23 май, 2008

малко култура за празника?

"Ех, защо не е всеки ден 24-ти май". Така като децата, които някога обичахме първи юни, защото ни носеше особени придобивки, вероятно въздишат творците от всички цветове и поколения. Защото седмица преди датата, а особено в навечерието и около нея, вниманието към тях придобива истерични размери. Канят ги без пари на опера, дават им ордени, гощават ги с коктейли. Какво ли не се прави, тъй че родният творец да стане забележим, уникален, самобитен, заслужил, макар и за седмица на българското небе. Не че някога ще се класира в новините преди ритуалното разчленяване на тяло, изчезването на футболен бос или имунитета на Румен Петков, но...
"В началото бе Брюксел". Понеже всичко вече започва от Брюксел. Там най-сетне, след като година и половина в парка Мини-Европа до погрешно изписаното име на България стоеше грозен бутон, който "отпушва" българския химн, бе поставен макет, разпознаваем за страната ни - Рилският манастир. После "Съхрани българското" извади 50 тапета за компютър с ликовете на 50 майстори на перото. Народната библиотека изведе под прожекторите "Дарението" на един интересен българин - Теодор Димитров, колекционер, дългогодишен заместник-директор на библиотеката на ООН в Женева. Старопечатни книги, картини, африканско изкуство, руски икони... Да не говорим за обичайната лавина от ученически изложби, концерти, Салон на изкуствата, безмилостен пи-ар на издателствата за премиери на книги. Май е месецът на бесовете на българската култура:) Кой каквото не е показал през годината - сега е времето на голямото "топване" в културата. Щях да забравя театралните награди "Аскеер". А ето един скромен сайт с изключително любопитни детайли около празници, избледняващи във времето ритуали, нематериалната култура, която все по-успешно забравяме. Не по-маловажна културна акция, зареяна в интернет-пространството.
Какъв е 24-ти май за селския библиотекар? За учителя в малкия град, за преводача, оставащ винаги в сянка, за сценографа, който също в сянка кара един спектакъл да ви заговори? Около тази дата винаги се злоупотребява с имената. Мастити академици, професори, тъжни актьори в заника на живота за малко се усмихват след наздравицата с политиците. След като години наред са се питали - и те като безименните, далече от жълтите павета на медиите и властта, защо културата в тази държава не изкушава повече хора да мислят за нея, да я афишират, да й помагат. Целогодишно, не около 24-ти май.

Няма коментари: