Излизам. Отивам да си търся кафене, в което не се пуши. В което собственикът може да е решил, че клиентите непушачи са му също толкова рентабилни и ценни, колкото димящите. Защото бизнесът нави правителството, че щял да фалира, ако се наложи повсеместната забрана за пушене на обществени места от лятото. И може би, бизнесът ще си избира как точно да се съобрази със забраничката да се пуши. Тъкмо си казах, ставаме цивилизована държава, макар и с малки крачки, най-сетне някой ще въведе ред в цигарения хаос на родината да се пуши на всеки ъгъл и квадратен метър, а то било за малко. И временно. За утеха на непушачите - все пак някой е обсъдил въпроса, но парашутът ви няма да се отвори. Sorry.
Слушам дебатите вече седмица. Пушачи срещу непушачи спорят в ефир кой защо пуши и кои са му изконните права и кой бил първи: пушачът или непушачът. Пише се бясно по форуми кои са доказано научно по-интелигентни: пушачите или непушачите?!?! Хаби се много енергия по този въпрос.
Няма да споделям подробно колко съм отвратена и изумена от обясненията на самия премиер защо се прави крачка назад в забраната и режимът си остава хлабав, демек същият като сега. Признанието за "и без това неспазването на правилата у нас" трябва да остане в историята като висша държавническа мъдрост и подход.
Има обаче едно изначално недоумение: щом самата власт ти казва: "абе, правим по-либерален режимът, защото в южните държави манталитетът бил такъв и такъв", какво става в ума на редовия гражданин? Да си дупчи ли билетче, щом гратисчиите така и така са много? Да си плаща ли данъците, щом така и така половината певци не ги били плащали от години? Да спазва ли закона, щом за някои може заменки за осем лева на брега на морето, а други цял живот бъхтят за една панелна кутийка... По този хлъзгав път можем да стигнем до пълна анархия. Не че и сега много хора не мислят така. Но нали уж си подреждаме държавицата. Бавно. С голяма съпротива. На голяма цена.
Преди години пушех. Не бях от бесните пушачи, които, както спомена наскоро един доктор доброволно внасяли ежедневната си вноска - кутия цигари - в клуба на раковите заболявания. Бях... ритуален пушач. Малко, но за удоволствие. Прекъсвах да пуша без проблем, когато реша, без драмите и клишетата: "кафето не върви без цигара" и прочие легенди-оправдания. И даже тогава ме дразнеше като се кача на такси костюмираният по шорти и джапанки шофьор да ме пита: "Ше ви преча ли ако запаля", вече решил да запали и нервно потрепервайки в очакване на отпускащата доза никотин. Не обичах да пуша в затворено помещение, където вкусът на цигарата е различен. А неотдавна направо се ужасих, когато при пренасяне на мебели един от чичовците направо си пална в хола, без да пита, без дори през ум да му мине, че прави нещо спорно, нередно, неприятно... Че има избор - да се пуши или не.
Ето за това става дума. За убеждението, че да се пуши е в природата на пушещия и непушещите трябва търпят тези естествени нагони. Били крайни забраните. Дискриминирали. И едните и другите имали еднакви права. Колко модерно звучи. Но все пак пушачът е по-деликатно същество. И кършим ръце как ще осигурим правата му. Да не го затваряме в стъклена клетка на летището, където...го гледали обвинително. Мен никой не ме пита колко дим съм нагълтала години наред първо на моето работно място БНР/?!?!/, чиито т.нар. "места за пушене" са пълна измислица и бутафория, защото не са проветриви, много са... кръстопътни и димната завеса се носи из коридорите към работните стаи. Че и в много от тях се пуши откровено и пожарникарите го знаят.
В селските кафенета нямало да спазват забраната. Така звучи друг идиотски довод. Изобщо целият арсенал на народопсихологията е впрегнат, за да докаже предимството на пушещото същество. Да не забравяме географския, ориенталския аргумент за... изтока, обвит в загадъчен тютюнев дим, т.е. на изток сме, без цигари не може, били противоестествени и мъчителни забраните в Западна Европа. Но в Турция отрязаха пушачите:))) И има доста обнадеждаващ процент спрели да пушат след забраната.
Българите имаме един проблем: обичаме изключенията. Обичаме да мислим себе си като изключение. И това се превръща в наша претенция и навик. Затваряме блокове на АЕЦ, ама може ли допълнително нещо за нас, защото... Разбираме ЕС за тютюнопроизводителите, ама ако може да удължим изплащането на помощи за тези хора, защото ние така и така... И за ракийката беше нещо подобно, забравих вече. Ще забраним пушенето, ама не напълно, защото... Ние живеем в изключението, не в правилото и докато това не се преобърне, ще си се самооплакваме и няма да има напредък в нравите.
...В тази задимена обстановка у нас изобщо не е ясно какво става. Много мъглява забрана за пушене се задава. Какъв Европейски съюз, какви правила, тук такива работи НЕ МИНАВАТ. Иначе един от любимите ми филми е "Дим".
Снимката е на БГНЕС
Излизам. Отивам да си търся кафене, в което не се пуши. В което собственикът може да е решил, че клиентите непушачи са му също толкова рентабилни и ценни, колкото димящите. Защото бизнесът нави правителството, че щял да фалира, ако се наложи повсеместната забрана за пушене на обществени места от лятото. И може би, бизнесът ще си избира как точно да се съобрази със забраничката да се пуши. Тъкмо си казах, ставаме цивилизована държава, макар и с малки крачки, най-сетне някой ще въведе ред в цигарения хаос на родината да се пуши на всеки ъгъл и квадратен метър, а то било за малко. И временно. За утеха на непушачите - все пак някой е обсъдил въпроса, но парашутът ви няма да се отвори. Sorry.
Слушам дебатите вече седмица. Пушачи срещу непушачи спорят в ефир кой защо пуши и кои са му изконните права и кой бил първи: пушачът или непушачът. Пише се бясно по форуми кои са доказано научно по-интелигентни: пушачите или непушачите?!?! Хаби се много енергия по този въпрос.
Няма да споделям подробно колко съм отвратена и изумена от обясненията на самия премиер защо се прави крачка назад в забраната и режимът си остава хлабав, демек същият като сега. Признанието за "и без това неспазването на правилата у нас" трябва да остане в историята като висша държавническа мъдрост и подход.
Има обаче едно изначално недоумение: щом самата власт ти казва: "абе, правим по-либерален режимът, защото в южните държави манталитетът бил такъв и такъв", какво става в ума на редовия гражданин? Да си дупчи ли билетче, щом гратисчиите така и така са много? Да си плаща ли данъците, щом така и така половината певци не ги били плащали от години? Да спазва ли закона, щом за някои може заменки за осем лева на брега на морето, а други цял живот бъхтят за една панелна кутийка... По този хлъзгав път можем да стигнем до пълна анархия. Не че и сега много хора не мислят така. Но нали уж си подреждаме държавицата. Бавно. С голяма съпротива. На голяма цена.
Преди години пушех. Не бях от бесните пушачи, които, както спомена наскоро един доктор доброволно внасяли ежедневната си вноска - кутия цигари - в клуба на раковите заболявания. Бях... ритуален пушач. Малко, но за удоволствие. Прекъсвах да пуша без проблем, когато реша, без драмите и клишетата: "кафето не върви без цигара" и прочие легенди-оправдания. И даже тогава ме дразнеше като се кача на такси костюмираният по шорти и джапанки шофьор да ме пита: "Ше ви преча ли ако запаля", вече решил да запали и нервно потрепервайки в очакване на отпускащата доза никотин. Не обичах да пуша в затворено помещение, където вкусът на цигарата е различен. А неотдавна направо се ужасих, когато при пренасяне на мебели един от чичовците направо си пална в хола, без да пита, без дори през ум да му мине, че прави нещо спорно, нередно, неприятно... Че има избор - да се пуши или не.
Ето за това става дума. За убеждението, че да се пуши е в природата на пушещия и непушещите трябва търпят тези естествени нагони. Били крайни забраните. Дискриминирали. И едните и другите имали еднакви права. Колко модерно звучи. Но все пак пушачът е по-деликатно същество. И кършим ръце как ще осигурим правата му. Да не го затваряме в стъклена клетка на летището, където...го гледали обвинително. Мен никой не ме пита колко дим съм нагълтала години наред първо на моето работно място БНР/?!?!/, чиито т.нар. "места за пушене" са пълна измислица и бутафория, защото не са проветриви, много са... кръстопътни и димната завеса се носи из коридорите към работните стаи. Че и в много от тях се пуши откровено и пожарникарите го знаят.
В селските кафенета нямало да спазват забраната. Така звучи друг идиотски довод. Изобщо целият арсенал на народопсихологията е впрегнат, за да докаже предимството на пушещото същество. Да не забравяме географския, ориенталския аргумент за... изтока, обвит в загадъчен тютюнев дим, т.е. на изток сме, без цигари не може, били противоестествени и мъчителни забраните в Западна Европа. Но в Турция отрязаха пушачите:))) И има доста обнадеждаващ процент спрели да пушат след забраната.
Българите имаме един проблем: обичаме изключенията. Обичаме да мислим себе си като изключение. И това се превръща в наша претенция и навик. Затваряме блокове на АЕЦ, ама може ли допълнително нещо за нас, защото... Разбираме ЕС за тютюнопроизводителите, ама ако може да удължим изплащането на помощи за тези хора, защото ние така и така... И за ракийката беше нещо подобно, забравих вече. Ще забраним пушенето, ама не напълно, защото... Ние живеем в изключението, не в правилото и докато това не се преобърне, ще си се самооплакваме и няма да има напредък в нравите.
...В тази задимена обстановка у нас изобщо не е ясно какво става. Много мъглява забрана за пушене се задава. Какъв Европейски съюз, какви правила, тук такива работи НЕ МИНАВАТ. Иначе един от любимите ми филми е "Дим".
Снимката е на БГНЕС
Водих какви ли не спорове - виртуални и реални, на различен тон, с аргументи, много арументи от моя страна... нищо.
ОтговорИзтриванеУбедих се, че когато пушачите говорят по темата, те говорят единствено и изцяло като наркомани. И то като глезени, безкрайно толерирани наркомани. Да, дрогата е много по-силна от здравия разум, от грижата за ближния, от възпитанието, инстинкта за самосъхранение...