12 януари, 2009

wc = bg

Не сте допускали, че един скандал може да излиза от тоалетната? Значи не сте българин. Ние умеем да се забъркваме в безсмислени скандали, но когато и изкуството се намесва, ситуацията става деликатна и неописуема.
Пред широка публика в евростолицата Брюксел един български художник ще си отмъсти. Като нарисува тоалетна, изразяваща ... всичко българско и родно върху пано, описващо отделните страни в ЕС. "Проектът за мен е възможност да си уредя сметките с фалшивия патриотизъм, да се облекча от българската материална и духовна нищета. Още повече, че това ще изнерви доста хора - впрочем мен това ме интересува, искам да провокирам скандал, особено у нас!", казва г-жа Джелебова, цитирана от БНТ. "Това е пънк жест, нарочно примитивен и вулгарен" - продължава авторката на куриозното послание.
След първоначалния гняв или нервен смях, ще дойде и времето за отрезвяване. Забавно и провокативно е само на пръв поглед. На втори е леко отвратително. Проектът цели да се надсмее над "бариерите и предразсъдъците" и да ги разруши. Но да си изпробваш "фантазиите" с дъх на канал на високо равнище и да се възползваш от привилегията да си сложиш името под един циничен образ, който очерня и без това тъмничкия образ на България, не е просто бунт, а безвкусица. Вярно, ще си зададем въпроса: какъв е изказът на личния протест? Къде са границите му?
Но извън чисто творческите мотиви на един човек да използва отпадните метафори, остават няколко държавни загадки:
- След като министерството на културата побърза да се разграничи от унизителния wc-образ, тук никой ли не се е поинтересувал кой и как ще ни представя пред Европа? Дори в хумористичен план? Защото това не е поредното биенале, а официално събитие на високо равнище. На него ние ще бъдем... клекнали.
- След като постоянното ни представителство към европейските институции така усърдно и мигновено протестира официално срещу вече окачения макет, кой е трябвало да види wc-откровенията от слизането им от самолета до окачването им? Или да поговори с авторката навреме, не сега да се излагаме, като искаме творбата да се свали от общото изложение, все едно съвсем сме изгубили чувството си за хумор.
- Докога сами ще се накисваме в собствените си ........? Защо не се научим да разказваме добри/не захаросани/ истории за себе си? Лоши има бол. Нали уж изкуството трябва да лекува? Не да повтаря истории от вестниците, където за българските тоалетни се изписа достатъчно.
- След като един художник превръща държавата в тоалетна в опит да си реши някакви лични проблеми с нея, дали пък държавата да не му поиска такса за ползването й?
- Изкуството като глезеното дете на днешното време, на което всички угаждат и не всички разбират, колко крайно може да бъде?
- Вие какъв анти-символ бихте използвали на мястото на Елена Джелебова? И дали можем да се погледнем достатъчно честно отстрани?
- Дали зад лицемерното "изкуството е пълна свобода" няма да се стопят истините, които трябва да си кажем за това българско участие в модерната арт-инсталация, която бележи началото на чешкото председателство?

И така, редом до футболистите на Ботуша, гайдата, дървото, дините и саламите, до образа на Дракула стои нашата тоалетна-тип клекало. И в другите проекти има закачка, но нашата е по-лютичка предвид и без това немалките ни комплекси за образа на България. И мириса на тоалетна, който започва от Калотина насам и възвестява приближаването към Ориента.
Да се научим да се шегуваме с недостатъците си, сигурно е сред най-трудните умения. Но пък да не знаем кога да спрем, също е вид комплекс.

1 коментар:

Анонимен каза...

Каде се загуби ,защо не пишеш,айде че малко ми е тъпо.

Charly