Бележки на Яна Боянова

Латинополитиците винаги са нестандартни. След като обеща на вечния Фидел да продължи борбата му с империализма, венецуелският президент Уго Чавес реши да се намеси и в сферата на часовите пояси. Призори на 1-ви септември часовниковите стрелки в страната ще бъдат преместени с 30 минути напред в сравнение със средното време по Гринуич. Така според министъра на науката и технологиите Ектор Наваро преходът към новото време щял по-добре да разпредели слънчевата светлина в страната. Ексцентричният ход ще окаже благотворно влияние върху здравето и самочувствието на венецуелците, казва Наваро. По-стара хрумка на Чавес бе да смени посоката, в която е застанал белият кон върху герба на страната - вместо надясно - наляво, припомнят руски издания.

Идва Илия Троянов. Въпреки, че го обявяват за "германец, роден в София", за себе си го наричам един от онези българи, намерили Мястото си далече оттук. Пише книги, превеждан е в няколко европейски страни, прибрал е в кабинета си няколко литературни награди. Пораснал е в емигрантско семейство. Живял е в Кения и Индия. Учил е право и етнология и казва, че "човек, който купува книги, не може да бъде номад". Пише на немски, а на български се появяват две негови заглавия - "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" и "Събирачът на светове". Последното заглавие се превърна в метафора за самия него. Събирачът на светове.

Малки песъчинки на омразата, които се натрупват. Това е видимо и без анализатори и хора от НПО-та, които да осветляват циганския проблем. След онези мини-"въстания" в Красна поляна започват да зачестяват единичните случаи на междуетническо насилие, което води и до смърт. Пребито момиче от дом за сираци, призиви за средновековна мъст след побоя в Самоков, заглавието "Ром преби мъж в Долна Митрополия". Това не е само ехо от случилото се в Красна поляна. Това натрупване на насилие в един момент може да промени качествено картината. Онази "замръзнала" картина на ромско-българските отношения, която си наблюдаваме безучастно от години. В един момент просто ще се пръсне на парчета. Както водата разцепва камъка след време... Психологът Христо Монов говори за два модела на детството, които се сблъскват като последица от трайната гетовизация на циганите. "Децата от глобалния свят на интернет, за които Азът е основополагащ в ценностната система, влязоха в стълкн

Не обичам екшъни. Но имам няколко любими. Които правят крачка встрани от безмозъчната схема "бой, бой и още повече бой". Последният такъв пример в екшън-стилистиката на днешното кино е Борн . Самоличността, превъзходството и ултиматумът. И заради въпросите за паметта и цената, но и заради винаги присъстващия "втори план" - този герой не е еднопластов, свъсен и непроницаем като повечето силни момчета, които само стрелят. Има колебание, има търсене, има самоизмама. Добре е като се виждат повече неща - и страхове, и сълзи някакви. Добре е, когато сценаристите се напънат да измислят и друг екшън-мотив, освен отмъщението. Матрицата на безгрешно удрящия, който е виртуоз на пътя, мачка всичко наред и оцелява след авто-салто-мортале, тук е най-малката причина да гледаш. Дори камерата, която превръща филма в един по-дълъг клип и се "врязва" в сюжета като отделен участник, е повод да се загледаш. Има красиви екшъни. В които забравяш за задължителната купчина мъртви

Прочуха се нашите амбулантни търговци отвъд Дунава, на север. Румънският печат писа за голям брой техни представители, глобени от полицията в Букурещ, задето въртели незаконна търговия. Нашенците от погранични селища продавали всякакви неща - от потници и чорапи до паста за зъби и одеколон. Опитах се да потърся повече подробности за стоките, които българите предлагат на шосето, но навсякъде се въртят само тези - малко бельо и малко помада. Амбулантната търговия е неизкоренима. Тя е част от вкуса на Балканите и на Изтока. Колкото по на изток отиваш, толкова повече неща можеш да си купиш на улицата - от палачинки до употребявани авточасти, детски играчки и торбички против молци. Извинете, но от години на "Графа" точно до една голяма книжарница си висят комбинезони и пеньоари - и в студ и в пек, те са се вписали завинаги в пейзажа на трамвайната спирка. Също от години в един вход на "Графа" едни позастаряващи вече момчета продават чорапогащници и вероятно знаят наизуст