20 февруари, 2010

как баба гюза ще разкаже играта на българското образование

Не сте чували за баба Гюза? И аз не бях. Но детето ми е втори клас и в едно от учебните помагала се зачитам в следния емблематичен текст за диктовка:
"Баба Гюза оправи бялата си забрадка. Взе хурката. Пъхна я под кожухчето си и проточи бяла нишка. Вретеното затрепка и зашумя като пеперуда. Печката забумтя." Замислете се колко от думите в този текст не говорят нищо на днешния второкласник. Припомнете си коя година сме. Когато аз бях втори клас, можех да разбера този текст, защото баба имаше и хурка, и вретено, а на село печката на дърва в студените месеци наистина бумтеше вечер в тъмното. Моето дете обаче смята, че хурката е инструмент за подстригване на овце.
Съжалявам. Опитах се да му обясня кое какво е. Не там е проблемът. Проблемът е, че днешните учебници, освен, че са написани ужасяващо ретро, са и ужасяващо скучни. Eдно е да имаш тук там битови и исторически препратки в тесктовете. Друго е във всеки втори текст децата да четат архаизми, а госпожата да ги кара да си ги записват с цветен химикал заедно със значението им. Например "халище". Ще загуби ли второкласникът, ако по-късно, в някой друг учебен клас/а най-добре в някой музей/ научи какво е халище, а сега - да потъне в по-близки нему истории и герои? Вероятно създателите на учебници и всичките им чиновници-одобрители смятат, че времената са застинали и няма значение кои деца се обучават: тези от моя набор, онези от поколението на 80-те, или пък тези на новия век. Историите с хурките са вечни. Друг пример: в текста трябва да се подчертаят прилагателните, но е пълно с думи от типа на "лани" - иди обяснявай първо какво е "лани", после каква част на речта е. Иначе аз се умилявам като чуя тази дума, защото дядо обичаше да я използва.

Ако смятате, че се превземам, ще ви опровергая, разгръщайки т.нар. предмет "Околен свят", т.е. някогашния "Роден край". Там греят с лошото си качество препечатани фотографии на комбайни и полски работници, заснети някъде в зрелия социализъм, когато се е зараждало и предаването "Бразди". Там в урока за транспортните средства, наред с пилота, капитана, шофьора и машиниста имаме и празно квадратче, в което детето трябва да посочи като вид водач... каруцаря, нарисуван на оживена градска улица. Да, такава е реалността в София и други големи градове - каруци и тролеи в съседство. Но дали това е за учебник? Отново там е прословутият опит с лещата и памука, който правехме като деца. Изобщо, не мога да открия дори 5, не 10 разлики между моите учебници и тези, които днес детето ми отваря с откровена липса на внимание и нетърпение да затвори. Защото правило номер едно: интересът е водещ за усвояването на нещо в тази възраст, за пишещите нашенските учебници вероятно е психологическа глупост... Или изобщо не им пука какво пишат.

Единствено Читанката е извървяла еволюцията до днешните деца, включвайки по-атрактивни автори, откъси от чужди приказки извън златната класика и грабващи окото илюстрации, излизайки от пространството на "Бяла, спретната къщурка". Нищо лошо в класическите родни текстове. Но дайте им на тези деца И глътка модерност, сюжет за размисъл, герой, който предизвиква усмивка, не само отрудени, гладни, нещастни пролетарии, борци за свобода и народни хитреци ала Хитър Петър, вековни буки, тучни поляни и прочие клишета. Детето пита "Защо гората е майка на хайдутина?" Щях да се радвам повече на друг въпрос.

"Леля Ганка издои кравата Рогуша." Това не е самоцелен цитат, а само преход към задачите по математика, които поне половината са за щайги с домати и сливи, кашони с електрически крушки, монтажисти, кофражисти, топове плат и прочие лексика от времето на петилетките. От време на време някой се е опитал да осъвремени преписаните от тетрадка с карирани листа отпреди 30-тина години задачи, вкарвайки в употреба пък абсолютно неясни и за мен растителни видове като саксии "аспарагус". Това е.
Недиалогични. Непровокативни. Немислещи учебници. Пълна скръб. Огромна тежка чанта, пълна с плява. Опитвам се да компенсирам, като му чета "Мери Попинз", "Лили Чудото" или нещо на Джани Родари. Но докога тази битка с училището и запълването на неговите пропасти и бездни??? И защо трябва да компенсирам очевидните слабости на една система, която финансирам с данъците си? Ами ако не мога или не искам? И не приемам призива да сме на едната страна на барикадата - учители и родители, ако ще се борим за подобни "ценности" като повсеместната псевдопатриотична стилистика на учебното съдържание.

Сигурна съм, че има много млади преподаватели, които биха написали други учебници. Убедена съм, че има родители като мен, които смятат, че трябва като в цивилизованите общества фокус групи от психолози, писатели, родители и други групи ПРЕДВАРИТЕЛНО ДА ЧЕТАТ УЧЕБНИЦИТЕ преди тяхното одобряване и да дават препоръки. За кого се пишат тези безумия? Защо не вземем лека полека да затваряме тази фабрика за неграмотни и безчувствени деца, за които интерактивната среда ще продължи да е много по-естествена, приятна, образоваща, примамлива... Крайно време е да надникнем в учебниците на децата си. И да бъдем по-критични. Колко вода е изтекла от времената на баба Гюза...

1 коментар:

Анонимен каза...

Да си кажа право и аз не знам коя е тази баба Гюза. Дори не съм чувала подобно име. Наистина все още се лутаме в образованието, а и не само.