Пропускане към основното съдържание

Попски неволи

След като преди време се произнесоха по казусите "Шифърът на Леонардо" и "Хари Потър" и заклеймиха Мадона като развращаваща нравите и носеща нещастия на българите /като трагедията с кораба "Илинден", сега нашенските свещеници се вдигнаха на площадно шествие, за да искат вероучение в училище. За пореден път. И то не какво да е -"православие", а където искали... "ислям". Колко демократично. Напоследък иначе анемичният глас на родната църква заяква, след като дядовците с брадите успяха да убедят чичовците в парламента, че в Семейния кодекс не бива да се правят чак революционни поправки, каквито обществото очакваше от години. Така съжителството без брак остана зад борда на законодателните промени във вида, в който бяха замислени. Църквата обаче, останала зад борда на общественото доверие като институция, годна да прави нещо за човека, освен да продава свещи и да разпръсва блоговонен тамян на големите празници, продължава да упорства по въпроса за вероучението. На закъсалото на много фронтове линеещо българско образование, това далеч не му е най-силната болежка. Вместо да му оправят безобразните програми, да променят учебниците, да ремонтират салоните и да го извадят от застиналото във възрожденска реторика и папагалско наизустяване звучене, сега политиците ще трябва да се занимават с щенията на поповете да има ли, да няма ли вероучение. От министерството мрънкат и се оправдават с конституцията и светската държава, но най-накрая вероятно ще използват мотива за моралния упадък на днешната младеж и силом ще вкарат това безумие в училище. Дядовците вероятно с умиление си спомнят как са учили този предмет "едно време", как са почитали учителите, как са ги наказвали за щяло и нещяло и..."какъв ужас е сега". Вероучението нищо няма да промени. Нито речника на днешните ученици, нито мечтите им да се сдобият с някоя нова лъскава вещ от поредния мол, нито начина на обличане на гимназистките, който може да бъде наречен и "нео-фолк", нито пък ще ги накара да носят в чантите си нещо повече от пудриера, два три gsm-а и някоя друга доза трева/в добрия случай/. Няма да ги направи по-мили, по-мъдри, по-успешни бъдещи родители и данъкоплатци. Просто "чипът" на "децата на демокрацията" е такъв. Църквата ще запише евентуалното налагане на предмета в своя актив, а политиците ще забравят за стореното още на другия ден, увлечени от по-мащабни и доходни проекти, скандали и бъдещи избори. Директорите ще се чудят откъде да намерят преподаватели по вероучение, а учебниците ще предизвикват насмешки и нецензурни коментари. Във века на facebook, да ти четат от Библията в училище е нелепо, ако ще го правят същите тези свещеници и дори млади богослови. Ако родителят иска и го смята за важно, ще го направи. Ако държавата е толкова загрижена за духовното здраве на подрастващите, ще намери по-атрактивен начин да представи материята. Не със задължителен самостоятелен предмет. Във времената на най-свободен избор какъв да си, къде да си и как да изживееш живота си, средновековното хленчене на църквата изумява. Тя би могла да се захване с десетки благородни каузи, които много по-пряко да променят съдби и влияят върху вярата. Би могла да бъде по-адекватна на днешния ден. Да подпомага деца от домовете вместо лъскаво тв шоу да набира пари за тях. Да организира комуни за наркозависими. Или да защити публично отец Иван от Нови хан, чийто легендарен приют е на път да бъде сринат заради бюрократично тесногръдие. Съвсем иронично двете събития съвпадат по време. Сякаш да покажат колко са малко свещениците като него, изправящи се очи в очи с проблемите на хората. И колко са много онези, които са заровили носове в дебелите си неразбираеми книги и от амвона разпращат ехо от отминали времена.

Коментари