Бележки на Яна Боянова

Цонко Цонев, който провъзгласи Каварна за рок-столица , положи клетва като кмет в компанията на Джон Лоутън от Юрая Хийп. Така рокбиографията на градоначалника става още по-тържествена. След като толкова от т.нар. рокдинозаври през изминалите години избраха да свирят там и да се снимат с кмета Цонев, вместо с първите държавни мъже /справка - снимка на Петър Стоянов с Пейдж и Плант/, вече никой не може да снеме музикалния венец от главата на каварненския кмет... А през далечната 1993-та Каварна беше малко, полуспретнато градче, обвито в чисто провинциална леност, което не беше ударено от стихийните промени на демокрацията. Имаше бели микробусчета с табела на предното стъкло :"Каварна-МОРЕТО-Каварна". За тези, които не знаят, краката на града не са топнати в морето, а са малко встрани. Тогава бяха живи някои икони на соц-а като голям магазин за домашни потреби, кафенетата не се бяха отървали от вида си на сладкарници и сервираха мелби от онези с пуричките и хартиените чадърчета...

КАРТИНКА от БЛОГА на Комитата или един от начините да се сетим за 7-ми ноември:)

Жив е той, жив е копнежът... по равния старт. Изумително, но го има все още - въпреки демокрацията, приватизацията, глобализацията. На родителската среща една твърда агитка от родители поддържаше тезата да се купят 32 еднакви несесера за децата, за да няма разплакани, сърдити, начумерени. И моливите, и острилките, и гланцовите блокчета. Всичко да е... еднакво. Като едно време. Когато имаше един вид тетрадки с тесни и широки редове и само един вид ароматизирани гумички. Помня как родители или роднини на някои съученици се връщаха от "чужбина" /едно далечно и приказно понятие/ и им носеха шарени и много различни несесери или кутии за моливи от тези на повечето деца, купени от книжарницата в училището. Помня колко невероятни ми изглеждаха. Но никога, даже преди 89-та и даже на 10 години, не съм правила детски трагедии от това, че другите имат нещо различно. Никога не са ми обяснявали, че трябва да бъда "като другите" и че всичко трябва да е "еднакво, за да не се с...

Между кафе-машините в една голяма сграда с много служители има конкуренция. Вероятно това е по-важно от описанието на топлите напитки. И цветът на чашките, и вкусът на кафето са от значение:) И така, върху няколко етикета на една нова машина в работата изгряха надписите: инстантно кафе, инстантно кафе с мляко и още някакъв вариант на "инстантно кафе". Върху малка бяла бележчица отдолу "помагат" трите магически букви: НЕС. Дори не са се сетили да напишат "разтворимо". На мен малко ми е трудно да произнеса гладко думата "инстантно", а си представям и диалога по средата на работния ден. -Да ти взема ли нещо от машината? -Кафе. -Какво? Дълго, с мляко...? -Не, инстантно. ПЪЛНО БЕЗУМИЕ. Звучи грозно и неестествено. Както са пълно безумие "позитивната конвергенция" и "социал-либералния вектор", които се развяват из медиите. Войната с чуждиците е обречена. Ясно е, че езикът е податлив на всякакви космополитни влияния и професионален ж...

Това не е баба, а блог . Новопостъпил в блогосферата на " Грамофон ". Есенно, есенно и предвкусвайки зимата :) С рецепти, групирани в категории за улеснение. Мразя готварските книги. И никак не спазвам рецепти. Но в мрежата можеш да срещнеш какви ли не кулинарни попадения - като това .