Бележки на Яна Боянова

"Времето за лалета" там почти отминава. Повечето скоро ще прецъфтят. Но гледката е вълшебна. Навсякъде в градинките и покрай улиците са нашарили градския пейзаж с лалета в ярки нюанси. Има и "извънземно" лилави. И такива, в които цветовете се смесват:) Eто някои от онези, които срещнах:

Това е един от многото квартални мачове, състояли се извън хрониките и спортните новини, незабележимо, из близки и далечни земи, в една пролетна събота. За неговите участници обаче той си е уникален. Някои може и да не са спали след това. Други - да са се наранили. Трети - да са повярвали в себе си повече, отколкото преди мача. Минавах случайно край тази училищна ограда на път към автогарата на Сандански:) Изгледах почти цяло "полувреме". На тръгване резултатът беше 7:7 :) Представих си същите или подобни момчета да ритат из прашните улички на някое африканско село или в Бразилия. Вероятно и там някъде някой Исус е играл "мача на живота си", както и Исус от Сандански:)

За пореден път, на концерт преди две-три вечери си казах: няма такова място. Просто няма. ПОВЕЧЕ ОТ 15-20 ГОДИНИ НАЗАД/по-малките да не се мъчат да си спомнят/: НДК. Добре осветено, запазено, официално, дори официозно пространство. Работещи гардероби. Многобройни тоалетни. На друго място май нямаше толкова много накуп. Да изпиташ наистина удоволствие, пристъпвайки в зала 1. Първите Киномании. Чисто, потъваш върху меката седалка, потъваш и във филма, защото всичко наоколо предразполага. 2008-ма: Лятото отвън около "двореца" е непоносимо. За скарата и цацата май съм писала. Слобяемите павилиони придават на пространството ако не вид, то поне вкус на битак, седмичен пазарен ден, или помощна инфраструктура за концерт на стадион. Върху настилката остават мазните петна от всякакви гастрономически дейности. 2009-та: С първия концерт от Sofia Jazz Peak се задава и Стройко. Отвън се режат дъски, ръмжат машини, носят се плочки и всякакви строителни плоскости, по земята се върга...

Тази вечер Бойко Борисов прояви изобретателност. Отиде да чака Станишев пред Министерския съвет, без да имат уговорена среща. А после, обиден, каза следните неща, които е добре да прочетете в оригинал: "Бойко Борисов: Диалог може да има, когато се престане със "селските номера" 22 март 2009 21:21 Агенция "Фокус" София. Кметът на София Бойко Борисов помоли премиера Сергей Станишев и неговите пиари да престанат с „тези селски номера", предаде репортер на Агенция "Фокус". Премиерът иска да ме изкара, че съм по-страхлив или че той е по-куражлия от мен. Но неговите пиари го направиха за смях тази вечер, неговият щаб са разчели всичко, освен че аз съм безстрашен човек. Аз съм израснал в Банкя на улицата. Когато той се е возел в „Мерцедес” без номер до училище, аз се биех с чантата на гърба от нас до училище и обратно", каза Борисов. Попитан все пак може ли да има диалог между него и премиера, Борисов обясни, че пиарите на министър-председателя тря...

Защо ни беше тази протяжна кампания по села и градове? Ентусиазъм, анимиран автобус с книги, разнасящ просвещението и посланието, че да се чете е все така модерно? Живи предавания, заснети филмчета в различни краища на света? След като финалът е малко или много предизвестен. Толкова предвидим. Толкова провинциален. Ние българите наистина обичаме да си разглеждаме пъпа. Това, че "Под игото" спечели го доказва. Няма нищо лошо - книгата си е добра, като история, като емоция, като образи. Но да стане "любим роман" означава всички дружно да се пренесем на чина, при темите по литература, при черно-белите филми. Откъде е тази втораченост в миналите сюжети, славянската носталгия, кахъренето, че все нещо ценно сме оставили зад завоя - как да си го върнем? "България на три морета" и т. н. Сега "Под игото" номер едно. Това вкопчване в образи-икони от миналото е като комплекс за вина, че нещо днес не ни се получава. Като комплекс за малоценност, че днес с...