Вълнени гащи

Някога, всяка уважаваща себе си соц-баба плетеше на по-малките си или по-големи внучета терлички, ръкавички и... вълнени гащи. Зиме по пързалките и при настинки вършат чудеса. Като имаше режим на тока в демократичните години и парното отслабваше - скритите най-отзад в гардеробите вълнени гащи влизаха в тайната си роля - децата могат да се въргалят по пода, без да настиват, а по-големите: тайно да се стоплят, използвайки това древно и вълшебно изобретение. Сега отново дойде златно време за вълнените гащи - който ги има и не го е срам да си ги обуе. След уличната киша, дългия работен ден и призивите да пести топло и да плаща навреме, завръщайки се в апокалипсиса на газовата немощ, човек може да угаси лампите, да запали една свещ за романтика и... да си спомни за вълнените гащи. Те, също като чесъна, звучат като много драстично решение за префинените ни градски души, свикнали с лукса на дългата баня и разточително светещите крушки. Надали някой уважаващ себе си тийнейджър би посегнал към тях, за да се стопли. Или пък т.нар. бизнес дами. Но картината от последните две нощи обрисува удивително добре тоталната крехкост и цялата измислена стабилност на днешния ни свят. На убеждението ни, че живеем в модерно време с много гаранции за битова свобода и просперитет. На надменността ни на надъхани консуматори, които не се замислят за ефекта на доминото, докато то не започне да пада. Едно газово кранче или копче накара цял континент да настръхне. Нас пък ни парализира като държава.Като току-що закачена с карфица пеперуда, от която изпопада целия цветен прашец. Лекичко потрепваща с крилца, но "закарфичена". Новата година, започнала с "обгазяване" на публичните комуникации, последователно и респектиращо се бори за голата истина, че от проблеми, скандали, "войни", кризи и депресии просто не можем да се отървем. Че вече не помним празниците - и дума да няма. Лудостта на ежедневието си проправи с грохот магистрала сред задрямалите и забравени ЧНГ-честитки в мейла, неразчистения сняг по малките улички, изчезващите "духалки" от магазините, паниката, че поскъпва хлябът. И на фона на цялата газова безизходица някакви хора отново ще ви заговорят за избори, ще напсувате по няколко пъти руснаците и ЕС, докато душът ви процежда хладката вода, ще си купите ненадейно печка. Така ли си представяхте началото на новата година??? Или пък третата година в ЕС? Не унивайте. Купете си ароматна свещ, забравете за телевизора, защото харчи ток, а и всички говорят само за кризата, разлистете някоя от книгите за световната конспирация. 21-ви век не е това, което мислим за него. С лекота те връща в 19-ти. Може би трябва да му измислим и духовен символ: тръбата на газа. Безценното гориво, с което се правят хляб, стъкло, цимент, торове... С което карат такситата и се топлят болниците. С което се търгува денонощно. И денонощно прекосява стотици километри в невидимите си лабиринти. Сега всички сме свързани в бедата. Така че, потърсете малкото си лично спасение. Малката си утеха насред общоевропейското хлипане. И... спомнете си за вълнените гащи:)