28 ноември, 2008

страната на падащите камъни

"Опасност от падащи камъни има по пътя София - Самоков, Ботевград - Мездра, Кричим - Девин, Асеновград - Смолян - Чепеларе, Югово - Лъки, района на Козница, 4-ти км. при Никопол, Кресненското и Искърското дефиле, прохода Троян - Кърнаре..." Тази рутинна информация звучи трогателно ежедневно от устата на още сънения диспечер в "Пътна помощ". По радиото я чуват стотици хора. Не знам дали забелязват, че тя се повтаря до лудост с месеци и години. Т.е. опасността от падащи камъни е постоянна за пътищата ни. Но и за цялата държава.

Сетете се за друго място в Европа, където камъкът вместо "да си тежи на мястото" - пада. И нищо не е в състояние да го спре. Скандалите падат като камъни ежедневно и с постоянство, което сравнявам единствено с непроменящата се ситуация в сутрешната сводка на СБА. Ефектът е само в леко разплисканата кал след това. Няма извънредни мерки или извънредна тревога.

Ето -тази година бе изобилна на падащи камъни: не бяха арестувани служители на Пътния фонд, дела срещу бивши земеделски шефове, камък падна върху бившия МВР -шеф Румен Петков и върху зам. шефа на ГДБОП, камъни летяха срещу кабинета в критичните евродоклади и по случаите с измамите с евросредства, голям камък падна и върху Кремиковци... Камъкът, който хвърли Вальо Топлото с извънмерните си харчове в "Топлофикация" ще седи в градината на съда като паметен знак дълго време. И ДПС не се спаси в дъжда от камъни - след случая "Емин" неговият лидер предпочете да запази мистично мълчание и да помечтае за летяща чиния. Ваньо Танов, Атанас Атанасов, Яне Янев са сред момчетата, които много обичат да си играят с камъни - и от всеки хвърлен камък излиза по някой заплетен случай. Камъните на досиетата затиснаха мнозина известни люде. Не че ще ги притеснят - то у нас от падащите камъни ползи и поуки не се извличат. Софийският кмет и премиерът пък си имат техен камък, кален в битките - и си го използват за замеряне в свободното време. Да не пропусна арестуваните в чужбина футболни босове. И финансовите камъни върху главите ни в задаващата се с мрачна тържественост критична 2009-та.

"Камъните падат, падат от небето, камъните падат..." - мислите ли че нещо се е променило от ранните години на демокрацията, когато тази песен бе хит? Уютно ли се живее в общество, в което съобщението за падащи камъни, респективно ежедневни скандали, е притъпило всяка чувствителност кое е нормално и кое не?

Камък ще ми падне от сърцето, когато в медиите започне нормален разговор, не свързан с досиета, измами с европари, непостроени магистрали, Батко и Братко, подслушване на депутати. Когато престанем да се държим като идиотите на Европа, решили да хитруват с европейските пари като на "Магура"-та. Когато се опитаме да направим живота си по-подреден и предвидим.
Камък ще ми падне от сърцето и в деня, в който и по радиото спрат да рецитират горната безумна информация.

3 коментара:

Анонимен каза...

Яна,поздрав от Париж!
Напоследък се поразрових из Интернет и попаднах на някялко интересни блога,които ми повъзвърнаха вярата,че не всичко е загубено в БГ. Вашият блог е един от тях и за мен е удоволствие да Ви напиша тези няколко реда.
Да,Яна,каква хубава метафора -" България - страната на падащите камъни..."
Винаги ще си спомням как преди години ми попадна френски вестник,в него ме порази едно от заглавията - " София - градът на некролозите"...Оказа се,че един студент бил в България и нещото,коетo най-много го е поразилo са били разлепените навсякъде некролози...
Да,Яна - ето още една,за съжаление,мрачна метафора. Но истинска - защото тук, в Париж, никъде не можеш да видиш некролози. Дори и в гробищата - между другото, тъкмо там аз усетих най-силно парижката светлина...
Попаденията Ви и в материала за малките неща са чудесни. Знаете ли как ме стяга сърцето,когато пусна БНТ и виждам само намръщени физиономии и все - криза,криза... И бързам да изляза навън,къдете цял Париж е облян от Светлина -да,Яна,Светлина с главна буква - идваща и от вековните сгради,и от странно топлите камъни,но и от многобройните лампички,накацали из цял Париж...Но като че ли най- силна е Светлината,която се утаява от жестовете,от усмивките,от онова толкова парижко "Сил ву пле",придружено,забележете,винаги от...усмивка.
Да, Яна,от усмивка...От оная усмивка, която толкова много ни липсва днес на нас,българите...
Но да не Ви отнемам повече от времето – но и Вие сте причината с Вашите чувствителни материали за тези мои словоизлияния - така че,надявам се,ще ми простите.
От сърце - "Бон кураж",Яна!
Димо Райков
http;//dimoraikov.skyrock.com/

яна боянова каза...

Г-н Райков, след като се върнах от Германия се чувствах по същия начин: паралелите са ужасяващи. Това, че пътуваме повече, не ни прави по-старателни към микросредата ни тук, в България, за съжаление. А би трябвало - да си "пренасяме" хубавите спомени, модели, дори в малките неща: като усмивката по улиците...И в Германия не видях некролози по улиците, нито в Испания през май. А и в Холандия май не беше така:( Трудно се излиза от ролята на вечния недоволен, който се е окопал в мрачната си къщурка и само се чуди каква мръсотия да спретне на съседа до себе си. Но глобализацията бавно ще ни отърве и от някои лоши черти, надявам се...

САНДО каза...

Прочетох статията ти с огромно удоволствие и съм напълно съгласен с изказаните мнения! Мисля, че доста неща се промениха след падането на комунизма, обаче новото не е обезателно положително. Не знам дали сбъркахме пътя или просто ние трудно да вървим, но в много отношения изглеждаме като социално недоразвити. Подобна констатация прави и Константин Леонтиев - преди век и половина...

За песента "Камъните падат..."

Една от очевидните "новости" е коренната промяна в естрадната музика - до началото на 90-те години чалгата (циганската, сръбската или гръцката музика, която тогава наричахме просто кючек...) беше критерий за простащина. Сега чалгата е завладяла всичко - от музиката до обществената норма.

За качеството на информацията

Медиите бълват денонощно черна хроника поради две конкретни причини. Първо - по този начин отклоняват вниманието на плебса от структурните проблеми на обществото, и второ - защото няма обществен дебат за национално развитие. Единственият ни план беше евроинтеграцията, а след като и това НИ ГО ПОДАРИХА, изведнъж пак се оказваме в безпътица, а управниците пак си задават същия въпрос с грузински акцент - "Что делать?"
Започвам да ставам скептик...