Срам ме е от НДК

За пореден път, на концерт преди две-три вечери си казах: няма такова място. Просто няма. ПОВЕЧЕ ОТ 15-20 ГОДИНИ НАЗАД/по-малките да не се мъчат да си спомнят/: НДК. Добре осветено, запазено, официално, дори официозно пространство. Работещи гардероби. Многобройни тоалетни. На друго място май нямаше толкова много накуп. Да изпиташ наистина удоволствие, пристъпвайки в зала 1. Първите Киномании. Чисто, потъваш върху меката седалка, потъваш и във филма, защото всичко наоколо предразполага. 2008-ма: Лятото отвън около "двореца" е непоносимо. За скарата и цацата май съм писала. Слобяемите павилиони придават на пространството ако не вид, то поне вкус на битак, седмичен пазарен ден, или помощна инфраструктура за концерт на стадион. Върху настилката остават мазните петна от всякакви гастрономически дейности. 2009-та: С първия концерт от Sofia Jazz Peak се задава и Стройко. Отвън се режат дъски, ръмжат машини, носят се плочки и всякакви строителни плоскости, по земята се въргалят найлони. Ден преди концерта, преди обед, омазаните в отпечатъци от пръсти стъкла на официалния вход тъмнеят неприветливо. Отивам в НДК за конференция. Естествено, както в 99% от случаите, през деня не можеш да влезеш през главния вход. Обикаляш и си търсиш резервен. Парадните врати се поклащат колебливо, овързани с вериги отвътре, но не се отварят. Нейде зад тъмните стъкла отегчени охранители сигурно проклетисват всеки, дръзнал да навлезе в НДК оттук. В деня на концерта на Ранди Крауфорд. Студена вечер. Вътре "Стройко" е в ход. Пробиваме си път към зала 1 през килими, огледала, дървен материал и всякакъв друг реквизит на поредното търговско мероприятие, което унищожително заглушава всяка тръпка на досег с по-особено пространство - за култура. Където отиваш да послушаш музика, с очакването да има къде да си оставиш палтото, да не се спъваш през полутъмни коридори и да не слизаш три етажа надолу, за да откриеш работеща тоалетна. Пълни миражи. Вместо да работят кафенетата, на подвижни щандове си купуваш сокче за 2 лв. и разредено кафе от термос. Походни условия. Градски туризъм в сърцето на София. От "Стройко" попадаш в залата, чийто мокет е целият на петна и със следи от дъвки, все едно, че си пред някой МОЛ, на meeting place. Прогорени седалки. Стискаш си връхните дрехи в скута, защото няма къде да ги оставиш. От толкова масовки тук в тази зала няма и следа от някогашната й достолепност и тържественост. Концертът е обявен за 20 ч., но на билетите пише 19.30. Към 19.55 тепърва прииждат с бавна крачка доста хора. Входовете са още пълни. Търсят се места. Това продължава и към 20.10. Залата все още е осветена. Българинът като концертно животно е уникален. За него няма такова нещо като начален час. На Сезария Евора беше същото. Влизаха след началото, ставаха, сядаха, местиха се, тичаха до тоалетна, кошмар. Познайте дали вратите се затварят след началния час на концерта? Не, защото закъснелите са ужасно много. С целия този драматизъм искам да кажа, че наистина ме е срам от мястото НДК, замислено като институция за духовни послания и конгресен център, като представителна част от София, влизаща във всички тв и фото кадри като емблема на града. Срам ме е от НДК като концертно пространство. Разбирам нелеката мисия на г-н Христо Друмев. Пазарните времена налагат използването на всяка площ и единица време за наеми и търговски приходи, но едно е Панаир на книгата, друго е всякакъв тип панаирджийство: на аромати и козметики, на здравни продукти, на строителни материали, на храни. Какво е това? Панаирна палата или "дворец на културата"? От второто и помен не е останал. Днес всеки по-голям хотел предлага по-уютна среда за конгресна дейност от НДК. Ако София има интерес да поддържа имиджа на остатъците от някогашното НДК, защо тази сграда не се поддържа и подпомага финансово, ако чак дотам сме изпаднали? Няма ли вече достатъчно EXPO-центрове и бизнес-пространства, които по-подходящо да съчетават пейзажа на стоките с вкусовете на посетителите? Отчаянието ми не е пълно. Ще стане такова, когато във фоайето на зала "България" започнат да продават мед и чорапогащници.