче с благотворително събрани някъде в Германия играчки и лакомства, които да зарадват нашите деца. В кашончето има задължително: плюшена играчка, сладкиши, някаква занимателна игра. Унисекс - става и за момче, и за момиче.  Макар че миналата година ни се падна и яркочервен женски колан, обсипан с блещукащи камъчета, който не послужи на никого и... детска паста за зъби. Но нещата са грижливо подредени - моливчета, две тетрадки, скицник, желирани бонбон

Многото лица и роли на кофите продължават да ме изумяват. След поредицата " Ценни кофи за боклук ", ето я и следващата находка. Привечер. "Опълченска" на голямото кръстовище със "Сливница". По средата на пътя, точно на светофара, стои кофа. Прикрива дупка. Огромна дупка. Отдалече кофата сигнализира за опасност. Добър като размери декор. Досега съм виждала: гума от кола, пръчки и клони, кашони - в ролята на известител за подмолностите на централни пътни отсечки в София. Освен всичко останало, кофата е удобна за онези шофьори, които си хвърлят през прозореца кутиите от цигари и други "дреболии". Хем избягваш дупката, хем кофата ти е под ръка. Днес е голям ден за пътищата/виж предишната публикация/. Евроначало на годината отвсякъде... Surreal, but nice!, както бе казал филмовият герой на Хю Грант от "Нотинг Хил ".