Бележки на Яна Боянова

Софийските ремонти разместиха трафика и спирките на транспорта като игра на "Не се сърди човече" - има пионка, няма пионка, има спирка, няма спирка. Че хората не са длъжни ежеминутно да следят медийната информация за менящите се спирки на градския транспорт, е ясно. Но че изчезват ламинираните табели, които се ветреят по постоянни и временни спирки, си е чист български феномен. Нарича се "изместване на гнева". Трябва някой/нещо да "отнесе" яда на онзи, който не се е информирал навреме, който закъснява, който си търси оправдание. В случая изчезва табелката и никой след теб не може да прочете посланието на градския транспорт до редовия пътник...Проблемът за реализирането на гнева е стар народопсихологически проблем. Българинът трупа напрежение в работата, което си "донася" у дома или обратно - домашното напрежение се проявява в службата. Затова често на работа е начумерен и свадлив, а домашното насилие за мнозина е ежедневие. А умението да живееш в

Толкова близо до смъртта. Толкова близо трябва да се стигне, за да излязат хора на площада. Днешният протест в Златица след убийство събра повече от хората пред народното събрание на последните демонстрации против управлението. На широко отразяваните, нагнетявани, анемични протести срещу всичко и срещу всичко, които на фона на умислени и остарели рок и блус-символи на демокрацията не успяха да раздвижат застоялата кръв на загадъчния персонаж, който наричаме "гражданско общество". На малкия площад в Златица били около 1000 протестиращи. Със свещички в ръце. Спомнете си бързо забравяните последни убийства - драматични, безсмислени, идиотски. На студентите Стоян и Найден. Спомнете си сестрите Белнейски. Спомнете си децата, смачкани в "картонената" дискотека "Индиго". Не забравяйте задушения арестант Куцаров. На това общество му трябват кръв и сълзи, за да прояви истинско възмущение. Защото умората от 20-годишния спектакъл на демокрацията, игран вече почти б

С БДЖ вече всеки прави каквото си поиска. След последния хит , когато бе спрян влак заради 151 пътници без билети, сега от Старозагорско се чу вестта, че има пострадал от обстрел на влак с камъни. БДЖ за пореден път моли за съдействие институциите срещу "антисоциалните прояви". От години камъни летят срещу вагоните. Че някои хора имат проблем с гнева , го писах миналия месец. Но че БДЖ се превръща в мишена на всякакъв тип агресия и нихилизъм, вече е ненормално. Вярно, че много от децата днес не знаят какво е влак, не са се возили никога. Вярно е и това, че автобусите нокаутираха ЖП-компанията и й взеха основния пътнико-поток въпреки всичките си недостатъци. Но пък и БДЖ се държи като нещастна вдовица, която само хленчи. Не прави нищо за поизтупване на избелялото и покрито с прах реноме на железниците и за превръщането им в консервативен, но комфортен транспорт. Може да е романтично, но преди години да пътуваш с влак си беше готино. За разлика от сегашното преживяване . Иначе

Имаше времена, в които да ходиш с червено палто през зимата беше опасно . Тогава бяхме толкова полудели и разделени от ветровете на промяната, че се ориентирахме за партийните страсти по дрехите. Оттогава датира и понятието "червени бабички". Тази зима червеното ще бъде цвят номер 1. Не съм фен на червеното, но има интересни факти около този цвят. Според слънчев календар в Тайланд, в неделя всеки може да се накипри в червено, а родените на този ден - да смятат цвета за "свой". В източна Азия изписват имената на починалите с червено мастило в Книга на мъртвите, а ако това се направи с име на жив човек, се смята за проклятие. В римската митология червеното е свързано с бога на войната Марс - оттам идва и името "Червената планета". Червеното е свещен цвят по места в Африка и там на жените се забранява да носят червени дрехи. В Русия цветът има общ корен с "красив". Червеното е традиционен цвят, с който картографите отбелязват пределите на Британскат