24 февруари, 2010

по цигарения въпрос

Излизам. Отивам да си търся кафене, в което не се пуши. В което собственикът може да е решил, че клиентите непушачи са му също толкова рентабилни и ценни, колкото димящите. Защото бизнесът нави правителството, че щял да фалира, ако се наложи повсеместната забрана за пушене на обществени места от лятото. И може би, бизнесът ще си избира как точно да се съобрази със забраничката да се пуши. Тъкмо си казах, ставаме цивилизована държава, макар и с малки крачки, най-сетне някой ще въведе ред в цигарения хаос на родината да се пуши на всеки ъгъл и квадратен метър, а то било за малко. И временно. За утеха на непушачите - все пак някой е обсъдил въпроса, но парашутът ви няма да се отвори. Sorry.

Слушам дебатите вече седмица. Пушачи срещу непушачи спорят в ефир кой защо пуши и кои са му изконните права и кой бил първи: пушачът или непушачът. Пише се бясно по форуми кои са доказано научно по-интелигентни: пушачите или непушачите?!?! Хаби се много енергия по този въпрос.
Няма да споделям подробно колко съм отвратена и изумена от обясненията на самия премиер защо се прави крачка назад в забраната и режимът си остава хлабав, демек същият като сега. Признанието за "и без това неспазването на правилата у нас" трябва да остане в историята като висша държавническа мъдрост и подход.
Има обаче едно изначално недоумение: щом самата власт ти казва: "абе, правим по-либерален режимът, защото в южните държави манталитетът бил такъв и такъв", какво става в ума на редовия гражданин? Да си дупчи ли билетче, щом гратисчиите така и така са много? Да си плаща ли данъците, щом така и така половината певци не ги били плащали от години? Да спазва ли закона, щом за някои може заменки за осем лева на брега на морето, а други цял живот бъхтят за една панелна кутийка... По този хлъзгав път можем да стигнем до пълна анархия. Не че и сега много хора не мислят така. Но нали уж си подреждаме държавицата. Бавно. С голяма съпротива. На голяма цена.

Преди години пушех. Не бях от бесните пушачи, които, както спомена наскоро един доктор доброволно внасяли ежедневната си вноска - кутия цигари - в клуба на раковите заболявания. Бях... ритуален пушач. Малко, но за удоволствие. Прекъсвах да пуша без проблем, когато реша, без драмите и клишетата: "кафето не върви без цигара" и прочие легенди-оправдания. И даже тогава ме дразнеше като се кача на такси костюмираният по шорти и джапанки шофьор да ме пита: "Ше ви преча ли ако запаля", вече решил да запали и нервно потрепервайки в очакване на отпускащата доза никотин. Не обичах да пуша в затворено помещение, където вкусът на цигарата е различен. А неотдавна направо се ужасих, когато при пренасяне на мебели един от чичовците направо си пална в хола, без да пита, без дори през ум да му мине, че прави нещо спорно, нередно, неприятно... Че има избор - да се пуши или не.

Ето за това става дума. За убеждението, че да се пуши е в природата на пушещия и непушещите трябва търпят тези естествени нагони. Били крайни забраните. Дискриминирали. И едните и другите имали еднакви права. Колко модерно звучи. Но все пак пушачът е по-деликатно същество. И кършим ръце как ще осигурим правата му. Да не го затваряме в стъклена клетка на летището, където...го гледали обвинително. Мен никой не ме пита колко дим съм нагълтала години наред първо на моето работно място БНР/?!?!/, чиито т.нар. "места за пушене" са пълна измислица и бутафория, защото не са проветриви, много са... кръстопътни и димната завеса се носи из коридорите към работните стаи. Че и в много от тях се пуши откровено и пожарникарите го знаят.

В селските кафенета нямало да спазват забраната. Така звучи друг идиотски довод. Изобщо целият арсенал на народопсихологията е впрегнат, за да докаже предимството на пушещото същество. Да не забравяме географския, ориенталския аргумент за... изтока, обвит в загадъчен тютюнев дим, т.е. на изток сме, без цигари не може, били противоестествени и мъчителни забраните в Западна Европа. Но в Турция отрязаха пушачите:))) И има доста обнадеждаващ процент спрели да пушат след забраната.

Българите имаме един проблем: обичаме изключенията. Обичаме да мислим себе си като изключение. И това се превръща в наша претенция и навик. Затваряме блокове на АЕЦ, ама може ли допълнително нещо за нас, защото... Разбираме ЕС за тютюнопроизводителите, ама ако може да удължим изплащането на помощи за тези хора, защото ние така и така... И за ракийката беше нещо подобно, забравих вече. Ще забраним пушенето, ама не напълно, защото... Ние живеем в изключението, не в правилото и докато това не се преобърне, ще си се самооплакваме и няма да има напредък в нравите.

...В тази задимена обстановка у нас изобщо не е ясно какво става. Много мъглява забрана за пушене се задава. Какъв Европейски съюз, какви правила, тук такива работи НЕ МИНАВАТ. Иначе един от любимите ми филми е "Дим".

Снимката е на БГНЕС

20 февруари, 2010

как баба гюза ще разкаже играта на българското образование

Не сте чували за баба Гюза? И аз не бях. Но детето ми е втори клас и в едно от учебните помагала се зачитам в следния емблематичен текст за диктовка:
"Баба Гюза оправи бялата си забрадка. Взе хурката. Пъхна я под кожухчето си и проточи бяла нишка. Вретеното затрепка и зашумя като пеперуда. Печката забумтя." Замислете се колко от думите в този текст не говорят нищо на днешния второкласник. Припомнете си коя година сме. Когато аз бях втори клас, можех да разбера този текст, защото баба имаше и хурка, и вретено, а на село печката на дърва в студените месеци наистина бумтеше вечер в тъмното. Моето дете обаче смята, че хурката е инструмент за подстригване на овце.
Съжалявам. Опитах се да му обясня кое какво е. Не там е проблемът. Проблемът е, че днешните учебници, освен, че са написани ужасяващо ретро, са и ужасяващо скучни. Eдно е да имаш тук там битови и исторически препратки в тесктовете. Друго е във всеки втори текст децата да четат архаизми, а госпожата да ги кара да си ги записват с цветен химикал заедно със значението им. Например "халище". Ще загуби ли второкласникът, ако по-късно, в някой друг учебен клас/а най-добре в някой музей/ научи какво е халище, а сега - да потъне в по-близки нему истории и герои? Вероятно създателите на учебници и всичките им чиновници-одобрители смятат, че времената са застинали и няма значение кои деца се обучават: тези от моя набор, онези от поколението на 80-те, или пък тези на новия век. Историите с хурките са вечни. Друг пример: в текста трябва да се подчертаят прилагателните, но е пълно с думи от типа на "лани" - иди обяснявай първо какво е "лани", после каква част на речта е. Иначе аз се умилявам като чуя тази дума, защото дядо обичаше да я използва.

Ако смятате, че се превземам, ще ви опровергая, разгръщайки т.нар. предмет "Околен свят", т.е. някогашния "Роден край". Там греят с лошото си качество препечатани фотографии на комбайни и полски работници, заснети някъде в зрелия социализъм, когато се е зараждало и предаването "Бразди". Там в урока за транспортните средства, наред с пилота, капитана, шофьора и машиниста имаме и празно квадратче, в което детето трябва да посочи като вид водач... каруцаря, нарисуван на оживена градска улица. Да, такава е реалността в София и други големи градове - каруци и тролеи в съседство. Но дали това е за учебник? Отново там е прословутият опит с лещата и памука, който правехме като деца. Изобщо, не мога да открия дори 5, не 10 разлики между моите учебници и тези, които днес детето ми отваря с откровена липса на внимание и нетърпение да затвори. Защото правило номер едно: интересът е водещ за усвояването на нещо в тази възраст, за пишещите нашенските учебници вероятно е психологическа глупост... Или изобщо не им пука какво пишат.

Единствено Читанката е извървяла еволюцията до днешните деца, включвайки по-атрактивни автори, откъси от чужди приказки извън златната класика и грабващи окото илюстрации, излизайки от пространството на "Бяла, спретната къщурка". Нищо лошо в класическите родни текстове. Но дайте им на тези деца И глътка модерност, сюжет за размисъл, герой, който предизвиква усмивка, не само отрудени, гладни, нещастни пролетарии, борци за свобода и народни хитреци ала Хитър Петър, вековни буки, тучни поляни и прочие клишета. Детето пита "Защо гората е майка на хайдутина?" Щях да се радвам повече на друг въпрос.

"Леля Ганка издои кравата Рогуша." Това не е самоцелен цитат, а само преход към задачите по математика, които поне половината са за щайги с домати и сливи, кашони с електрически крушки, монтажисти, кофражисти, топове плат и прочие лексика от времето на петилетките. От време на време някой се е опитал да осъвремени преписаните от тетрадка с карирани листа отпреди 30-тина години задачи, вкарвайки в употреба пък абсолютно неясни и за мен растителни видове като саксии "аспарагус". Това е.
Недиалогични. Непровокативни. Немислещи учебници. Пълна скръб. Огромна тежка чанта, пълна с плява. Опитвам се да компенсирам, като му чета "Мери Попинз", "Лили Чудото" или нещо на Джани Родари. Но докога тази битка с училището и запълването на неговите пропасти и бездни??? И защо трябва да компенсирам очевидните слабости на една система, която финансирам с данъците си? Ами ако не мога или не искам? И не приемам призива да сме на едната страна на барикадата - учители и родители, ако ще се борим за подобни "ценности" като повсеместната псевдопатриотична стилистика на учебното съдържание.

Сигурна съм, че има много млади преподаватели, които биха написали други учебници. Убедена съм, че има родители като мен, които смятат, че трябва като в цивилизованите общества фокус групи от психолози, писатели, родители и други групи ПРЕДВАРИТЕЛНО ДА ЧЕТАТ УЧЕБНИЦИТЕ преди тяхното одобряване и да дават препоръки. За кого се пишат тези безумия? Защо не вземем лека полека да затваряме тази фабрика за неграмотни и безчувствени деца, за които интерактивната среда ще продължи да е много по-естествена, приятна, образоваща, примамлива... Крайно време е да надникнем в учебниците на децата си. И да бъдем по-критични. Колко вода е изтекла от времената на баба Гюза...

17 февруари, 2010

наглите и адреналинките

До тази сутрин бях убедена, че сме държавата на Наглите. Така ме убеждава от доста време насам публичният дневен ред. Ежедневното медийно меню. От днес вече знам, че сме и държава на Адреналинките.
По стечение на обстоятелствата от известно време съм по пантофи и временно не ходя на работа. Все още обаче не съм прескочила границата на домакините като една перспективна таргет-група на рекламодатели и купувачи на сапунени саги. И като такъв един зрител и слушател с неопределен статус се опитвам да си открия нещо вълнуващо и смислено за гледане и слушане сутрин/защото вечер отдавна съм преминала на научно-популярните канали, по другите - всички или танцуват, или се състезават, или събличат душите си в "разголващи интервюта"/.
Та сутрин от месец насам, вече не помня, гледам и слушам само за Наглите, за техните продължения, пипала, сраствания в октоподи. След като премина цунамито около убийството на "радиоводещия" Боби Цанков, сега всички политици на прехода, дори онези, които бяха потънали из други дебри и поприща, приседнаха под ТВ прожекторите да издадат и разкажат своите версии и тайни за държавните конспирации и паралелния живот на редица публични фигури.
От това денонощно обговаряне не ми стана по-ясно нито колко са нагли наглите, нито колко нагла ще бъде държавата да си търси позициите. Но тази сутрин, в ефира се вля свеж въздух под формата на русата екс-адреналинка Яна, чиято светска история с мъж побойник и гол клип в интернет превзе сутрешните блокове. Безкръвно. С влажни очи и прикрито желание за реванш Яна разказваше за живота си с човека, пуснал клипа в мрежата, за да й отмъсти и за радост на хилядите воайори и безделници, с каквито изобилства нет-пространството ни. Само на 23 Яна има шанса да обърне житието и битието си по баналния и безотказно работещ начин: като героиня на скандал и да се завърне след раждането на детето си към някаква по-видима кариера от тази на майката с биберон в ръка. Така както преди време скандали и простотии в "Биг Брадър" "произведоха" един известен ТВ водещ - Найден, известен като Нед, така и тази лична скандална история ще бъде купена с удоволствие от някой продуцент на развлекателно предаване, зрителите ще плакнат очи, Яна ще си купи нова кола и ще влезе отново в жълтите хроники.
Хранителната среда и вкусът към скандалите и екстремалното в нашия живот са толкова устойчиви, че няма какво да се чудим защо не се водят повече смислени разговори като този за ГМО. Те просто биват заглушавани и задушавани от агресивната медийна вълна на образи като Трактора, Хамстера, убийците на Борилски, изродът от Сандански, който изнасилва бебето си...
Не че няма за какво да си говорим - например безумните учебници на децата ни или как оцелява малкият бизнес в кризата, как ще забраним пушенето от лятото, защо градският транспорт е все така мръсен и ужасен, в какво се превръщат децата на 13-годишните родилки или как се спука българският строителен балон... Но всяка такава тема е от ден до пладне. Тя не успява да се превърне в лайтмотив за медиите за седмици или месец. Успяват само гнусните сюжети.
Така собственикът на питбула от Видин, нахапал 10-годишното дете и глобен с 50 лв./?!?!?!/ ще продължи да си живурка необезпокояван до училището, а ние ще слушаме подробности за мерките за неотклонение на Наглите и хората от Октопода, както и пикантните истории на адреналинката Яна, която родила дете за... 8 хиляди лева. После за разтуха ще ни пускат поредните нови шоу-бози като "България търси талант" и "Биг Брадър Фемили", а онези, чиито телевизори са оцелели при наводненията в Ямболско, могат да си догледат и сериалите.

P.S. Сега на фона на "Наглите" и Адреналинката, проточилият се дълго сюжет с първия ни кандидат за еврокомисар и неговото падение - Румяна Желева, изглежда направо от висока класа.