29 септември, 2008

векът на пергела

В България уникално съжителстват най-новите с удивително вехти и ретроградни практики и технологии. Бегло мернах в тв кадър около поредната морска трагедия с потъването на кораб край Емине, че част от българските пристанищни власти мъдруват нещо пред някакъв екран, а пред тях на масата гордо лежат и други пособия за изчисляване: един пергел.
Преди ден-два пък една телевизия отново разказа как работят полицаите, надникна в ежедневието на човека на закона, който живее сред хиляди хартии и не си пази пишещата машина за спомен или реквизит за някой ретро-филм, а работи на нея, все още. Неотдавна пък дознателите показаха как си лепят с тиксо облегалките на столовете, защото се разпадат, а очевидно бюджет за нови няма. Така е, както знаете, и в болниците - някои апарати работят противно на всички физични, научни, амортизационни, времеви, медицински закони. Друг е въпросът... колко точно работят.
Една селска кметица преди време показа и своята пишеща машина и папките изписани лично от нея материали по управлението. И се радваше жената, че отнякъде изпаднал някакъв компютър, та с радост сяда да се запознава с него.
Наскоро будна гражданка се оплака по радиото, че й взимат личните данни в пощата, когато отива за колет и ги записват не къде да е, а в окъсан, с една дума дрипав и мазен тефтер, в който може да надникне всеки следващ от опашката.
Днес се наредих на една друга опашка - в централното бюро за "абонаментни карти и билети на /гр/адския транспорт. На неголяма плазма вътре се върти ограмотително филмче за новите електронни карти за пътуване, за новите автомати за билети, но в обширното помещение попадате в зоната на догадките. По гишетата надписи няма. Не пише къде билети, къде карти, къде поименни или преференциални карти и къде всички останали. Има едно гише "платежни"/каквото и да означава това/, едно - рекламации, а останалите са просто номерирани: като това тук. Просто гише номер 8. Написано... на ръка естествено - върху бял лист. Опашка от пенсионери се виеше като река в скалиста местност пред съседното гише, а на осмото имаше по-малко хора. На съседното пък - хич. Неясно по какви причини и кой на коя опашка си избира да се реди, защото се оказа, че и на 6, и на 8, и на "Платежни" правят едно и също. Но тези витринки с номерца те карат да се чувстваш като идиот, забравил писмеността си. Защо пък са ми надписи, като мога да си повися половин час повече или някой да пита умолително през две минути: "а тук при вас може ли да...?" На подобен абсурд отдавна не бях попадала, но в администрацията са олимпийци в създаването на абсурди.
Докога няма да има обновяване, а затъпяване? И принизяване - на длъжности, професии, обществени пространства за услуги, на дълга гражданинът да бъде обслужен бързо и качествено, да не излиза от поредното учреждение с главоболие и навикан като селския идиот? Докога ще ни се струва нормално да се пише в тефтер? Докога ехото от машините "Марица" ще се чува по някои коридори? Докога посетителят ще има в мобилиня си телефон света, събран на един дисплей, а служителката отсреща ще описва на ръка стотици данни? Докога пергелът ще управлява делника ни вместо компютъра?

2 коментара:

Апостол Апостолов каза...

Вие сте един чудесен публицист и би трябвало да предложите ваши материали за печат в централните печатни издания.

Защото писането по блогове е и си остава несериозна работа. Пък и малко смешна- та кой в наши дни работи ангария?...

яна боянова каза...

Благодаря:) Това за ангарията е вярно, но пък тя ти дава собствено пространство за размисъл, нали? Поне няма редактори, с които да споря:)