06 февруари, 2008

улица "кабил"

За някои България се променя. За други - горе-долу. А за трети - никак. Те си обитават материално и географски места, които почти не се променят. Далече от тътена и мълвата за министерски рокади, корумпирани служители, шумни съдебни процеси, евродоклади. Далече, по селата. Събраха се в София представители на селските читалища от цялата страна на среща, на която бюрократите от министерствата на земеделието и културата им обясниха как ще могат и те да се докоснат, евентуално, до някои европроекти. Казаха им, че документацията била на български и че няма да е трудно да се поподготвят. А хората питаха за какво ще бъдат тези пари: за акордеон ли на читалището или? И както си питаха, застана един човек от Каварненско и право на Нихат Кабил в очите рече, че иска да кръстят улица на негово име в едно село. Правилно чухме, не "Шибил", а "Кабил". Европейското за човека от Каварненско и за министъра са две коренно различни неща. Европейското не е стигнало дори като полъх, като идея, да не говорим като материално замогване до много места.

Как точно, този човек прецени, че земеделският министър е заслужил и колко е направил за благоденствието на местното население, не стана ясно. Ако го награждават в аванс за бъдещото процъфтяване на района покрай читалищните европроекти, това е особена прозорливост. Но по-скоро е рефлексът от миналото: да се поклоним на властта, да целунем ръката, която дава, пък макар и от дъжд на вятър, пък макар и сладки думи. Поканили са ни чак в София, раздали са ни скъпи чанти с материали и документи, които не разбираме съвсем, но цял министър ни идва на крака, как да не го удостоиш с улица? А че улицата е в състоянието си от 1988-ма, вероятно, няма значение. Че може би селското училище вече не работи и хляб карат отнякъде веднъж-дваж седмично - също. Че няма лекар, тв и радио-сигналите в селото вероятно се смесват с румънски, а линолеумът в кметството не е сменян от десетилетия - са дребни грижи от днешния ден. Друго е селото да си има улица, кръстена на министър. Това дали топли през зимата?

3 коментара:

GaN каза...

Типичен балкански манталитет.

Много ми напомни за пиесата "Големанов", не знам защо :)

Пламен каза...

това е някакъв друг свят, леле.

Георги Грънчаров каза...

Бедна България, дето не се учи от грешките си...Това ми напомня на времето, в което бул. "Евлоги Георгиев" се е казвал бул. "Адолф Хитлер", а друг също тъй известен булевард - "д-р йозеф Гьобелс".