06 май, 2008

малка родопска дъга

Над Неделино е Старцево - голямо село с ферма за щрауси, която си има и страница в интернет. Собственикът излиза като каубой и си говори с гостите в нарочно сглобена беседка, предлага бира и занимателни факти от живота на пернатите. Опитах щраусова пържола и видях жълтъка от яйцето на щраус.

В Златоград малка изненада на улицата с прословутото кафе на пясък, покрай кафенето на ъгъла, снимано на всички картички, е трафикът. В представите ми това място винаги е било пешеходна зона.
Малко преди да се разочаровам пристъпих и към тесните каменни улички с ателиетата и етнографския музей. Тази носия, заснета забавено, прелетя вълшебно от някога - до днес:)

Бенковски е източно от Златоград.

Край селото има скални грамади с великански вдлъбнатини, които приличат на "стъпки".
Полегатите скали, по които можеш да ходиш, докато колата на пътя се превърне в далечна точка, са нашарени от многоцветни лишеи. От време на време пробягва гущер. Растат и такива малки прелести. В Смолян си наваксах ученическия пропуск - Планетариума. "Звездната зала" е доста остаряла, както и филмчето с продължителност 35 минути, столовете са неудобни за взирането нагоре към чудесата на небесните движения, но пък децата го възприемат без резерви... През инструмента на Орфей, повел Евридика, в далечината се прокрадва и една сватба.
По пътя от Девин към Доспат е Борино. Преминавайки, попаднахме на традиционнни тридневни празници с несекващ пушек от скарите, разноцветни близалки, обувки по 5 лв., играчки и... местен футболен турнир. Масите за скара-бира са стратегически подредени над последните редове на стадиона, така че хем хапваш - хем гледаш мача.
На единия край на стадиона агитка с тъпан опъна българското знаме едва към края на единия мач. А след това дойдоха пехливаните... Входът на общината създава усещането, че основната дейност тук са фолкконцертите.



Триград е на края на света между скалите.
На всеки ъгъл дебне продавач на мурсалски май, боров мед и малиново сладко. За да снимат ждрелото всички шофьори изведнъж стават много бавни и внимателни.
В Доспат - вятър и сърдити капки дъжд. Цветната табела за топъл хляб и закуски "на всеки час" на 5-тия ден от празничната серия не важи. Работи само унила сладкарница, от входа на която се открива тази гледка, навяваща чувството, че всичко е затворено. Дори държавата.

2 коментара:

Анонимен каза...

Браво-за добрия стил и речник,вече изглеждащ като чудо!И за доброто светоусещане...

яна боянова каза...

Трябва да има и добри местенца на този свят, нали? Където можеш да се отпуснеш:) А това за речника и стила - вярно е, че стават рядкост, дали пък след време няма да сочат такива като мен като музеен експонат? Хубаво е усещането, че и некомерсиалното, неежедневно, нелаещо по всички и всичко говорене и писане се харесва. Това е голяма утеха за мен.