Пропускане към основното съдържание

Крехкият протест срещу найлона

Един протест, оше ненабрал сила, стои между останалите за мнозина вероятно като екзотичен. Между звънците на кравите на жълтите павета и кресливите опозиционери, петицията на студента по европеистика Алекси Дамянов срещу найлоновите торбички вероятно няма да спечели толкова пространство в ефира. 

Но за разлика от ситуативната игра на шумно митингуващите опозиционери, има малко по-дългосрочен замисъл - да направи торбичките по дърветата и в краката ни по-малко. Да накара повече хора да откажат средващата, n-та на брой торбичка, която ни подават БЕЗПЛАТНО и за най-бизобидната купувана дреболия. 

Може да ви е смешно говоренето за платнените торби и мрежите на баба ви, но по онова време, когато моята ходеше на пазар с такива, найлонът не беше част от градския пейзаж. Пластмасата също. Киселото мляко се продаваше в симпатични бурканчета, бозата и тя. Увиваха сиренето и кренвиршите в хартия. Вярно, нямаше безброй магазини, нямаше рекламни торбички "MANGO", "Ninka" и пр., свободната търговия си има и минуси. 

Но има и елементарна логика, която трябва да ни разтревожи и да ни накара да пощадим микросредата, в която живеем, вместо да я тъпчем с неразграждащи се материали за десетки години напред. За днешния забързан и свикнал с мантрата "еднократна употреба" човек, да мие буркани е изтезание. 

Убедена съм, че в много офиси да се събира използваната хартия и да се хвърля разделно, все още е мисъл, отлагана за бъдещето. Изборът pvc или хартия е все нарушаващ екоравновесието избор. Но в днешния свят на добри технологии хартията отдавна може да е рециклирана, а полиетиленовият материал за торбичките - и по-екологичен. 

Десет отказани торбички при покупка на дребни неща, които слагаме в чантата и по джобовете, са същият невидим жест като покупката на чанта, която не е от естествена кожа. Че няма да уловим всички витаещи във въздуха найолонови торбички, които пролетният вятър съвсем скоро ще размаскира, няма. Но че всеки би могъл да намали найлоновия хаос около нас, твърдо го вярвам. Стига да не са мнозинство онези, на които не им пука.

Коментари