28 март, 2009

срам ме е от ндк

За пореден път, на концерт преди две-три вечери си казах: няма такова място. Просто няма.

ПОВЕЧЕ ОТ 15-20 ГОДИНИ НАЗАД/по-малките да не се мъчат да си спомнят/:

НДК. Добре осветено, запазено, официално, дори официозно пространство. Работещи гардероби. Многобройни тоалетни. На друго място май нямаше толкова много накуп. Да изпиташ наистина удоволствие, пристъпвайки в зала 1. Първите Киномании. Чисто, потъваш върху меката седалка, потъваш и във филма, защото всичко наоколо предразполага.

2008-ма:
Лятото отвън около "двореца" е непоносимо. За скарата и цацата май съм писала. Слобяемите павилиони придават на пространството ако не вид, то поне вкус на битак, седмичен пазарен ден, или помощна инфраструктура за концерт на стадион. Върху настилката остават мазните петна от всякакви гастрономически дейности.

2009-та:
С първия концерт от Sofia Jazz Peak се задава и Стройко. Отвън се режат дъски, ръмжат машини, носят се плочки и всякакви строителни плоскости, по земята се въргалят найлони. Ден преди концерта, преди обед, омазаните в отпечатъци от пръсти стъкла на официалния вход тъмнеят неприветливо. Отивам в НДК за конференция. Естествено, както в 99% от случаите, през деня не можеш да влезеш през главния вход. Обикаляш и си търсиш резервен. Парадните врати се поклащат колебливо, овързани с вериги отвътре, но не се отварят. Нейде зад тъмните стъкла отегчени охранители сигурно проклетисват всеки, дръзнал да навлезе в НДК оттук.

В деня на концерта на Ранди Крауфорд. Студена вечер. Вътре "Стройко" е в ход. Пробиваме си път към зала 1 през килими, огледала, дървен материал и всякакъв друг реквизит на поредното търговско мероприятие, което унищожително заглушава всяка тръпка на досег с по-особено пространство - за култура. Където отиваш да послушаш музика, с очакването да има къде да си оставиш палтото, да не се спъваш през полутъмни коридори и да не слизаш три етажа надолу, за да откриеш работеща тоалетна. Пълни миражи. Вместо да работят кафенетата, на подвижни щандове си купуваш сокче за 2 лв. и разредено кафе от термос. Походни условия. Градски туризъм в сърцето на София.

От "Стройко" попадаш в залата, чийто мокет е целият на петна и със следи от дъвки, все едно, че си пред някой МОЛ, на meeting place. Прогорени седалки. Стискаш си връхните дрехи в скута, защото няма къде да ги оставиш. От толкова масовки тук в тази зала няма и следа от някогашната й достолепност и тържественост.

Концертът е обявен за 20 ч., но на билетите пише 19.30. Към 19.55 тепърва прииждат с бавна крачка доста хора. Входовете са още пълни. Търсят се места. Това продължава и към 20.10. Залата все още е осветена. Българинът като концертно животно е уникален. За него няма такова нещо като начален час. На Сезария Евора беше същото. Влизаха след началото, ставаха, сядаха, местиха се, тичаха до тоалетна, кошмар. Познайте дали вратите се затварят след началния час на концерта? Не, защото закъснелите са ужасно много.

С целия този драматизъм искам да кажа, че наистина ме е срам от мястото НДК, замислено като институция за духовни послания и конгресен център, като представителна част от София, влизаща във всички тв и фото кадри като емблема на града. Срам ме е от НДК като концертно пространство. Разбирам нелеката мисия на г-н Христо Друмев. Пазарните времена налагат използването на всяка площ и единица време за наеми и търговски приходи, но едно е Панаир на книгата, друго е всякакъв тип панаирджийство: на аромати и козметики, на здравни продукти, на строителни материали, на храни. Какво е това? Панаирна палата или "дворец на културата"? От второто и помен не е останал.

Днес всеки по-голям хотел предлага по-уютна среда за конгресна дейност от НДК. Ако София има интерес да поддържа имиджа на остатъците от някогашното НДК, защо тази сграда не се поддържа и подпомага финансово, ако чак дотам сме изпаднали? Няма ли вече достатъчно EXPO-центрове и бизнес-пространства, които по-подходящо да съчетават пейзажа на стоките с вкусовете на посетителите?

Отчаянието ми не е пълно. Ще стане такова, когато във фоайето на зала "България" започнат да продават мед и чорапогащници.

22 март, 2009

B.B. live

Тази вечер Бойко Борисов прояви изобретателност. Отиде да чака Станишев пред Министерския съвет, без да имат уговорена среща. А после, обиден, каза следните неща, които е добре да прочетете в оригинал:


"Бойко Борисов: Диалог може да има, когато се престане със "селските номера"
22 март 2009 21:21 Агенция "Фокус"
София. Кметът на София Бойко Борисов помоли премиера Сергей Станишев и неговите пиари да престанат с „тези селски номера", предаде репортер на Агенция "Фокус". Премиерът иска да ме изкара, че съм по-страхлив или че той е по-куражлия от мен. Но неговите пиари го направиха за смях тази вечер, неговият щаб са разчели всичко, освен че аз съм безстрашен човек. Аз съм израснал в Банкя на улицата. Когато той се е возел в „Мерцедес” без номер до училище, аз се биех с чантата на гърба от нас до училище и обратно", каза Борисов. Попитан все пак може ли да има диалог между него и премиера, Борисов обясни, че пиарите на министър-председателя трябва да престанат със селските номера, като кметът подчерта няколко пъти, че не обижда селяните. Борисов каза още, че премиерът е интелигентен човек и той му дава тези съвети, защото Станишев му е симпатичен в личен план. „Бих Ви поканил и в кметството. Съмнявам се, че в Министерски съвет няма една стая, където да се съберем и да говорим. Аз идвам на негова територия, каза Борисов, като се обърна към журналистите и обясни, че в начина, по който е отправена поканата за дебат, той няма да приеме и премиерът е знаел това."

ЕДИН ЧАС ПО-РАНО:

"Борисов чака Станишев пред Министерски съвет
22 март 2009 20:18 Агенция "Фокус"
София. Кметът на София и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов дойде пред сградата на Министерски съвет, където чака министър-председателя и лидер на БСП Сергей Станишев, за да се проведе дебат между двамата, предаде репортер на Агенция “Фокус”.Кметът отиде до входа на Министерски съвет и разговаря с охраната. От охранителите той разбра, че премиерът не се намира в нея. Борисов остава пред сградата да чака Станишев."

И не се смейте! Това е бъдещият премиер.

голямото комплексиране

Защо ни беше тази протяжна кампания по села и градове? Ентусиазъм, анимиран автобус с книги, разнасящ просвещението и посланието, че да се чете е все така модерно? Живи предавания, заснети филмчета в различни краища на света? След като финалът е малко или много предизвестен. Толкова предвидим. Толкова провинциален.

Ние българите наистина обичаме да си разглеждаме пъпа. Това, че "Под игото" спечели го доказва. Няма нищо лошо - книгата си е добра, като история, като емоция, като образи. Но да стане "любим роман" означава всички дружно да се пренесем на чина, при темите по литература, при черно-белите филми. Откъде е тази втораченост в миналите сюжети, славянската носталгия, кахъренето, че все нещо ценно сме оставили зад завоя - как да си го върнем? "България на три морета" и т. н. Сега "Под игото" номер едно.

Това вкопчване в образи-икони от миналото е като комплекс за вина, че нещо днес не ни се получава. Като комплекс за малоценност, че днес сме по-слаби от вчера. Като комплекс, че не четем - какво друго означават заглавията на Достоевски, които влязоха в 100-цата? Нима вярвате, че затрупаният с проблеми и грижи българин, поливан ежедневно от телевизионния риалити душ, вярващ в Яне Янев и предричащ му /според социолозите/ влизане в идния парламент, чете Достоевски? Или заспива с "Под игото" до възглавницата?

Не е ли прав Гого Лозанов, че понеже няма български книга, която да е прекрачила строгите граници на националното, ние си залагаме все на най-българското, на онова, което само ние си разбираме? Аз не знам как например японец разбира "Под игото". Или скандинавец. Понеже е много превеждан роман. Или "Време разделно". Това са си нашенски истории. Трябва да си живял по тези земи, за да плачеш, четейки ги.

Нещо започвам да се изморявам от липсата на фантазия, размах, смелост да заработим с по-мащабни понятия - географски, геополитически, литературни. Намирисва ми на нафталин, на страх да надникнем отвъд клишетата - за историята, за Балканите, за нас самите. Кои книги определят светоусещането на днешния модерен българин? Ами, онези, които са били в задължителния му списък за четене през ваканцията. Така излиза.

Значи той или други не чете, или други не харесва. Иначе нямам обяснение за големия процент участници в кампанията "Голямото четене" на възраст от 21 до 40 години. Такива били половината. Извинете, но не ми се вярва при тях да тежи с такава сила "Под игото". На тази книга би й отивало да участва в друг тип състезание - тип "Великите българи", например "Великите български книги", но да е венецът на днешното четене...

18 март, 2009

документално

"Сатовча - Рибново - обучение по религия - проверки

Вчерашната проверка на Регионалния инспекторат по образованието в Благоевград не е потвърдила сигналите, че в училище "Св. св. Кирил и методий" в Сатовча е организирано обучение по ислям при оказан натиск над родители и деца. Това съобщи началникът на инспектората Огнян Соколов . Проверката е била извършена по жалба на жител на Сатовча. Проверяващите са разговаряли с жалбоподателя, след което са се запознали с обстоятелствата на място в училището. Огнян Соколов допълни, че вчера експерти на Министерството на образованието са извършили проверка и за обучението по ислям, в училище "Йордан Йовков" в село Рибново в съседната община Гърмен. Тя е била осъществена по заповед на министъра на образованието и комисията ще му докладва за констатациите и заключенията си. Извършените досега проверки от регионалния инспекторат в Благоевград в училището в Рибново не са констатирали нередности при обучението по религия. По повод съмненията и обвиненията, че учителят по религия Мурад Бошнак е неправоспособен е установено, че той има диплома от Висшия ислямски институт в София, която е представена в министерството на образованието."

източник: бта

17 март, 2009

"гори, гори огънче"

Цирковете на Яне Янев минаха всякакви граници. От няколко дни насам той неуморно размахва плашилото на "радикалния ислям", прави нелепи пространствени паралели между Рибново и атентатите от 2001-ва в Ню Йорк, говори за милиони, наливани за "носии и списания", с които се преобразяват неузнаваемо според него български селища.

Проблемът обаче не е само Яне Янев. Проблемът е в лековерната публика, твърде лесно поддаваща се на манипулации, твърде отворена за страха от Другия, Чуждовереца, Чуждоземеца и т.н. Тази благодатна почва позволява на Яне да вилнее в медийното пространство като ураган от поне 3-та степен.

Задайте си простия въпрос - вие колко радикални ислямисти познавате? Защото все някой трябва да ги познава тези хора. А колко мюсюлмани познавате? Колко от тях са ви разказвали за радикални ислямисти? Колко от тях приличат на образите, които Яне със страст обрисува в гостоприемните медии? Какво знаете за тези райони, които Яне маркира с отровата на омразата? Днес: Доспат, Сатовча, Омуртаг, Исперих и Дулово... Утре и други градове. Тъпо е като в онази реклама, но е още по-глупаво, че хваща дикиш. Какво последно сте гледали от Рибново? Какво сте чели?

Ако нещо нередно се случва из тези места, си има служби, които да разследват, документират, разпитват. Защо позволихме на Яне да говори от името на народа и властта едновременно? Да търси като някакъв самозван комита странна справедливост по график? Днес синята папка, утре - зелената, а на 30-то число - жълтата. Той се вълнува от всичко. Няма въпрос, по който Яне да не вземе думата. Аман от фитилджии, които не само са заслепени от собствената си игра, но и много успешно се справят с ролята си на поддържащи тлеещ огъня на стари рани, стари спомени, стари кошмари.

Яне ли ще създава нови "стратегии на страха" и ще пише речник на враждебността?
Дали все отнякъде ще се спука този сценарий???