Бележки на Яна Боянова

Много от култовите марки на социализма преживяха времето си, се казва в статия на Алексей Аронов в "Известия" , посветена на спомените за тези стоки. Редом с мотоциклета "Ява" и фотолентите "Орво" са заснети легендарният коняк "Плиска" и пакет цигари "Ту 134". Почти 2 хиляди души са попълнили анкетата на "Известия". Най-много на руснаците им липсват монголските кожуси - на 24%, 23% жалят за мотоциклетите "Ява", а 17% - за чешкият кристал. 12% са гласували за китайските термоси, 10 - за българските цигари, 8% от интернет-потребителите с агласували за ГДР-гарнитурите "Хелга", на 6% им е мъчно за полската козметика. Кубински цигари, унгарски консерви, югоподправки, кубчето на Рубик и малките фигурки на индианци са сред призраците на онова време, което провокира определението "марки на носталгията". Според изследователи, любопитно било, че интересът към соцмарките сега е не само от страна на хората, к

Чели ли сте скоро Йовков? И аз не бях. Но се присетих за някои любими разкази като "Мечтател". Там старият ерген Боянов живее в пощенска станция-страноприемница на границата и от един бегъл епизод с интересна жена успява да си изгради цяла вселена от илюзии. Госпожица Вяра преминава през живота му като белите коне на кираджията Ак Яхя и също като тях оставя облак мечтателен прах след себе си. "Една вихрушка се повдигна сред пепелището на мегданя и като някое фантастично дърво, израснало за миг из земята, изправи се и се извиши нагоре". Така започва "Съд", където Мустафа Ешреф Токмакчията преобръща представите си за миналото на един съдебен процес за две ниви... виждайки дъщерята на обичана някога жена. Той гони призраци в паметта си, заслушва се в шума на опустялата си къща, "сладка мъка свива сърцето му". И решава да излъже, превърнал избледнелия образ на една жена в просветление. Но един разказ винаги ми звучи ритуално като молитва. "Песен

Тригодишно момче от софийско село се е простреляло с газов пистолет, а тригодишно момиченце в Сливенско си е отишло заради падане в необезопасена тоалетна яма. Преди дни кучета разкъсаха малко дете във Великотърновско. А май миналата година от село край морето изчезна отново тригодишно хлапе, от собствения му двор, оставен с отворена порта. Общото между тези случаи е, че децата очевидно са били сами. И лековерно възрастните са подценили любопитството им да тършуват насам-натам и да разглеждат света. Повечето подобни инциденти се случват в селата. Там децата живеят по-свободно и не са "вързани" за полата на майка си като градските деца. Но опасностите са еднакво страшни и на двете места. Не си представям как се чувства майката на онова дете, паднало в ямата, нито майката на разкъсаното от кучета наскоро проходило детенце. Никой не е "застрахован", но не може да оставиш едно мъниче да се самоотглежда, воден от бабешкото заклинание, че бог пази "пияните и децата&q

Има един човек, който дразни много други. С това, че често е в медиите. С това, че умее да "продава" на публиката намереното под земята. Викат му Българският Индиана Джоунс. В дъждовно и хладно време ходи с дълго тъмно манто и шапка. Атрактивен е. Някои от колегите му археолози неофициално дори му оспорват добавката "професор" пред името. Други вероятно му завиждат, че за всяко откритие успява да вдигне достатъчно медиен шум. Николай Овчаров отново събра камерите и фотоапаратите. Този път в София, от хартиени торбички извади каменни кръстове, онзи трон с фалоса и фрагмент от изображение на орел. За 30 минути успя да преразкаже пред журналистите цяло лято разкопки на Перперикон. И да събуди желанието на невиделите го да го видят. Умее да намира верните думи и да поддържа легендата. Знае как с предметите да връща към онези митологични времена, забулени в историческа недостатъчност. "Войната" му с Георги Китов на тема само златно ли е величието на траките зас

Няколко страхотни изречения от интервю със Самуел Финци : - Кое не можеш да приемеш в съвременния образ на българина? - Безпаметността. Липсата на мисъл какво е било преди, което си е предпоставка да не мислиш какво ще бъде напред. Мисли се само за момента и всичко трябва да стане ей така, с щракане на пръсти едва ли не. Тук има едно нетърпение, което прераства в агресия. Всичко това идва от липсата на памет. Българинът забравя много бързо. Забравят се много извършени деяния и после тази забрава идва не от някаква щедрост или всеопрощаващо отношение, а защото той си казва – „абе, айде, много важно!”.