На парад

Не бях ходила на парад от дете. Останали са ми спомени за внушителна гледка. За днешните деца е по-семпличко, но нали трябва да бъдат пацифисти:)

По покривите имаше наблюдателни момчета:)

Поради липса на предни позиции, закъснелите деца си избраха да гледат, качени върху кофи за боклук. Нашата беше "за стъкло":)

"Летателната" част като най-атрактивна и шумна продължи най-кратко:)

Аз като изкушен от изкуството човек, не спирах да се взирам и в огромните рекламни пана на изложби в националната галерия:)

Гостуващите духови оркестри си спечелиха заслужени овации:)

Тук имаше фото-паника сред заснемащите заради светкавичното появяване и изчезване на обектите:)

Някои станаха полицаи за един ден:)

При тази гледка мъжете в публиката около мен неминуемо си спомниха казармата.

Дръвчетата в съседната градинка бяха отрупани с ветреещи се мартеници.

Накрая народът превзе площада:) и хукна към неделните кафенета:)