Голямото комплексиране

Защо ни беше тази протяжна кампания по села и градове? Ентусиазъм, анимиран автобус с книги, разнасящ просвещението и посланието, че да се чете е все така модерно? Живи предавания, заснети филмчета в различни краища на света? След като финалът е малко или много предизвестен. Толкова предвидим. Толкова провинциален. Ние българите наистина обичаме да си разглеждаме пъпа. Това, че "Под игото" спечели го доказва. Няма нищо лошо - книгата си е добра, като история, като емоция, като образи. Но да стане "любим роман" означава всички дружно да се пренесем на чина, при темите по литература, при черно-белите филми. Откъде е тази втораченост в миналите сюжети, славянската носталгия, кахъренето, че все нещо ценно сме оставили зад завоя - как да си го върнем? "България на три морета" и т. н. Сега "Под игото" номер едно. Това вкопчване в образи-икони от миналото е като комплекс за вина, че нещо днес не ни се получава. Като комплекс за малоценност, че днес сме по-слаби от вчера. Като комплекс, че не четем - какво друго означават заглавията на Достоевски, които влязоха в 100-цата? Нима вярвате, че затрупаният с проблеми и грижи българин, поливан ежедневно от телевизионния риалити душ, вярващ в Яне Янев и предричащ му /според социолозите/ влизане в идния парламент, чете Достоевски? Или заспива с "Под игото" до възглавницата? Не е ли прав Гого Лозанов, че понеже няма български книга, която да е прекрачила строгите граници на националното, ние си залагаме все на най-българското, на онова, което само ние си разбираме? Аз не знам как например японец разбира "Под игото". Или скандинавец. Понеже е много превеждан роман. Или "Време разделно". Това са си нашенски истории. Трябва да си живял по тези земи, за да плачеш, четейки ги. Нещо започвам да се изморявам от липсата на фантазия, размах, смелост да заработим с по-мащабни понятия - географски, геополитически, литературни. Намирисва ми на нафталин, на страх да надникнем отвъд клишетата - за историята, за Балканите, за нас самите. Кои книги определят светоусещането на днешния модерен българин? Ами, онези, които са били в задължителния му списък за четене през ваканцията. Така излиза. Значи той или други не чете, или други не харесва. Иначе нямам обяснение за големия процент участници в кампанията "Голямото четене" на възраст от 21 до 40 години. Такива били половината. Извинете, но не ми се вярва при тях да тежи с такава сила "Под игото". На тази книга би й отивало да участва в друг тип състезание - тип "Великите българи", например "Великите български книги", но да е венецът на днешното четене...