24 февруари, 2008

за пророчицата и пазача никола

Някои хора дълго след смъртта си карат другите да си спомнят за тях. Така е и с Ванга, чиято къща в Петрич сега стягат за музей. Като малка прекарвах цели лета в този град. И никога не бях влизала в този дом. Помня го смътно в една от преките до пазара на открито и хората, които чакаха на опашка. Но дори не съм сигурна, че това е изцяло мой спомен, а не е обагрен от легендата около това място и тази жена. За която много са ми разказвали. Съвсем наскоро влязох в ремонтиращата се къща за пръв път.

Странно е да видиш толкова вещи, които обикновено се "разотиват" с починалия и изчезват от видимия свят, по местата им, където са стояли с години. Странно е колко "живо" изглежда всичко: пръстта, останала по празните саксии, шарените възглавници, кристалната гарафа за вода, спрелите стенни часовници, иконите, изкуствените цветя. Е, описът на имуществото е по канцеларски стриктен и някои вещи, които няма да са част от музея, са прибрани и запечатани в тъмни чували, едно черно палто виси в коридора позацапано от прахоляците на ремонта, в стаята с иконостаса слагат ламинат... Боядисват къщата в гълъбовосиво, каквато е била някога. Шум от инструменти и работници, които довършват зида пред къщата, откъм улица "Ванга". И няколко срамежливи кокичета в градинката отпред, още назасадена. В очакване на първите посетители, на табелите с информация, на разгласата, че тази къща отново ще отвори врати...Като къща на спомените за онези, които са били при Ванга. И като къща на представите и митовете за онези, които не са.

А на Рупите, където времето наистина спира и мъглицата от горещите извори с мирис на сяра, се разнася над обширната равнина под Кожух, живее пазачът Никола. Идва да нахрани любимите на Ванга шарени кокошки токачки и разказва как "преди птичия грип" се разхождали свободно из околността, а сега са затворени с телен покрив над главите. Хвърля им жито и си спомня, че 30 години минавал близо до Рупите, работел като машинист и гледайки местността от влака, си мислел: "Ех, като си пенсионира човек да дойде на такова място да живее". Така и станало. Не спи много нощем. Слуша радио. За разлика от мен, не вярва мястото да се промени след завършването на туристическата спалня, която в полукръг заобикаля неканоничната и неосветена от БПЦ църква "Св. Петка" като манастирски комплекс. Нямало и нови заведения да отварят, отговаря на скептичния ми поглед. Ще има ботаническа градина. Посетителите все така ще могат отвън да разглеждат едно от помещенията, в които Ванга е прекарвала дните си. И да си правят кални бани, ако решат да използват близостта на лековитото място. "Бастуни хвърлят хората".

Сега има затишие. Зимата в тези краища на юг е почти като пролет. Цветът на земята, която рядко задържа сняг, си е все така пясъчно-кафеникав. Туристите още не са утъпкали новия маршрут: Рупите... и до къщата на Ванга в Петрич. Където няма да има забрана за снимане. Вероятно ще има рекламни материали, за които ще се погрижи общината. И от едно необикновено място с ореол на мистика и препредадени с шепот предсказания, ще се превърне в обикновена спирка на любителите на легенди. Като Демир Баба Текке или Кръстова гора.

Няма коментари: