23 ноември, 2008

принос към теорията за нещастния народ

Българите пак били сред най-големите песимисти в Европа. А северните народи - най-големи оптимисти. Това отдавна не е новина. Новина е, че не се променяме в нещастието си. Бях три дни в Германия. Някои неща, причинители на щастие и спокойствие, се набиват на очи от пръв поглед. Огромни добре регулирани кръстовища, уютни пешеходни зони, спокойно движещи се хора - не видях истерично бързащи, блъскащи се, озъбени на някого, не видях и твърде шумни компании в ресторантите, в които се хранихме. Нямаше много пушещи в smoking area-та. Хората живеят разумно, здравословно и доста усмихнато, дори да изглеждат вглъбени и затворени. Карат велосипеди, редят се и на опашки в магазина, но не бързат. Казват "добър ден" и "лека нощ" на непознати в коридора на хотела. И... вече пазаруват коледни подаръци. Нищо, че и там има финансова криза. Дойдох си на думата. Всичко вече е украсено. Улици, магазини, дори ресторантите отвътре. Огромни елхи на всяка крачка - и в Лайпциг, и в Берлин. И цели щандове в големите молове, в които Коледа е тема и послание номер 1. Дървените павилиони по улиците, които от утре ще заработят, ще предлагат тяхното "греяно вино". В Лайпциг започва големият коледен базар на открито с детски работилници, занаятчии с традиционни предмети, въртележки и какво ли не. Ангели, виенски колела, големи цветни фигури на приказни герои, мирис на канела от пакетите с коледни сладки или 100 грама чай за любим човек, който прави Коледата по-светла и по-усмихната.
Ето тези дреболии превръщат живота в по-сладък. А умението да почувстваш празника по-дълго, да задържиш в себе си представата за празник е не само традиция, но и усещане за нещата. Да създадеш очакването за празник повече от месец преди Коледа, е не само изкуство, то е споделяне на представата за общия уют. На такива общества им харесва онова, което правят заедно. Радват се на общите си достижения - чистите улици, уредения транспорт, добрите доходи и т. н. И се опитват да се насладят заедно не само на делника, но и на празника. В такива общества повече хора казват, че са щастливи, че са оптимисти.

У нас какво ще се случи до Коледа? Тук там ще блесне старата украса, несвалена от миналата зима. Безвкусно ще понакичат витрините. И онези досадни изкуствени дядо Коледовци с огромен корем и смешно тънки крака/made in china, разбира се/ ще звучат с металическия си глас навсякъде. Подаръци ще купуваме в навалицата в последния момент, някъде от 20-ти декември нататък, защото вечно нямаме време и нямаме пари. Ще се блъскаме с големите торби и нарамили елхите, които ще украсим с много стари играчки дни преди Коледа, като преди това ще се скараме на децата, ако са счупили някоя от топките. Ще тръгнем да пътуваме по едно и също време и огромни задръствания ще ни отровят празника. А междувременно дотогава неуморните ни политици ще са произвели поне още два грандиозни скандала за изпроводяк на старата година.

Отношението ни към празника е формално. Отношението ни към малките неща - също. За българина щастие е да си купи последен модел кола, да си построи замък в някой vip-квартал, да успее да си скрие данъците, да си купи плазмен телевизор или да свали 18-годишна безмозъчна красавица. Щастие не е да помислиш за някого дори с малък жест, да се усмихнеш на продавача на украса, който мръзне на улицата по цял ден, да изненадаш близък човек, да купиш нещо малко за Коледа, което ще промени атмосферата в дома ти. А да изчистиш тротоара пред дома си - това пък е много далече от понятията за индивидуално и общо благо.
Не че трябва всички да харесват шарените коледни свещи или малките луксозни финтифлюшки, които правят този празник по-западен и по-чужд, по-лъскав и по-сантиментален... Но поне да не ходим със свити сърца и да не говорим за проблемите си до самия 24-ти декември. Така правят нещастните народи. А щастието наистина е в малките неща.

2 коментара:

muiiio каза...

Лутам се между двете си същности - този, който плюе по мръсното, лошото, намръщеното и по този начин само допринася към него... и този, който не вижда калта, защото гледа усмихнат нагоре :)

Небето е красиво дори когато вали.

emaiv каза...

Много, много хубаш постинг!
Показва, че българското общество в момента се опитва да имитира и догонва, а не да създава и да бъде. Аз знам това отдавна, но ти си го описала много хубаво. Иска ми се повече хора да остъзнаят коплко грозно живеят и да променят това!